“Хагабула“ е роман в стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже. Героите прекосяват феерична, съноподобна реалност, която ще ги отведе до непредвидими разкрития и развръзка с космогоничен мащаб.
На 24 октомври (понеделник) от 19:00 часа е премиерата на романа на Тодор Тодоров “Хагабула“.
"Тодор П. Тодоров, когото познаваме с философския му, неоромантичен език, в този свой епически разказ превръща историята в магически шемет, едновременно пищен, но и мрачно-суров, и ни потапя в атмосфера, каквато помним от филмите на Вернер Херцог. Умна, еклектично-парадоксална, красива книга, която чуваме и виждаме, докато четем“, пише за романа Надежда Радулова.
"Хагабула на Тодор П. Тодоров излиза извън рамките на българската литература. Буквално: в нея няма българска история, в нея няма български проблеми, в нея я няма, най-сетне, българската котловинност. И независимо от това романът е много българска книга - не само защото е написан на български, но и защото поставя пред нас, читателите, важни задачи: да вдигнем главите си, за да видим хоризонта и небето; да сведем очите си, за да проникнем в дълбините и потайното; да отпуснем душите си, за да срещнем неустоимото и вълшебното“, пише за книгата Митко Новков.
“Мисля доста време този роман. Дълго време носих в себе си тази история преди да реша да я превърна в роман. Не бях сигурен дали подобна концепция може да се превърне в книга. Реших да пробвам да видя какво ще се получи. Процесът на писане ме повлече, заживях в този свят с тези герои, така че направих 100, после 200, а след това 300 страници и вече беше ясно, че това ще стане роман“, казва в ефира на “Нашият ден“ авторът Тодор Тодоров и допълни:
“Това изисква и работа, за да стане една книга добра изисква време и работа. Отне и допълнително време редакторска работа. Няколко пъти съм минал през всичко в книгата, за мен лично е дългоочаквано, тъй като съм го замислял преди години. Даже първо написах разказ с тази концепция, тъй като се отнася най-вече до финала на книгата. От чисто историческа гледна точка е трудно да се обясни как е възможно да се обясни подобно нещо, но аз намерих някакъв ключ към тази тема“.
“За мен винаги най-важното в писането е било използването на езика. Не историята е най-важното в случая. Една най-банална история би могла да се разкаже по впечатляващ начин, който я прави изключителна и извънредна“, казва още той в интервю за БНР.
“За мен беше важно самият разказ да бъде увличащ и да даде едно усещане за пребиваване в тези светове, които героите прекосяват“, посочва още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той утвърждава града като средище на качественото и стойностно кино. Програмата предлага разнообразие от теми и жанрове. Включени са 54 филма от 19 европейски държави. Едновременно с това ще се проведат..
Нови научни изследвания, посветени на делото на Христо Ботев се съдържат в годишното издание на вестник "Ботйов лист" . В него се включват със статии изследователи от средите на историческата наука и литературознанието, Участват писатели, поети, драматурзи, журналисти, които имат светоусещането за дълбочината и смисловото богатство на..
Евдокия Петева-Филова и Лала Барзова са първите жени в науката за изкуството у нас. В посока на техния труд и принос е проучването на изкуствоведката проф. д.н. Благовеста Иванова, гост в "Артефир". След Андрей Протич, който през 1901 година завършва германска филология и история на изкуството с философия в университета в Лайпциг, през 1922 и 1924..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор Стоян Радев. В Деня на детето, след целодневната програма , която включваше два спектакъла – "Храбрият оловен войник“ на Държавния куклен театър - Варна и "Лавандулови момичета" на Варненския..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на журналистиката" (1987-1991) и главен редактор (2007-2011) на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Основател и собственик на издателство "Парадокс". Издател и културен мениджър с над..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg