"Трябва да подхранваме душевността, която всеки от нас носи вътре в себе си, да се грижим за нея и да я изкарваме наяве във всеки един ден, за да може да бъдем вдъхновявани от нашите будители, но и самите ние да действаме будителски на всичко около нас", смята актрисата Елизабет Марангозова. В Деня на народните будители тя и колегите ѝ Александра Лашкова, Бояна Авджиева, Тодор Беров и Явор Гаджев ще хранят душата и ще будят усещанията на публиката в Yalta Club. В 19 часа мястото ще се превърне в дом на един истински празник на будността със спектакъла "България – един век поезия и музика".
На тазгодишния 1 ноември отбелязваме 100 години от първото честване на Деня на народните будители, затова и спектакълът на Елизабет Марангозова ще отдаде почит на българската поезия и музика през това столетие. Той представлява едно пътешествие през десетилетията на ХХ и ХХI век.
Поетично-музикалните етюди, изпълнени от актьорите в представлението, ще включват стихове на поетите Александър Секулов, Борис Христов, Добри Жотев, Камелия Кондова, Яна Язова и други, които ще бъдат изненада за публиката. В симфония с тях ще звучи и пъстър букет от музикални произведения, които говорят за стилистиката на различните декади – песни, които са музикантски, разпознаваеми и представителни за всяка една епоха.
Елизабет Марангозова създава този спектакъл от любов към сцената, към лириката и музиката, към изкуството като цяло. Производното на всичко това, както казва тя, е вдъхновението, което любовта ражда, и именно то е двигателят на този спектакъл.
"Много се надявам да отзвучи ярко и ясно, като всички песни и стихове, които сме избрали, в душата на хората и наистина да усетят, че ние празнуваме всъщност това да сме будни душевно, да сме будни сетивно, да сме будни с мозъка, с рацио, и с всичко, което ни прави повече хора. Според мен това е да си буден – да си повече човек."
Актрисата е на мнение, че да бъдеш човек, при това с главно Ч, е велико, макар и да ни носи страх понякога. Спектакълът цели да ни припомни смисъла в този устрем и да докосне най-нежните и емоционални струни на човешката душа.
Словото прави човека уникален като вид, твърди Елизабет Марангозова. Неслучайно точно словото е и ключовата съставка в спектакъла "България – един век поезия и музика". То е същественият елемент, който оказва влияние и върху самосъзнанието ни.
"Изразяването на емоциите ни – най-дълбоките, възвишени и съкровени емоции, всъщност трябва да е едно от най-висшите умения и цели на това да имаме дар слово. Със сигурност на някои хора им е по-лесно, на други не толкова, но мисля, че всеки трябва да се старае към това – да изразява красота, да изразява емоция. Словото е един мотор, то е превозното средство, но източникът, точка А, е душата. Каквото и да правим в този живот – душа, любов, вдъхновение, добродетели, красиви усещания и чувства са едни от най-важните компоненти за това да бъдем полезни и удовлетворени от живота, който водим", казва още Елизабет.
Целия разговор с актрисата чуйте в звуковия файл.
"България – един век поезия и музика“ се осъществява със съдействието на Национален фонд "Култура".
Снимка – "България – един век поезия и музика“В рамките на "Синелибри" за първи път на 26 октомври от 19 часа в РЦСИ "Топлоцентрала" ще видим филма на Деляна Манева по разказа на Алек Попов "Пътят на охлюва". Сценарият е работен дълго от двамата. В ролите са Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, Мартина Апостолова и Дона Вълова. Филмът е късометражен. Ето и анотацията му: "Гергьовден. Войната в..
На 23 октомври 2025 година в Музея на хумора и сатирата в Габрово се откри изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника и карикатурист Борис Димовски. Защо в Габрово? Защото художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се нарича музеят) – "изографисал" е в стила на габровския..
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които одухотворяват материята. Зрителите наричат платната ѝ живи, а критиците обясняват феномена с това, че те са пространства, в които светлината се въплъщава в живописна структура, вдъхновена от пейзажите..
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията включва 233 произведения с акцент върху габровските шеги и подчертава приноса на Димовски за основаването и развитието на музея. Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие. Писателските умения на автора са задължителни, но без да си измисля и съчинява, а трябва да се придържа към фактите. Разбира се, границите не бива да се преминават, но всичко зависи от майсторското перо на..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Децата и изкуственият интелект – какво е новото лице на опасностите в интернет? Нужна ли е забрана на социалните мрежи за деца? Гост на предаването..
Какво съдържат намерените в Газа документи, уличаващи журналисти на "Ал Джазира" в тясно сътрудничество с "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg