Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Артинсталация изследва паметта за политическото насилие от комунистическото минало

Съседите: форми на травмата (1945-1989)

Снимка: студио "The Neighbours"

"Съседите: форми на травмата (1945-1989)" е инсталация, която е плод на близо двайсет години проучвания и осем години сътрудничество, изследваща паметта за политическото насилие, завещана ни от комунистическото минало.

Изследователят Джулиан Шехирян, съвременната художничка Красимира Буцева, заедно с историчката Лилия Топузова, осъществяват този труден и многопластов проект, чийто краен резултат е толкова важен за колективната ни памет.

Експозицията представя над 40 интервюта с оцелели от репресиите на режима. В изложбата са пресъздадени жизнените пространства, в които са проведени интервютата. Към тях са добавени откъси от разказите на оцелелите, звуци и видеометериали от местата, където някога са се намирали лагерите в Белене и в Ловеч.

Заличени още преди краха на комунистическия режим, за живота в лагерите има много свидетелства, но само частичен документален материал. Със средствата на съвременното изкуството изложбата обединява в едно потапящо преживяване тези трудни за слушане, но важни за самоосъзнаването ни разкази.

Изложбата се открива на 3 ноември и продължава до 4 декември. Провежда се на две места – в Софийската градска художествена галерия и в студио "The Neighbours", ново пространство на ул. "Георги Бенковски" № 40.

Чуйте от звуковия файл Джулиан Шехирян и Красимира Буцева.

Джулиан Шехирян е мултимедиен артист, докторант по история в Принстънския университет. В артистичната си практика той създава инсталации, базирани на архивни и етнографски изследвания, изследвайки пресечните точки между пространства, материална култура, история и психология. Той работи върху дисертация за експериментални и интердисциплинарни практики в изкуството и науката на XX век. Предишната му инсталация Excavating the Psyche (Червената къща, 2015 г.) представи подкрепеното му от "Фулбрайт" изследване върху социалната история на психиатрията през тоталитарния период. Академичният му труд е публикуван от Columbia University Press, Bloomsbury, и Център за Академични Изследвания София.

Красимира Буцева е визуален артист, изследовател и преподавател. В практиката си, тя се занимава с политическо насилие, травма и история, в контекста на българския комунизъм чрез фотография, видео, звук и инсталация. Тя преподава в Лондонския колеж по комуникации към Университета по изкуствата в Лондон; носител е на наградата БАЗА (2022), била е стипендиант в Akademie Schloss Solitude (2021); и е участвала в самостоятелни и групови изложби в България, Великобритания, Сърбия, Германия, Китай и Южна Африка. През 2022 нейната статия "Vernacular memorial museums: memory, trauma and healing in post-communist Bulgaria" бе публикувана в Museums & Social Issues Journal.

Доц. д-р Лилия Топузова е изследовател, професор по история и директор на програмата за комуникация в Университета на Торонто. От 2003, като историк и режисьор на документални филми, тя проучва детайлно историята на българскя гулаг работейки с множество архиви и на терен с очевидци. Автор е на монограф и редица статии публикувани в American Historical Review, Gender & History, Routledge Handbook of Memory and Place, Journal of Visual Literacy, Encyclopedia of Transitional Justice. Тя е също автор на сценариите на документалните филми "Проблемът с комарите и другите истории," (2007) и "Сатурния" (2012), който също и режисира. Тя е гост изследовател в Leibniz-Zentrum für Zeithistorische Forschung - ZZF в Германия (2013), Brown University в САЩ ( 2014), York University в Канада (2015), the Center for Oral History and Digital Storytelling Concordia University Канада ( 2017), и Център за Академични Изследвания София (България, 2022).

Снимка – студио "The Neighbours"
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Артседмици на "Артистократи": Как се възпитава у децата любов към изкуството?

Как се възпитава у децата любов към литературата и различните форми на изкуство разказват Ренета Иванова – актриса и сугестопед и Николина Харизанова  – актриса, творец и дългогодишен преподавател, по повод откриващата се днес (3 юни) Артседмица на "Артистократи". В артистичното пространство "Арт къща" предстоят четири артседмици за деца от..

публикувано на 03.06.24 в 09:31
 Антон Митов и Елена Веселинова

Антон Митов представя: Елена Веселинова, студентка

Елена Веселинова е втори курс студентка по медицина в СУ "Климент Охридски". Стипендиант е на програма "Готови за успех" и е одобрена за научен обмен в Тунис, където ще прекара един месец в отделение по Имунология. За разликите между поколенията, франкофонията и социалните текстове на френския певец Струмая. Размисли за феминизма и отношението..

публикувано на 03.06.24 в 09:02
Калина Иванова, Габриела Петрова и Виктория Бакърджиева

"Вълшебната градина" и нейната хармонията с архитектурата

Лесно ли е да създадеш усещане за женственост, красота и вълшебство, преплетени с характера на българската природа споделят студентките по стенопис Габриела Петрова , Калина Иванова и Виктория Бакърджиева от Националната художествена академия? Основна задача пред студентите бе разработване и представяне на проекти за стенопис на част от фасадата..

публикувано на 03.06.24 в 08:32
Момчил Карамитев

Вариации за цигулка и човечност

В епизод 546 "Трамвай по желание" поставя във фокус късометражната кинолента "Вариации за цигулка: 100 долара", представена в студиото от своя продуцент и режисьор Момчил Карамитев. 16-минутният филм заслужи световно признание с включването му сред стотици участници в късата листа на една от съпътстващите програми на фестивала в Кан. Как..

публикувано на 02.06.24 в 17:35

Изложба "Избори" в обновената Художествена галерия в Казанлък

Преди 123 години в Казанлък от Петър Топузов и Иван Енчев-Видю е поставено началото на колекцията, която е в основата на първата по рода си институция у нас. До днес във фондовете на галерията се пазят 5000 произведения. "Събирателството и историзирането на творбите са неотменно свързани с жеста на избора. Изборът, който науката описва като..

публикувано на 02.06.24 в 09:05