Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пърформънс в София в отговор на инсталацията на Давид Черни от 2009 година

Силвия Дерибеева, Ленка Клодова и Невена Праматарова
Снимка: БНР

Чешката артистка Ленка Клодова ще открие самостоятелната си изложба "От черната сянка" и пърформанса "Давид черният" на 20 октомври в 18 ч. в Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство, филиал на Националната галерия. Проектът е специално създаден за България като отговор на нашумялата през 2009 г. инсталация "Ентропа" на Давид Черни в Брюксел. Концепцията за него възниква през периода от 13 години между две председателства на Чешката република на Съвета на Европейския съюз.

Давид черният, 2009-2022, полистиренИзложбата включва работи, свързващи пърформативния и скулптурния подход, които авторката развива по своеобразен начин още от 1990-те. Главната тема са половите и културните стереотипи.

Централната инсталация в изложбата – "Давид черният", 2009-2022, е авторска рефлексия на "сатиричната" пластика "Ентропа"(Entropa) на известния чешки скулптор, която през 2009 по случай първото чешко председателство е експонирана в атриума на сградата Юстус Липсиус (Justus Lipsius) в Брюксел. Нейната реализация получава огромен негативен отзвук в медиите и сред политиците, развълнува водите на европейската културна дипломация, особено във връзка с представянето на България, предизвиква много дискусии и няколко извинения от чешки политици и от самия автор. Настоящото председателство на Чешката република предлага възможността този факт да се използва символично и споменатият политически скандал да придобие нов по-ласкав и смислен контекст.

"Давид черният" на Ленка Клодова е парафраза на известния "Давид" на Микеланджело, изработен от полистирен, който авторката постепенно рисува с черна боя. Самият процес на създаване, особено пърформативно замисленото рисуване, е толкова важен, колкото и финалната работа", обяснява кураторката на изложбата Вера Борозан и добавя: "За посетителите, които няма да успеят да видят пърформанса, представяме серия от снимки, на които можем да наблюдаваме Клодова, която с четка нанася върху бялата повърхност на статуята най-напред окосмяването, косата и брадата, после татуира Давид и постепенно го облича, като през фазата на официален костюм стига до черен монохром.".

Геохора, 2012, серия от шест скулптури
Резултатът е промяна на значенията, на популярните културни митове, на стереотипите, от една страна, а от друга страна – намеци за конкретното политическо събитие, конкретната художествена стратегия и конкретния художник. Всичко това е олекотено, дозирано и комбинирано така, че пред зрителя се представя едновременно в многослоен прочит и с освобождаване от капаните на черно-бялото виждане за нещата. Гореописаната статуя "Давид черният", ще бъде довършена по време на пърформанса в залите на Музея за съвременно изкуство в София.

С това произведение е тясно свързана и втората работа на художничката – "Геохора", 2012, в която скулптурният подход извиква на преден план противоречието между формата на отделните фигури и тяхната сянка, като по този начин метафорично изразява отношение към телесните стереотипи и общественото положение на мъжете и жените. Пърформативният и скулптурният подход характеризират и третата инсталация – "Торсове"– торсовете на жени от семейството на авторката със записи на техни пърформанси.

Торсове, 2021, гипсови отливкиЛенка Клодова (1969) завършва Висшето училище за приложни изкуства (Vysoká škola uměleckoprůmyslová) в Прага в ателието на скулптора Курт Гебауер и докторска програма през 2005. В рамките на стипендиантски стажове посещава Училището за изящни изкуства (Escola de las Belas Artes) в Лисабон, Португалия и Стафордширската политехника (Staffordshire Polytechnic) в Обединеното кралство. На преден план в произведенията й е хуморът, едновременно двусмислен и прозорлив по отношение на темите, по които работи през последните 30 години, а и особено актуални в настоящия момент – майчинството, телесността, човешките взаимоотношения, стереотипите или сексуалността. Художничката организира Фестивал на голите форми. Oт 2010 работи като ръководител на Ателието за боди дизайн във Факултета за визуални изкуства при Висшето техническо училище (VUT) в Бърно.

Куратори на изложбата са Вера Борозан и Франтишек Заховал.

Снимките са предоставени от Силвия Дерибеева
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Феникс Върбанов с изложба в галерия "Стубел"

За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е дар от Бога да бъде посредник между три култури. Българската, китайската и френската култура са дълбоко вкоренени в същността на този артист – с родители прочутия Марин Върбанов и майка Сун Хуай Куей...

публикувано на 18.04.24 в 18:00

Або представя втората си книга с разкази

За първата си книга "Поводи за връщане" Або беше написал: "Имал съм късмета да живея на четири континента и да обиколя над 40 държави, преди да стана на 27 години. Живял съм в Пекин, Арекипа, Финикс, Манчестър, Лондон, Самоков, София – в разбъркан ред. Обичам да се запознавам с нови култури, да научавам езиците им и да чета литературата им в оригинал...

публикувано на 18.04.24 в 16:35
Подготовката на българския
павилион във Венеция

60-ото юбилейно издание на Венецианското биенале

На 19 април в 17.00 часа в зала "Тициан" (Sala Tiziano) е официалното откриване на Българския павилион на 60-то юбилейно издание на Венецианското биенале. Най-важният форум за съвременно изкуство в света ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 г. и ще представи националните проекти на 331 артисти от различни държави. "Чужденци навсякъде" е..

публикувано на 18.04.24 в 16:15

По стъпките на творците в "Кварталът на писателите"

Нов пътеводител ни разхожда из "Кварталът на писателите", за да опознаем някои от най-забележителните ни творци, но и една по-лична София. Той включва подробна информация за 50 обекта, свързани с литературното минало на столицата от периода между Освобождението и края на Втората световна война. Сред тях са десетки домове и временни квартири на известни..

публикувано на 18.04.24 в 11:58

Езикът – граница и безграничност

За границите на грамотността, на превода, на културните търсения през езика – разговор в "Нашият ден" с доц. д-р Ани Бурова , литературен историк, критик, теоретик и специалист по превода, и доц. д-р Дария Карапеткова , преводач, преподавател и теоретик на превода. За доц. Бурова, която преподава чешки език и бохемистика в рамките на..

публикувано на 18.04.24 в 10:44