Няколкостотин български граждани попадат в групата на "работещи бедни". Ако към тях добавим техните близки и хора от тяхното обкръжение, този обхват се разширява. Това коментира в "Нашия ден" Адриан Николов, експерт от Института за пазарна икономика.
"Бедността е характеристика на домакинството. Човек, може да е в домакинство с риск от бедност. Ние няма как да знаем за неговия индивидуален случай, тъй като в рамките на едно домакинство има много споделени разходи и общи ресурси. Статистиката определя не отделния човек, а домакинството", твърди Адриан Николов.
За да попадне някой в групата на работещите бедни, е необходимо да отговаря на две условия – да работи на пълно или непълно работно време, и да е част от домакинство с доход под 60% за определената година. Много повече работещи бедни са мъже, отколкото жени – 230 хиляди мъже и 150 хиляди жени. Този дисбаланс е обясним, тъй като в бедните семейства много често само единият от възрастните работи. Това по-често са мъжете, докато жените са безработни или неактивни, но се грижат за зависимите деца или възрастни.
Отражение при работещите бедни има и техният образователен профил. Почти всички са завършили някаква форма на училищно образование, най-често осми или дванадесети клас. Висшето образование често дава достъп до по-добри работни места, които извеждат домакинствата от групата на бедните.
Делът на работещите бедни в България е доста стабилен. Беше паднал под 9% от всички заети във възрастовата група между 18 – 64 години. Но от 2021 г. отново е 10%. Първите две тримесечия на 2022 г. доходите на работещите ще растат по-бавно от инфлационните темпове. Това ще доведе до повишаване на дела на работещите бедни през настоящата година, посочва експертът.
Целия разговор с Адриан Николов можете да чуете в звуковия файл.
В ефира на предаването "Нашият ден" гостува Десислава Алексиева – бивш председател на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга". Тя сподели важни акценти за бъдещето на организацията и българската книжна култура. Новият председател на асоциацията е Петя Господинова, която досега заемаше поста заместник-председател. Алексиева..
Уртикарията – често наричана "копривна треска" – се оказва значително предизвикателство в дерматологичната практика, особено в своята хронична форма. По темата говори проф. д-р Жана Казанджиева, дерматолог в клиниката по кожни и венерически болести "Евродерма". Специалистката подчерта новите насоки в терапията на хроничната уртикария и нуждата от..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от изследователски център "Тренд". Изследването е осъществено в периода 12–18 май 2025 г. чрез метода "Лице в лице" сред 1001 пълнолетни граждани. Основните пречки за водене на здравословен начин на живот са..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди кокошки в клетки по целия свят. Натъпкани в мръсни телени заграждения, до 10 птици заедно в една клетка прекарват целия си живот. Всяка кокошка разполага с по-малко пространство от обикновен лист..
Летните горещини крият сериозни рискове за здравето на хората с хронични заболявания, особено тези с проблеми на сърдечно-съдовата система. В предаването Lege Artis доц. Красимира Христова , кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика, сподели важни препоръки за безопасно преминаване през горещите месеци. Според доц...
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg