Практико-приложна конференция на тема "Българските училища в чужбина – лаборатории за създаване на стандарти по български език като втори/чужд за деца и младежи" ще се проведе в Рим и Неапол (остров Прочида) от 26 до 28 октомври.
В рамките на конференцията ще бъде проведена кръгла маса, която ще акцентира върху стъпките към изготвяне на стандарти по българския език за деца и младежи от българските училища зад граница; социолингвистични, психолингвистични и лингводидактически аспекти на обучението по български език за деца и младежи в чужбина; ранна диагностика на езиковите умения в перспектива роден/чужд език; видове билингвизъм, наблюдаван сред децата и младежите от българските общности в чужбина.
Участниците ще обсъдят и ролята на българските училища в чужбина за консолидиране на българските общности зад граница. В дискусиите ще се включат и представители от Изпълнителната агенция за българите в чужбина.
“В конференцията ще участват почти 90 души. Това са хора на много високо ниво в българското образование. Освен представителни на българските училища в чужбина, не само от Европа, на и от САЩ, в конференцията ще участват представители на Министерство на образованието, представители на българските университети. Наш гост ще бъде и г-жа Райна Манджукова, която е изпълнителен директор на изпълнителната агенция за българите в чужбина“, казва в ефира на “Нашият ден“ Венета Ненкова, основател и административен директор на българското училище “Асен и Илия Пейкови“ в Рим, журналист, сътрудник на Радио Ватикана, а също и сценарист и режисьор на късометражни филми.
В Италия непрекъснато откриваме български следи на невероятни българи. Асен Пейков е творил в началото на миналия век и успява да спечели доверието на римската администрация.
Тръгвам от идеята, че много български деца в чужбина се срамуват да говорят български и това е изключително голям проблем. В Италия има регистрирани 6000 българчета, които се обучават в италианските училища. Ако не познаваш собствената си история, не можеш да имаш самочувствие. Моята цел е да науча децата на собствената им история. Ние българите като наследници на тракийската култура, една изключителна култура, виждаме в музеите във Ватикана в Италия и по цял свят нашите тракийски следи.
Не мисля, че българските учени не знаят какво има в Италия, напротив те знаят дори за наличието на много книги. Оказа се, че доста от тях се намират и в БАН, но по незнайни причини тази информация не достига до нашия народ. Защо нашата история умишлено е укривана?
Ще продължавам да се боря в българските училища да се учи история на България, написана от Петър Богдан Бакшев, която е със 100 години по-стара от “История Славянобългарска“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
“Проблеми винаги има, но тази конференция беше много очаквана и много желана от всички. Тези училища имат дългогодишна традиция. Не се налага и да се преосмислят постоянно политиките, моделите към изучаването на българския език, литература и култура в тези училища. Не малко е и свършеното, но винаги има какво да се променя, тъй като преподаватели в тези училища доказват с факти, че децата, които посещават училищата зад граница, са с по-специален подход на обучение, което да отговаря действително на реалността“, казва в “Нашият ден“ д-р Мая Педешка.
“Тези деца живеят в чуждоезична среда и нямат непосредствения контакт с роднини, с приятели, които говорят български език. Много често и в семейството не се говори български език, така че училището се оказва единственото място за тези деца, където могат да общуват със свои връстници и с учителите на този език. Това е нашата голяма цел, да преосмислим този натрупан опит и да предложим нови модели“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Около 40% от хората в Източна Европа и Централна Азия, които са заразени с HIV, не знаят за това. Това сочи доклад, оповестен във връзка със Световния ден за борба със СПИН, който отбелязахме на 1 декември. Има спешна нужда от стратегии за подновяване на тестването за HIV в 53-те държави, за които отговаря Европейския офис на Световната..
Генетикът доц. д-р Мария Левкова , специалист по медицинска генетика от Медицинския университет и УМБАЛ "Св. Марина" във Варна, е една от носителките на приза "За жените в науката" за 2024 година. В Lege Artis доц. Левкова разказва за своята научна разработка, свързана с изследване на генетичния и епигенетичен профил на рака на дебелото..
В дните преди Деветата годишна изложба на Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ), Христина Грозданова – изкуствовед и един от двигателите на организацията, сподели пред "Нашият ден" за смисъла и успехите на сдружението. "Неочаквано за мен и за приятелите, които създадохме тази организация, ДАФНИ вече съществува..
За оралната грижа при децата и при възрастните в Lege Artis говори д-р Борислав Миланов , главен секретар на Българския зъболекарски съюз. Днес се провежда годишната кръгла маса с цел отчитане на постигнатите резултати и очертаване на стратегия, информира д-р Миланов. Специалистът изразява благодарност към присъстващите представители на МЗ,..
Илияна Семерджиева, посланик на Европейския климатичен пакт, споделя в ефира на "Нашият ден" своето виждане за важността на климатичната тема и начините, по които тя я превръща в част от ежедневието и мисията си. Според нея климатичните промени вече не са просто тема за конференции или доклади – това е реален проблем, който засяга всички и който..
Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото...
Когато викаш, за да бъдеш чут, всъщност пречиш на другия да те чуе. А когато искаш да разбереш повече за себе си и отношенията си с човека, с когото си..
В стилистиката на любимия филм "Неочаквана ваканция" зададохме въпроса към д-р Антония Първанова, която за пръв път гостува в седмичното издание "За..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg