Какво четат хората в град Трън и как се справят с предизвикателството да обновяват по-често фонда на библиотеката, от която единствено могат да получат достъп до новите книги, които излизат на пазара?
“Самото читалище в Трън е създадено през 1895 г. и съществува заедно с библиотеката. То беше опожарено след това и тази сграда, в която се намираме в момента, е построена по-късно. За щастие все още имаме инициативни жители, които обичат да четат. Времената са такива, че повечето хора предпочитат компютри, таблети и телефони, но тук си предпочитат и книгата в книжен формат. Разчитаме много на дарения. Имаме много хубави книги, които са дарения“.
Това каза в интервю за БНР Цветана Маркова, главен библиотекар на Народно читалище “Гюрка Пенджурова“
“Ние сме единствените, които предлагаме ксерокс в града, с парите от тях закупуваме нова литература, стигаме до шест книжки на месец. Предимно читателите ги поръчват. Всяка година участваме в проекти на Министерството на културата за обновяване на книжния ни фонд. Само тази година сме отхвърлени, иначе до момента всяка година сме били одобрявани и по този начин сме обновявали с нова литература фонда. Отпускат ни най-много до 2000 лева, може би набавяме малко по-малко от 100 заглавия“, казва още тя в ефира на “Нашият ден“.
В момента във фонда на библиотеката има около 25 000 заглавия. Картотекираните читатели са около 250.
“Библиотеката ползват както хора от града, така и от близките села. Има много летуващи, които имат вили в района.
Децата не са толкова отворени към книгата, те явно са привлечени от други устройства, но все пак има и такива, който четат приказки. “Франклин“ е любимата поредица на малките читатели. Естествено, колкото по-цветна е книжката, толкова повече ги привлича“, посочва Маркова.
Читателите обичайно поръчват…
“Търсят предимно художествена литература – любовни романи и трилъри. От няколко години се наблюдава, това, че хората се запалват по духовната литература, набавяме много и от нея.
Отворени са и към политиката, поръчват се и такива книги. Има интерес и към българските автори. Има търсене на Георги Господинов и Мария Лалева“, казва още тя.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" бе открита изложба, посветена на патачитра – древна живописна техника от Източна Индия. По думите на г-жа Сони Дахия , втори секретар и началник на посолството на Индия в България, патачитра е общото название за традиционна живопис върху свитъци от плат. Тя е характерна за индийските..
В първото есенно издание на "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология при БАН, с проф. Стоян Ставру , юрист и философ, разговаряме за продуктивността. Понятието Hustle culture (култура на "бачкането"/на постоянната заетост и амбиция) се отнася до онзи..
Журналистът, продуцент и медиен експерт Стойчо Керев е гост в "Нашият ден". Повод за разговор са неговите книга и филм, озаглавени, "Проект контрол. Скрити истини, които управляват света". Премиера – на 2, 3 и 6 октомври от 19 ч. в столичното кино "Люмиер". Представяния ще се състоят и във Варна и в Хасково, както и пред българската общност в..
Какви са новите технологии, които променят облика на градската среда? Какво е бъдещето на начина на живеене в големите градове, какво ще представляват "умните сгради", как те ще се "грижат" за бита и комфорта ни? В "Нашият ден" гостува Иван Велков , председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (ФИАБЦИ България). Повод за разговор е..
Пътуването на зрителите из историите на новото българско кино в рамките на 43-тата “Златна роза” във Варна завърши с един филм, който обговаря..
В авторския си концерт композиторът Александър Кандов се връща четиридесет години назад във времето, когато е живял и работил България. В програмата са..
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
