Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ралица Вацева: Стенописта е повече от рисунка върху стена

Според младата художничка академичното образование дава възможност да изградиш своя авторски поглед, стъпвайки върху наследството на вековете

Ралица Вацева е студент по стенопис в Националната художествена академия. В момента продължава обучението си с магистратура в същата дисциплина с ръководител асистент Любомил Драганов. Нейните интереси са свързани с приложението на стенописта в архитектурата като цяло, както и работата с техниките мозайка и витраж, а интересът Ѝ към работата със стъкло е отдавнашен и съвсем неслучаен.

Повече за експериментите и търсенията си в изкуството споделя пред тя в ефира на „Нашият ден“:

„За витража всичко започна от майка ми Радка Вацева, която се занимава с декорация върху стъкло. От малка ми е било интересно да я гледам как работи с играта на светлините, които създават бойчките върху стъклото“.

Вследствие на този все още детски интерес, Ралица постъпва в Националната гимназия по приложни изкуства „Св. Лука“, специалност силикатен дизайн, където, благодарение на преподавателя Ѝ д-р Елизар Милев любовта Ѝ към стъклото става още по-голяма.


След гимназията избира да задълбочи познанията си с академично обучение в специалността стенопис.

 „Исках да видя какви са възможностите на стъклото в архитектурата, тъй като то дава много големи възможности за работа – веднъж като обемна форма, но и отделно в плоскост, като витраж. Можеш да работиш с невероятни съчетания на цветове, структури, различни техники на обработка като фюзинг. Може да се правят и студени обработки като гравирано стъкло, матиране“.


Обучението в Националната художествена академия дава на Ралица широк поглед към стенописта като дисциплина.

„Стенописта не е просто да направиш нещо голямо и да го поставиш върху стена. Внасяйки даден проект или дадено решение, ти вече вкарваш определена намеса в архитектурата, ти можеш да „отвориш“ едно пространство и то да стане безкрайно, или да го смалиш. Тези неща се съобразяват и проявяват в цветовото решение на даден проект, без значение от техниката“.

Ралица споделя още, че за нея е важно да има познания за това какво са правили старите майстори, защото именно това е нещото, което се е доказало във вековете.

„Ние, стъпвайки върху това, което те са направили, имаме възможността да продължим напред. Но със наши възгледи“, допълва тя.

Преди две години, заедно с дългогодишния Ѝ приятел и също възпитаник на НХА, но в специалност скулптура Филип Филипов, успяват да наемат малко помещение, превръщат в първото си учебно и творческо ателие.


„Покрай Covid пандемията нямахе възможност да работим в Художествената академия и респективно да използваме нейните ателиета. Предполагам, че не само за нас, но и за много наши колеги, се появи острата нужда от пространство, тъй като не всичко можеш да свършиш като задание в хола, или в кухнята . Така че това малко пространство, което ние всъщност взехме като спасение от цялата тази ситуация, се превърна и в път. Работили сме туки живопис, и рисунка, и скулптура, включително и витражи, въпреки че не сме още на сто процента оборудвани“, разказва за импровизираното им ателие Ралица.

Често пъти различни хора се спират да наблюдават работата им през прозорците на ателието и да се радват на труда им, а двамата с Филип планират да покажат част от творбите си и в дебютна съвместна изложба.

Повече подробности от интервюто с Ралица Вацева можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: Личен архив
По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Станислав Лем

Фантастика и сатира в "Академия комика"

Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици.  Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..

публикувано на 10.10.25 в 16:35

Балканският човек в чакалнята на живота

Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..

публикувано на 10.10.25 в 16:23

Поезията на Филип Ларкин – с награда за български превод

Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата за превода на стихосбирката на британския поет Филип Ларкин "Високи прозорци". Българското издание на "Високи прозорци" съдържа стихотворения от всичките книги на Ларкин, включително и..

публикувано на 10.10.25 в 15:52
Krasznahorkai László

Ласло Краснахоркаи и литературата, която изразява света

Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а мрачните му романи целят да изследват реалността до степен на лудост. Нобеловият комитет му присъди наградата "за неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас..

публикувано на 10.10.25 в 14:54

"Диви ягоди" – българско присъствие на престижния фестивал във Варшава

В полската столица започва 41-то издание на Варшавския международен филмов фестивал , в който има и българско участие . Това е филмът "Диви ягоди" на режисьора Татяна Пандурска . Победителят ще стане ясен на 19 октомври и ще получи голямата награда от 100 хиляди злоти . 112 пълнометражни и 56 късометражни международни продукции..

публикувано на 10.10.25 в 14:41