Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

31 октомври – Международен ден на Черно море

Доц. Николай Вълчев: Основен проблем в Черно море е свръхексплоатацията на живите ресурси

Снимка: greenbalkans.org

На 31 октомври се отбелязва Международният ден на Черно море. На този ден през 1996 година е подписан Стратегическият план за Черно море. През 1996 година правителствата на черноморските държави приемат, че замърсяването на общото ни море създава рискове за всички гранични страни.

16 милиона души от 6 държави днес празнуват – това са хората, които живеят по крайбрежието на Черно море.

"Отбелязваме този ден по традиция с отворени врати на Института по океанология, където всички желаещи деца, ученици и родители биха могли да посетят института и да се запознаят с неговата дейност. Особено голям интерес представлява нашата миниподводница. Тя е много интересна за децата. Тя е единствената в България, която може да извършва подводни изследвания до 200 метра дълбочина."

Това каза в интервю за БНР доц. Николай Вълчев, директор на Института по океанология в БАН.

“В Черно море се срещат около 1900 вида, от които 160 са риби, три вида са делфините, голямо е и количеството на тези, които са застрашени от изчезване, много от тях са вписани в Червената книга. Една трета от видовете са застрашени от изчезване. Има изследвания, които прогнозират, че до 2100 година може би половината от видовете в Черно море ще изчезнат, което би било катастрофално за екосистемата.

Стратегическият план за възстановяване на Черно море е една инициатива, която е резултат от осъзнаването, че Черноморската екосистема е достигнала до един критичен праг в своето замърсяване и са взети тези мерки за наблюдение и опазване на екологичното състояние, след което се забелязва един етап на сравнително възстановяване на Черноморската екосистема. Всички трябва да разбираме, че тя не може да се върне в онова положение, което е било през 60-те и 70-те години. Тя преминава в едно ново състояние на равновесие, което се отличава с по-ниско биоразнообразие и може би става по-лабилна по отношение на бъдещо замърсяване, което през последните десетина години се забелязва. Въпреки това аз и колегите ми, които извършваме редовния мониторинг по няколко директиви на Европейската комисия, можем да кажем, че екологичното състояние е сравнително добро“, посочва още той в ефира на “Нашият ден“.

“Споменах за мониторинга на средата в Черно море, който цели да покаже какво е състоянието, но също така и да набележи различни мерки за намаляване на натиска върху екосистемата. Това е свързано и с редица решения, които са на политическо ниво, на местните власти и на държавните власти по отношение на намаляване на замърсяването.

Особено актуално напоследък е развитието на синята икономика. Това е икономическата дейност, свързана с използването на различни морски ресурси. Основен проблем в Черно море, освен климатичните изменения, с които всички сме запознати, е свръхексплоатацията на живите ресурси. Например при улова на риба и изчезването на полето от морски треви. И двете имат голям принос към самопречистването на водите в Черно море и съответно на съхраняване на условията за едно по-добро развитие на останалите видове“, посочва още той.

Най-сериозните замърсители….

“Това е т.нар. "еутрофикация" – много голямо количество на елементи, които водят до цъфтеж на водорасли и на микроскопичните видове планктон. Те са свързани най-вече с нитрати и фосфати, които влизат в морето от различни източници като наторяването на земеделските земи. Всички знаем, че Черно море е една преходна зона между едно изключителна огромна водосборна област, която е в Европа от няколко реки и Средиземно море. Почти всички замърсители, които се събират по пътя на тези реки от Европа, достигат до Черно море и по пътя на неговата естествена циркулация се разпространяват в целия басейн“, казва още доц. Вълчев.

Войната в Украйна

“Твърде рано е да се каже дали войната в Украйна има някакво отражение върху живота в Черно море. Трябват по-конкретни изследвания, които се провеждат на този етап, но са твърде ограничени, особено по отношение на рибните популации. Не мисля, че до този момент бихме могли да кажем, че има някакви реални непосредствени последици от военния конфликт“, посочва още той.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

Снимки: greenbalkans.org, Pixabay
По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Серго Маркарян

Серго Маркарян: Протестиращите в Грузия казват – ако не сме свободни, по-добре да не сме живи

Въпреки продължаващите седмици масови протести парламентът в Грузия окончателно прие оспорвания закон за "чуждите агенти". Какво следва за Грузия, защо много анализатори предричат бъдеще за Грузия като това на Беларус и възможно ли е то? За влиянието на Русия в политиката на Грузия и не само там, има ли вина Западът за тежкото положение в Украйна..

публикувано на 17.05.24 в 16:45

Приемане на наследство по опис от малолетно дете и изпълнение на решение в страна членка на ЕС

В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Елка Пороминска  отговаря на слушателски въпроси в предаването. Слушатели от град София (г-жа Николова и синът ѝ) задават следния въпрос: "Наследници сме на моя съпруг и баща на детето ни на имущество, което включва недвижими имоти в България, както банкови сметки в България и в..

публикувано на 17.05.24 в 15:10

В "Пирогов" откриха изложбата "Медицината в Османската империя"

Изложбата "Медицината в Османската империя" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" беше открита в Университетската спешна болница "Пирогов". Официалното откриване беше водено от изпълнителния директор на болницата д-р Валентин Димитров и директора на библиотеката доц. Красимира Александрова. Тази изложба представя най-интересните и важни..

обновено на 17.05.24 в 12:51
Тодор Тодоров и Анелия Торошанова

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма и как да докажем истината с лъжа? Това е темата на предаването "Законът и Темида". Коментар прави Тодор Тодоров , криминалист и графолог, консултант на предаването.  " Обидата и клеветата са престъпления от частен характер . По времето на социализма те са се преследвали като..

публикувано на 17.05.24 в 12:35
Мая Манолова

Художничката Мая Манолова – свободоното дете на две култури

Мая Манолова е млада, талантлива художничка – дете на две култури. Неин баща е големият варненски маринист Димитър Манолов, а майка ѝ е полякиня, литератор и филолог.  В "Нашият ден" Манолова разказва, че е израснала в сърцето на варненската бохема в едно двуезично, артистично семейство. Светогледът ѝ се повлиява както от творческия устрем на..

публикувано на 17.05.24 в 11:29