Артинсталация изследва паметта за политическото насилие от комунистическото минало

"Съседите: форми на травмата (1945-1989)" е инсталация, която е плод на близо двайсет години проучвания и осем години сътрудничество, изследваща паметта за политическото насилие, завещана ни от комунистическото минало.

Изследователят Джулиан Шехирян, съвременната художничка Красимира Буцева, заедно с историчката Лилия Топузова, осъществяват този труден и многопластов проект, чийто краен резултат е толкова важен за колективната ни памет.

Експозицията представя над 40 интервюта с оцелели от репресиите на режима. В изложбата са пресъздадени жизнените пространства, в които са проведени интервютата. Към тях са добавени откъси от разказите на оцелелите, звуци и видеометериали от местата, където някога са се намирали лагерите в Белене и в Ловеч.

Заличени още преди краха на комунистическия режим, за живота в лагерите има много свидетелства, но само частичен документален материал. Със средствата на съвременното изкуството изложбата обединява в едно потапящо преживяване тези трудни за слушане, но важни за самоосъзнаването ни разкази.

Изложбата се открива на 3 ноември и продължава до 4 декември. Провежда се на две места – в Софийската градска художествена галерия и в студио "The Neighbours", ново пространство на ул. "Георги Бенковски" № 40.

Чуйте от звуковия файл Джулиан Шехирян и Красимира Буцева.

Джулиан Шехирян е мултимедиен артист, докторант по история в Принстънския университет. В артистичната си практика той създава инсталации, базирани на архивни и етнографски изследвания, изследвайки пресечните точки между пространства, материална култура, история и психология. Той работи върху дисертация за експериментални и интердисциплинарни практики в изкуството и науката на XX век. Предишната му инсталация Excavating the Psyche (Червената къща, 2015 г.) представи подкрепеното му от "Фулбрайт" изследване върху социалната история на психиатрията през тоталитарния период. Академичният му труд е публикуван от Columbia University Press, Bloomsbury, и Център за Академични Изследвания София.

Красимира Буцева е визуален артист, изследовател и преподавател. В практиката си, тя се занимава с политическо насилие, травма и история, в контекста на българския комунизъм чрез фотография, видео, звук и инсталация. Тя преподава в Лондонския колеж по комуникации към Университета по изкуствата в Лондон; носител е на наградата БАЗА (2022), била е стипендиант в Akademie Schloss Solitude (2021); и е участвала в самостоятелни и групови изложби в България, Великобритания, Сърбия, Германия, Китай и Южна Африка. През 2022 нейната статия "Vernacular memorial museums: memory, trauma and healing in post-communist Bulgaria" бе публикувана в Museums & Social Issues Journal.

Доц. д-р Лилия Топузова е изследовател, професор по история и директор на програмата за комуникация в Университета на Торонто. От 2003, като историк и режисьор на документални филми, тя проучва детайлно историята на българскя гулаг работейки с множество архиви и на терен с очевидци. Автор е на монограф и редица статии публикувани в American Historical Review, Gender & History, Routledge Handbook of Memory and Place, Journal of Visual Literacy, Encyclopedia of Transitional Justice. Тя е също автор на сценариите на документалните филми "Проблемът с комарите и другите истории," (2007) и "Сатурния" (2012), който също и режисира. Тя е гост изследовател в Leibniz-Zentrum für Zeithistorische Forschung - ZZF в Германия (2013), Brown University в САЩ ( 2014), York University в Канада (2015), the Center for Oral History and Digital Storytelling Concordia University Канада ( 2017), и Център за Академични Изследвания София (България, 2022).