Със задължителната уговорка, че всяко обобщение опростява картината, си позволяваме въпроса заради общото впечатление за лутане между отдавна остарели представи и напиращи с главоломна скорост социални, информационни и технически новости. Първото очевидно разминаване е между прокламираните на управленско и нормативно равнище съвременни виждания за ролята на учителите, целите на образованието и начините за постигането им и реалностите на съществуващите учебни програми, единни стандарти за преподаване и оценяване и стил на общуване в системата на средното образование. Еднопосочната комуникация в познатия командно-административен стил не предполага инициативност, свобода и отговорност нито на училищата, нито на учителите.
Самите учители като че ли не виждат себе си като свободни и ценни личности, готови да излязат или дори да се опълчат срещу канона, ако той не е полезен за техните ученици. Очакването за висок обществен престиж и будителски ореол на учителите е несъвместимо с безпрекословната изпълнителност, граничеща с послушание, което явно се схваща като служба на обществото. Самото общество все още не е дало ясен знак, че образованието и неговите главни герои – учителите – са ценни за него, въпреки повишените инвестиции в заплати и материална среда. Така простият наглед въпрос каква е ролята и функцията на учителя днес няма прост и единствен отговор. А може би и не е необходим. Това, с което обаче няма как да не се съгласим е, че учителят е носител и възпитател на ценности.
Чуйте какво мислят по темата Васил Лозанов, учител и заместник-директор на Испанската гимназия в София, д-р Веселина Качакова, гл. ас. в Института по философия и социология на БАН и Милена Ленева, основателка на фондация "Темпо“.
Снимка – Радио Видин
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
