Какво четат хората в град Трън и как се справят с предизвикателството да обновяват по-често фонда на библиотеката, от която единствено могат да получат достъп до новите книги, които излизат на пазара?
“Самото читалище в Трън е създадено през 1895 г. и съществува заедно с библиотеката. То беше опожарено след това и тази сграда, в която се намираме в момента, е построена по-късно. За щастие все още имаме инициативни жители, които обичат да четат. Времената са такива, че повечето хора предпочитат компютри, таблети и телефони, но тук си предпочитат и книгата в книжен формат. Разчитаме много на дарения. Имаме много хубави книги, които са дарения“.
Това каза в интервю за БНР Цветана Маркова, главен библиотекар на Народно читалище “Гюрка Пенджурова“
“Ние сме единствените, които предлагаме ксерокс в града, с парите от тях закупуваме нова литература, стигаме до шест книжки на месец. Предимно читателите ги поръчват. Всяка година участваме в проекти на Министерството на културата за обновяване на книжния ни фонд. Само тази година сме отхвърлени, иначе до момента всяка година сме били одобрявани и по този начин сме обновявали с нова литература фонда. Отпускат ни най-много до 2000 лева, може би набавяме малко по-малко от 100 заглавия“, казва още тя в ефира на “Нашият ден“.
В момента във фонда на библиотеката има около 25 000 заглавия. Картотекираните читатели са около 250.
“Библиотеката ползват както хора от града, така и от близките села. Има много летуващи, които имат вили в района.
Децата не са толкова отворени към книгата, те явно са привлечени от други устройства, но все пак има и такива, който четат приказки. “Франклин“ е любимата поредица на малките читатели. Естествено, колкото по-цветна е книжката, толкова повече ги привлича“, посочва Маркова.
Читателите обичайно поръчват…
“Търсят предимно художествена литература – любовни романи и трилъри. От няколко години се наблюдава, това, че хората се запалват по духовната литература, набавяме много и от нея.
Отворени са и към политиката, поръчват се и такива книги. Има интерес и към българските автори. Има търсене на Георги Господинов и Мария Лалева“, казва още тя.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" беше обсъдена темата (Не)възможните прогнози за войната в Украйна. Гост в студиото беше военният експерт Илия Налбантов, с когото се върнахме към прогнозите му от предишни предавания. Илия Налбантов: Украйна е обречена да победи Илия Налбантов, военен експерт: Украйна върви бавно към..
Запознаваме слушателите на 'Нашият ден" със спорта пикълбол – новата спортна мания в Европа и у нас . Пикълболът се появява през 1965 година в САЩ и представлява ракетен спорт . Съчетава в себе си елементи на тенис, тенис на маса, бадминтон и може да се играе и в открита, и в закрита среда. От 2022 година съществува Българската..
Гост в рубриката "Темите на деня" е Петър Петров, експертът, който ни предупреждава, че животът ни няма как да е същият след изкуствения интелект. Предстоящата му книга, посветена на тази тема, обещава да разкрие нови аспекти и предизвикателства, пред които ще се изправим с развитието на технологията. В предаването той сподели, че..
Гост в рубриката "Епизоди от живота" на предаването “Нашият ден“ е Ивайло Иванов, създател на инициативата "Живот след хазарта". Ивайло сподели своите впечатления и опит от работата си с хора, които са преминали през хазартната зависимост. На въпроса за съдбите и животите, с които се е сблъскал, Ивайло отговори, че те често са тъжни, трудни и..
Според консервативния мислител Роджър Скрутън за трезво отношение към климатичните промени не е достатъчна нито експертността на експертите, нито паническата атака на прогностиците. Нужна е емоция и то любов към дома, която да ни помогне да вместим "природата у дома". Доколко постижимо е това, разсъждава д-р Маргарита Габровска в "Часът на..
Режисьорът и актьор Антон Угринов за първи път ще бъде художествен ръководител на клас по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ. "Над 20..
Айндховен е един от най-високотехнологичните градове в Нидерландия, където диаспората на българите се разраства стремително. За Българския културен хъб..
Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
