Всички обичаме да четем истории за семейни проклятия и скелети в гардероба. От античността до днес драмата и епосът като че ли интуитивно улавят онова, което днес е предмет на трансгенерационния подход в психоанализата, който изследва как непреработените травми, неизказаното и скритото в семейната история засяга и влияе до третото следващо поколение.
Как става това? "Когато родителите не съумяват да се справят с травмата, те я проектират, без да искат, върху децата си. Заради неизбежния процес на идентификация в хода на порастването, детето става приемник на темата табу, на онова-за-което-не-бива-да-се-говори и чрез цялостната идентификация с родителите, ние се идентифицираме и с травмите им – така възникват трансгенерационните травми или семейните фантоми, както ги нарича Бруно Клавие, автор на книгата "Семейните фантоми" – повод за разговора с психоаналитика Светлозар Василев, автор на българския предговор към книгата.
Освен от деца и родители, подобни травми се носят от цели общества, за което свидетелстват и последните 33 години от историята ни.
А начините да се отърсим от подобен травматичен багаж е да говорим за него, да си дадем сметка за греховете си, да осветяваме миналото и да го осмисляме. Започвайки, разбира се, първо от себе си.
Книгата на Клавие е четивна и има достатъчно допирни точки с нашия живот и като индивиди, и като общество.
Чуйте разговора със Светлозар Василев.
Д-р Светлозар Василев е психоаналитик и преподавател в Нов български университет. Първоначалното му образование е медицина, след което работи като психиатър към МУ-София и специализира психоанализа в Холандия и Великобритания. Докторската му дисертация изследва връзките между неблагополучията в детството и възникването на психични разстройства в зряла възраст. Автор е на монографията "Огледало на въображението. Психоанализа на филмовото преживяване", както и на публикации в областта на епидемиологията, общественото здраве, психоанализата и изкуството.
Д-р Василев е съосновател и настоящ председател на Българското психоаналитично общество, както и ръководител на Комитета за Нови Групи в Източна Европа към Международната психоаналитична асоциация.
Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..
"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..
В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..
Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..
Петдесет и седем учени, свързани с Българската академия на науките, са сред първите два процента най-влиятелни учени в света, показва тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на изследователите, известна като Станфордска класация. Двадесет от тях са академици и член-кореспонденти на БАН, а останалите са професори в институтите на..
В предаването "Български изпълнители" на 13 октомври 2025 ще ви представим отблизо оперната прима Цветелина Василева . В живота тя сияе с..
На 7 октомври се навършиха 19 години от убийството на Анна Политковская, случайно или не, съвпадащо тогава с рождения ден на Владимир Путин. Защо..
“Всички пътища водят към Рим”, казват хората и това съвсем не е случайно. Този известен израз произлиза от историята на Древен Рим. По негово време всички..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
