Ключова роля за развитието на българската икономика вече ще има първото пространство от данни за градска среда у нас Urban Data Space. Създаването му е инициирано от Института GATE към СУ "Св. Климент Охридски", или казано още – "Големи данни в полза на интелигентно общество". Той е първият високотехнологичен център за научни изследвания и иновации в областта на големите данни и изкуствения интелект в България и Източна Европа и е създаден като хъб на Международната асоциация на пространствата от данни.
Urban Data Space представлява разпределена архитектура, която функционира като една екосистема за данни, базирана на споделени политики и правила. Пространството съхранява данни от публични институции, частни субекти и граждани, които могат да се използват при равнопоставени условия така, че да насърчат иновациите, растежа и конкурентоспособността.
Пространството обединява данни, технологична инфраструктура и съответните механизми и правила за управление, които да улеснят сигурното предоставяне и споделяне на информация от различни институции, взели участие в него – държавни институти, корпорации, технологични фирми, общини, неправителствени организации и стартъпи.
Urban Data Space дава предпоставка за по-широката наличност от данни в цялата икономика на страната. Пространството цели да създаде обща мрежа от учени, технологични експерти, юристи, икономисти, социолози и предприемачи, която да стимулира взаимодействието между науката, бизнеса, правителството и гражданите.
По думи на проф. Силвия Илиева, директор на Института GATE, пространството осигурява сигурно и безпроблемно споделяне на данни между участниците в него, които са ценен ресурс за развитието на иновативни продукти, решения и услуги в полза на обществото.
"В това пространство от данни за града се интегрират както публични, така и частни данни, данни от гражданите, които са свързани с различни аспекти на града. Например чистота на въздуха, мобилност, енергийна консумация, логистика и транспорт. Всичко, което е от решаващо значение за създаване на един устойчив град, който да ни осигури по-добро място за живеене на всички нас“, каза проф. Илиева в "Какво се случва".
Тя обясни, че целта на Urban Data Space е да увеличи доверието у хората към споделянето на данни, за да вземат активно участие в пространството и така да спомогнат за подобряването на градската ни среда.
"Ние сме потребители на новите бизнес решения, които биха могли да се произведат в резултат на това споделяне на данни", добави проф. Десислава Петрова-Антонова, ръководител на проекта "Градове на бъдещето", защото "споделянето на данни всъщност осигурява предпоставка за нови услуги, които различни организации могат да доставят на гражданите"
Проф. Антонова обясни, че едно такова пространство от данни за градска среда, каквото е Urban Data Space, може да допринесе за спестяването на градските ресурси и да осигури устойчивост на града чрез оптимизация на градското планиране или зелена мобилност. То е двигател при създаването на т.нар. "цифров двойник на града", който представлява механизъм за взимане на информирани решения за управление на процесите и услугите на града.
Началото на първото българско пространство от данни за градска среда Urban Data Space ще бъде положено официално на международната конференция Data Spaces Discovery Day, която Институтът GATE в партньорство с Международната асоциация на пространствата от данни организира на 9 ноември в галерия VIVACOM Art Hall.
Повече за това защо е важно да разполагаме с едно такова пространство като Urban Data Space, какви точно са ползите от доверено споделяне на данни и какво ще се случи в рамките на конференцията, чуйте от проф. Силвия Илиева и проф. Десислава Петрова-Антонова в звуковия файл.
Радослав Бимбалов, писател, общественик и предприемач, направи равносметка за изминалата 2024 година в ефира на предаването "Нашият ден". Той разгледа глобалните и националните процеси през годината, споделяйки своите наблюдения и размисли за обществото, политиката и културата. Говорейки за романа си "Ти, подобие мое", Бимбалов сподели:..
Поглеждаме към новата 2025-а година с календара "Слънчеви лица. Едно послание за добрина" и Тони Маринова, председател на сдружение "Синдром на Даун – България”. "Щом четете тези редове, значи календарът ни с душа вече ви е повикал. Сърцето ви е чуло неговия зов и посланието ни за добрина е готово да разпръсква светлина", пише Маринова на сайта..
Тази година се отбелязва 90-годишният юбилей от обявяването на Витоша за първия природен парк в България и на Балканите. По този повод Регионалният исторически музей – София откри специална изложба, посветена на Витоша, която може да бъде разгледана до края на януари 2025 г. в зала "Инфо център". Изложбата включва архивни фотографии, документиращи..
Балканите в края на 2024 година продължават да стоят на кръстопът. Въпросът за бъдещето на региона остава неясен, като мнозина се питат дали ще успеят да преодолеят тези вътрешни и външни напрежения. В Сърбия продължава серията от студентски протести, които са насочени както срещу властите, така и срещу управлението на президента..
В разговора с издателя Пламен Тотев от издателство "Изида" научаваме за романа "Трима мъже за Вилма" на норвежката писателка Гюдрюн Скретинг. Тази книга е идеалното допълнение към коледно-новогодишните празници – история, която комбинира хумор, дълбоки чувства и изненадващи обрати. Гюдрюн Скретинг открива таланта си за забавно и увлекателно..
Д-р Златина Каравълчева, византолог по образование и богослов по призвание, е вдъхновяващ комуникатор на християнството. Тя разкрива същността на вярата..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше..
Журналистката и пътешественичка Веселина Филипова е събрала в книгата си "Ваканция за двама по Средиземноморието" 60 пътеписа и повече от 200 снимки,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg