Село Пищигово се намира на 12 километра от общинския си център Пазарджик, разположено е на половин километър от река Луда Яна и в него живеят повече от 900 човека.
Не се знае кога е възникнало селото, но в неговото землище са пръснати 17 тракийски надгробни могили, които показват, че то е било обитавано от траките.
Според турски документ от 1576 г. в Пищигово, което по това време се наричало Айгърлар, имало един едър овцевъд и той бил турчин. Името Айгърлар (Атовете) и народно предание говорят за връзка със село Конаре, чието население е отглеждало държавни коне. А пищиговци отглеждали айгъри (жребци). До 1925 г. между землищата на село Мало Конаре и Пищигово не е имало граница и землището на Мало Конаре в далечно минало се е простирало на север чак до село Черногорово и Алифаково, което пък е било заличено през 1888 г. поради изселване.
Освен сегашното си име Пищигово и предишното Айгърлар, селото е било наричано и Айгъркьой и Чифчикъс (Земеделка мома). Това ново име се обяснява с обстоятелството, че жените от селото се занимавали интензивно със земеделие, тъй като мъжете били повече ангажирани с коневърдство.
Но още преди Освобождението, селото се нарича с българско име - Пищигово. На гърба на една черковна книга в черквата на с. Черногорово била открита бележка от тогавашния свещеник, в която се поменава село Пищигово с дата 1867, август, 18 ден. В книгата на Стефан Захариев "Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза" от 1870 година за Пищигово се казва - "Село в полето на половин час път от Доган (Мало Конаре) и на 2 3/4 часа от Пазарджик с 85 къщи и 320 жители българи земеделци и скотовъдци". Материалите за тази книга са били събрани до 1851 година, което означава, че по това време вече се е използвало името Пищигово.
Още за миналото и настоящето на селото и неговите жители ще научите в звуковия файл.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg