Чешката артистка Ленка Клодова ще открие самостоятелната си изложба "От черната сянка" и пърформанса "Давид черният" на 20 октомври в 18 ч. в Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство, филиал на Националната галерия. Проектът е специално създаден за България като отговор на нашумялата през 2009 г. инсталация "Ентропа" на Давид Черни в Брюксел. Концепцията за него възниква през периода от 13 години между две председателства на Чешката република на Съвета на Европейския съюз.
Изложбата включва работи, свързващи пърформативния и скулптурния подход, които авторката развива по своеобразен начин още от 1990-те. Главната тема са половите и културните стереотипи.
Централната инсталация в изложбата – "Давид черният", 2009-2022, е авторска рефлексия на "сатиричната" пластика "Ентропа"(Entropa) на известния чешки скулптор, която през 2009 по случай първото чешко председателство е експонирана в атриума на сградата Юстус Липсиус (Justus Lipsius) в Брюксел. Нейната реализация получава огромен негативен отзвук в медиите и сред политиците, развълнува водите на европейската културна дипломация, особено във връзка с представянето на България, предизвиква много дискусии и няколко извинения от чешки политици и от самия автор. Настоящото председателство на Чешката република предлага възможността този факт да се използва символично и споменатият политически скандал да придобие нов по-ласкав и смислен контекст.
"Давид черният" на Ленка Клодова е парафраза на известния "Давид" на Микеланджело, изработен от полистирен, който авторката постепенно рисува с черна боя. Самият процес на създаване, особено пърформативно замисленото рисуване, е толкова важен, колкото и финалната работа", обяснява кураторката на изложбата Вера Борозан и добавя: "За посетителите, които няма да успеят да видят пърформанса, представяме серия от снимки, на които можем да наблюдаваме Клодова, която с четка нанася върху бялата повърхност на статуята най-напред окосмяването, косата и брадата, после татуира Давид и постепенно го облича, като през фазата на официален костюм стига до черен монохром.".
Резултатът е промяна на значенията, на популярните културни митове, на стереотипите, от една страна, а от друга страна – намеци за конкретното политическо събитие, конкретната художествена стратегия и конкретния художник. Всичко това е олекотено, дозирано и комбинирано така, че пред зрителя се представя едновременно в многослоен прочит и с освобождаване от капаните на черно-бялото виждане за нещата. Гореописаната статуя "Давид черният", ще бъде довършена по време на пърформанса в залите на Музея за съвременно изкуство в София.
С това произведение е тясно свързана и втората работа на художничката – "Геохора", 2012, в която скулптурният подход извиква на преден план противоречието между формата на отделните фигури и тяхната сянка, като по този начин метафорично изразява отношение към телесните стереотипи и общественото положение на мъжете и жените. Пърформативният и скулптурният подход характеризират и третата инсталация – "Торсове"– торсовете на жени от семейството на авторката със записи на техни пърформанси.
Ленка Клодова (1969) завършва Висшето училище за приложни изкуства (Vysoká škola uměleckoprůmyslová) в Прага в ателието на скулптора Курт Гебауер и докторска програма през 2005. В рамките на стипендиантски стажове посещава Училището за изящни изкуства (Escola de las Belas Artes) в Лисабон, Португалия и Стафордширската политехника (Staffordshire Polytechnic) в Обединеното кралство. На преден план в произведенията й е хуморът, едновременно двусмислен и прозорлив по отношение на темите, по които работи през последните 30 години, а и особено актуални в настоящия момент – майчинството, телесността, човешките взаимоотношения, стереотипите или сексуалността. Художничката организира Фестивал на голите форми. Oт 2010 работи като ръководител на Ателието за боди дизайн във Факултета за визуални изкуства при Висшето техническо училище (VUT) в Бърно.
Куратори на изложбата са Вера Борозан и Франтишек Заховал.
200 оригинални скици на художника Салвадор Дали ще бъдат показани за първи път в стoлицата на Индия – Ню Делхи, съобщи BBC. Самостоятелната изложба е озаглавена "Дали идва в Индия". В колекцията ще бъдат показани още акварелни картини и графики. Експозицията е подготвена от Кристин Аржилет, дъщеря на френски колекционер, който е бил..
Прозирни златни облаци, загадъчни мъгли, усещане за притаени в тях обитатели – това са световете, които оживяват в платната на Яна Гайсвайлер. Днес, в 18:00 часа , тя открива своята изложба живопис в художественото пространство на "Шипка" 6 в София. Експозицията ще бъде достъпна за посетители до 25 февруари в зала 1С . Освен изявена..
Драматичният театър в Пловдив подготвя новаторски мултижанров театрален спектакъл под заглавието "Влюбеният дирижабъл". Постановката ще бъде изградена върху драматургична основа, вдъхновена от класически български любовни поеми . Зад този амбициозен проект отново стои утвърденият творчески тандем – драматургът Александър Секулов и режисьорът..
На 9 февруари отбелязваме Световния ден на гръцкия език . За първи път този ден е честван през 2017 година в памет на националния поет Дионисиос Соломос . Той е автор на поемата "Химн на свободата" , чиито първи две строфи формират националния химн на Гърция и Република Кипър. Колегата от Гръцката редакция на Радио България Агапи..
За първи път спектакълът "Бродим из Бродски", който изследва света на Йосиф Бродски, ще се играе на 7 февруари от 19.30 ч. в Червената къща в София. Постановката на Университетския театър на НБУ е с режисьор доц. Снежина Петрова, чиято е и драматургичната композиция. Хореографията е на Марина Хараламбова, а композитор е Юлиан Стоичков. Участват Ани..
Веднъж годишно концертната поредица "Аларма Пънк Джаз" на програма "Христо Ботев" прави концерт-подарък за публиката – при вход свобден , както в..
Нашият екип никога не е оставал далеч от най-сериозните и важни дискусии в обществото на тема "здраве". Една от тях – разграничаването и систематизирането..
6 февруари е важна дата в историческата хроника на Националната художествена академия в София. На този ден през 1896 година княз Фердинанд подписва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg