Всички обичаме да четем истории за семейни проклятия и скелети в гардероба. От античността до днес драмата и епосът като че ли интуитивно улавят онова, което днес е предмет на трансгенерационния подход в психоанализата, който изследва как непреработените травми, неизказаното и скритото в семейната история засяга и влияе до третото следващо поколение.
Как става това? "Когато родителите не съумяват да се справят с травмата, те я проектират, без да искат, върху децата си. Заради неизбежния процес на идентификация в хода на порастването, детето става приемник на темата табу, на онова-за-което-не-бива-да-се-говори и чрез цялостната идентификация с родителите, ние се идентифицираме и с травмите им – така възникват трансгенерационните травми или семейните фантоми, както ги нарича Бруно Клавие, автор на книгата "Семейните фантоми" – повод за разговора с психоаналитика Светлозар Василев, автор на българския предговор към книгата.
Освен от деца и родители, подобни травми се носят от цели общества, за което свидетелстват и последните 33 години от историята ни.
А начините да се отърсим от подобен травматичен багаж е да говорим за него, да си дадем сметка за греховете си, да осветяваме миналото и да го осмисляме. Започвайки, разбира се, първо от себе си.
Книгата на Клавие е четивна и има достатъчно допирни точки с нашия живот и като индивиди, и като общество.
Чуйте разговора със Светлозар Василев.
Д-р Светлозар Василев е психоаналитик и преподавател в Нов български университет. Първоначалното му образование е медицина, след което работи като психиатър към МУ-София и специализира психоанализа в Холандия и Великобритания. Докторската му дисертация изследва връзките между неблагополучията в детството и възникването на психични разстройства в зряла възраст. Автор е на монографията "Огледало на въображението. Психоанализа на филмовото преживяване", както и на публикации в областта на епидемиологията, общественото здраве, психоанализата и изкуството.
Д-р Василев е съосновател и настоящ председател на Българското психоаналитично общество, както и ръководител на Комитета за Нови Групи в Източна Европа към Международната психоаналитична асоциация.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
