Приобщаващото образование в България не бива остане на книга или единствено като разписани законови актове. Необходимо е подкрепящата среда да бъде достъпна за всички деца със специални потребности. Те трябва да бъдат толерантни от своите връстници, за да бъдат толерантни след време, когато станат възрастни към всички останали, които са различни по един или друг начин. В "Нашият ден" Ирина Папаро от социална и обучителна ферма "Софера" и Соня Цауш, обучител, част от ръководния екип на Антропософския съвет за приобщаващо социално развитие в Германия, разказват за включващото социално фермерство.
Приобщаващото образование дава възможности за физическото, социалното, личностното развитие на децата. Общата нагласа е да се преодоляват бариерите пред различието от всички образователни институции и от обществения фокус, предразсъдъците.
"В последните години наблюдаваме, че процесът на учене набляга на когнитивни дейности, когато говорим за образование на децата. Много често забравяме тази емоционална сфера да учим през изкуствата, да обучаваме през музиката и най-вече да можем да добием представа да работим с ръцете си, което пък развива волята ни", споделя Ирина Папаро.
Включващата социална ферма може да се превърне успешно в инструмент и част от приобщаващото образование. Това би могло да бъде един бъдещ път за професионално развитие.
"Ние стигнахме до извода, че градските населени места се противопоставят на малките населени места. Малките селски общности сами по себе имат тази нагласа да дадат, да предразположат хората със специални потребности за едно по-лесно включване в социума", посочва Ирина Папаро.
И допълва, че изграждане на такава включваща общност чрез създаването на социални и обучителни ферми за деца и младежи с трудности в развитието трябва да стане постепенно. Това приобщаване трябва да започне, когато децата са в училищна възраст. Под формата на детски терапевтични лагери, които се организират съвместно с терапевтите, експертите и педагозите от сдружението да могат да проверят кои от тези дейности отговарят на интересите всяко едно дете, както се преминава през емоцията и през практиката.
В Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета от Общото събрание на ООН на 2006 г., се посочва, че държавите се стремят да създадат едно включващо общество, което е различно от интеграцията. Защото за интеграцията е необходимо да има мрежа от хора, които нямат трудности, и всъщност човек с трудност може да бъде интегриран в това общество. Докато в приобщаващото общество говорим за пълно равенство. Всички тези хора, които по рождение или в последствие на заболяване са достигнали до увреждане, са пълноправни граждани на нашето общество.
Соня Цауш е част от тричленния ръководен екип на Антропософския съвет за приобщаващо социално развитие и работи в Германската федерална асоциация за антропософски социални услуги "Anthropoi". От октомври 2019 г. е заместник-ръководител на петгодишния проект "Принос на антропософски социални услуги към приобщаваща общност". Tя e координатор на Отдела за професионално обучение, сценичен танцьор и терапевт евритмист.
"Все повече хора имат нужда от такава общност. Ние, които създаваме тази външна нормалност, трябва да направим така, че да се появи вътрешният интерес към това все повече хора да бъдат чути и това е един волеви процес“, казва Соня Цауш.
В модерното общество важен въпрос е развитието на селските общности и доколко земеделските и занаятчийските дейности са достатъчни, за да бъдат те перспективни предимно за младите хора, както и да бъдат задържани и дори обърнати процесите на застаряване и депопулация на тези райони. В социалното земеделие се създава и допълнителна добавена стойност – културния аспект, който осъществява връзката между "изхранването“, наравно със задоволяване на нематериалните нужди на човешкия живот. Тази идея е много важна за включващото фермерство, защото тя показва как социалната задача на земеделието отива далеч отвъд производството на зеленчуци, плодове, мляко и месо и други стоки и блага. Хората се нуждая от "подхранване“ на смислената работа и пълноценния живот.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Радослав Бимбалов, писател, общественик и предприемач, направи равносметка за изминалата 2024 година в ефира на предаването "Нашият ден". Той разгледа глобалните и националните процеси през годината, споделяйки своите наблюдения и размисли за обществото, политиката и културата. Говорейки за романа си "Ти, подобие мое", Бимбалов сподели:..
Поглеждаме към новата 2025-а година с календара "Слънчеви лица. Едно послание за добрина" и Тони Маринова, председател на сдружение "Синдром на Даун – България”. "Щом четете тези редове, значи календарът ни с душа вече ви е повикал. Сърцето ви е чуло неговия зов и посланието ни за добрина е готово да разпръсква светлина", пише Маринова на сайта..
Тази година се отбелязва 90-годишният юбилей от обявяването на Витоша за първия природен парк в България и на Балканите. По този повод Регионалният исторически музей – София откри специална изложба, посветена на Витоша, която може да бъде разгледана до края на януари 2025 г. в зала "Инфо център". Изложбата включва архивни фотографии, документиращи..
Балканите в края на 2024 година продължават да стоят на кръстопът. Въпросът за бъдещето на региона остава неясен, като мнозина се питат дали ще успеят да преодолеят тези вътрешни и външни напрежения. В Сърбия продължава серията от студентски протести, които са насочени както срещу властите, така и срещу управлението на президента..
В разговора с издателя Пламен Тотев от издателство "Изида" научаваме за романа "Трима мъже за Вилма" на норвежката писателка Гюдрюн Скретинг. Тази книга е идеалното допълнение към коледно-новогодишните празници – история, която комбинира хумор, дълбоки чувства и изненадващи обрати. Гюдрюн Скретинг открива таланта си за забавно и увлекателно..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със..
Д-р Златина Каравълчева, византолог по образование и богослов по призвание, е вдъхновяващ комуникатор на християнството. Тя разкрива същността на вярата..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg