Със задължителната уговорка, че всяко обобщение опростява картината, си позволяваме въпроса заради общото впечатление за лутане между отдавна остарели представи и напиращи с главоломна скорост социални, информационни и технически новости. Първото очевидно разминаване е между прокламираните на управленско и нормативно равнище съвременни виждания за ролята на учителите, целите на образованието и начините за постигането им и реалностите на съществуващите учебни програми, единни стандарти за преподаване и оценяване и стил на общуване в системата на средното образование. Еднопосочната комуникация в познатия командно-административен стил не предполага инициативност, свобода и отговорност нито на училищата, нито на учителите.
Самите учители като че ли не виждат себе си като свободни и ценни личности, готови да излязат или дори да се опълчат срещу канона, ако той не е полезен за техните ученици. Очакването за висок обществен престиж и будителски ореол на учителите е несъвместимо с безпрекословната изпълнителност, граничеща с послушание, което явно се схваща като служба на обществото. Самото общество все още не е дало ясен знак, че образованието и неговите главни герои – учителите – са ценни за него, въпреки повишените инвестиции в заплати и материална среда. Така простият наглед въпрос каква е ролята и функцията на учителя днес няма прост и единствен отговор. А може би и не е необходим. Това, с което обаче няма как да не се съгласим е, че учителят е носител и възпитател на ценности.
Чуйте какво мислят по темата Васил Лозанов, учител и заместник-директор на Испанската гимназия в София, д-р Веселина Качакова, гл. ас. в Института по философия и социология на БАН и Милена Ленева, основателка на фондация "Темпо“.
Снимка – Радио Видин
В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..
"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..
Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече. Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..
Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой "За здравето" по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз не страдам от това?" Наричана още математическа или числова дислексия, дискалкулията представлява специфично разстройство на аритметичните умения – способността на човек да разбира, обработва и..
Защо 12 години след протестите ДАНСwithme и "Белия автобус" днес по площадите на големите български градове отново има протестиращи хора, които..
Поетеса, писателка, преподавателка и учен от БАН, Людмила Миндова написва книгата си "Ангелът на прехода" не само в памет на своята майка Свобода..
На Световния ден за предотвратяване на удавянията в рубриката "Темата на деня" ви срещаме с Васил Загорчев от Life Saving Bulgaria – специалист по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg