Всички обичаме да четем истории за семейни проклятия и скелети в гардероба. От античността до днес драмата и епосът като че ли интуитивно улавят онова, което днес е предмет на трансгенерационния подход в психоанализата, който изследва как непреработените травми, неизказаното и скритото в семейната история засяга и влияе до третото следващо поколение.
Как става това? "Когато родителите не съумяват да се справят с травмата, те я проектират, без да искат, върху децата си. Заради неизбежния процес на идентификация в хода на порастването, детето става приемник на темата табу, на онова-за-което-не-бива-да-се-говори и чрез цялостната идентификация с родителите, ние се идентифицираме и с травмите им – така възникват трансгенерационните травми или семейните фантоми, както ги нарича Бруно Клавие, автор на книгата "Семейните фантоми" – повод за разговора с психоаналитика Светлозар Василев, автор на българския предговор към книгата.
Освен от деца и родители, подобни травми се носят от цели общества, за което свидетелстват и последните 33 години от историята ни.
А начините да се отърсим от подобен травматичен багаж е да говорим за него, да си дадем сметка за греховете си, да осветяваме миналото и да го осмисляме. Започвайки, разбира се, първо от себе си.
Книгата на Клавие е четивна и има достатъчно допирни точки с нашия живот и като индивиди, и като общество.
Чуйте разговора със Светлозар Василев.
Д-р Светлозар Василев е психоаналитик и преподавател в Нов български университет. Първоначалното му образование е медицина, след което работи като психиатър към МУ-София и специализира психоанализа в Холандия и Великобритания. Докторската му дисертация изследва връзките между неблагополучията в детството и възникването на психични разстройства в зряла възраст. Автор е на монографията "Огледало на въображението. Психоанализа на филмовото преживяване", както и на публикации в областта на епидемиологията, общественото здраве, психоанализата и изкуството.
Д-р Василев е съосновател и настоящ председател на Българското психоаналитично общество, както и ръководител на Комитета за Нови Групи в Източна Европа към Международната психоаналитична асоциация.
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Италианският майстор на абстрактното изкуство Албино Пити, който вече близо десет години живее и работи в България, подготвя нова артистична изява със..
Френският институт в България започва честванията на 120-годишнината от рождението на писателя-нобелист Елиас Канети с едно мащабно събитие на 12, 13 и 14..
Студовете през февруари и през април се оказаха помитащи за вече напъпилите и разцъфтели трайни насаждения, но пострадаха и едногодишни култури...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
