Близка среща с мечка в канадските планини Роки

Кореспондентите на Националното радио в Израел Феня и Искра Декало са любителки на екзотичните пътувания с много приключения. Затова, когато обявиха, че това лято заминават за Канада, реших, че най-накрая ще се кротнат и като улегнали туристи ще се отдадат на лежерно и "питомно" пътуване. Не би! Целта им бяха Скалистите планини (Роки маунтийн). Разбира се, за да стигнат до тях, минаха и през някои цивилизовани места, в част от които направо се влюбиха, но истинската им голяма тръпка бяха зъберите. И въпреки че се бяха записали на по-лек маршрут, предизвикателства не липсваха. Като например – близка среща с мечка.

Искра: За Ниагарския водопад и градовете Торонто и Монреал няма да споделяме. (За тези, които още не са ги посещавали, има безброй снимки и туристически филмчета) Разказът ни започва от малкото градче Ниагара на езерото. (на около 50 км от водопада), което прилича на декор за исторически филм. За кратко, по време на войната за независимост на САЩ, то е било дори столица на Канада, когато лоялисти-роялисти са отстъпили зад граничната река. Попаднахме на театрален фестивал и едновременно с това празник на прасковата. Затова дами с тоалети от преди два века и девойки с къси панталони и разголени гърбове, се смесваха в съхранените от най-славните времена на града хотел и винарна, в която най-скъпото вино е "снежното" (от покрито с първите слани грозде). Или излизаха от пъба и дрогерията, също запазили интериора си от началото на миналия век. Да се разходиш на файтон (чийто кочияш се оказва дама) си е чисто изфукване, защото за 5 минути бърз ход се оказваш на края на градчето. А старинните къщи са с дворчета потънали в цветя. Наблизо е училището по ландшафтна архитектура и неговите възпитаници се грижат за килимчетата от цветя край тротоарите. Висящите по лампите саксии се поливат от специален висок автомобил.

Водопадът с ритащ кон
Феня: Прекрасна е и столицата Квебек сити (по-точното произношение е кебек). Тя е близо до Монреал. Запазена е крепостта, която за щастие не е била използвана (големите битки между французи и англичани са били преди тя да бъде построена). В нея се помещава военното училище. Но преди време е била и затвор, та са запазени и уредите за мъчения. За нас, най-важен беше замъка (превърнат в хотел), където по време на Втората световна война тайно се срещнали Уинстън Чърчил и Теодор Рузвелт, а под него е старият град, който прилича на френска провинция с живописните къщички, улички с всякакви заведения, елегантните бутици, галериите и площадчетата, където млади актьори играят старинни пиеси, а музиканти свират на архаични инструменти.

Искра: Впечатляващ град е и столицата Отава, където една уличка дели старинното от съвременното. Почти срещу парламента се намира хотел-замък, който е и място за светския живот на града. От снимките гледат участниците в сбирките на масоните, девойки представяни в обществото на бала на дебютантките, членове на всевъзможни благотворителни и женски клубове. Попаднахме на сбирка на фермерите. Получихме като сувенир по калъпче ръчно правен сапун.
Целта ни бяха Скалистите планини – Роки. В дните за адаптиране в Новия свят, разглеждахме градове от Източното крайбрежие. Стигнахме до езерото свети Лорънс, наречено "стоте острова". В действителност те са повече от 100. Първият от тях е купен от собственик на хотели в Калифорния, решил да изненада със замък за съпругата си. Но докато трае строежа, тя умира. За откриването готвачът му измисля известния сос "100 острова". Почти всички околни острови вече са изкупени и по тях вече има всевъзможни причудливи постройки. А някои дори са си напазарували по 2 острова. Италианец е построил между своите мост - най-късата граница между САЩ и Канада, защото всеки е в различна страна.

Езерото Пейто има форма на вълча глава

Феня: От Монреал летим за Калгари. След 5 часа във въздуха сме в подстъпите към Роки. В Калгари се отбиваме на стадиона за родео, където и до сега се състезават индианци и европейци. Многобройни са и китайците, чиито деди са дошли да стоят железопътната линия през планините. Кварталът им е знаменит. Изкачваме хълма над града, за да се полюбуваме на спортните съоръжения, построени за зимната олимпиада. Но сърце не трае да стигнем до планините. На по-малко от 3 часа път с автобус са.
Влизаме в градчето Банф и се чувстваме като в Швейцария. В края на всяка от улиците се вижда някакъв планински връх. Селището е възникнало преди по-малко от век край железопътна линия и минерални извори. От тук тръгват походите в планината. Има хотели за всеки джоб (за предпочитане е да е по-дълбок). Най-скъпият прилича на замък. От терасата му за пръв път виждаме тюркюазеното езеро Пейто. Не успяха да обяснят дали цветът му се дължи на минерали, които топящите се ледове измиват по пътя си към него или слънчевите лъчи, в тази планини падат под необичаен ъгъл. На снимките се губят истинските цветове. Подобни са и езерата Луиз и Морейн, обградени с вековни борове. Пътеките са отчетливо очертани. Има дори има маршрут за инвалиди.

Искра: Както всяко езеро, и Луиз крие легенда (по-скоро истина) за голяма и тайна любов. Английска принцеса се омъжва за обикновен юрист, въпреки волята на родителите си. "Наложило се" да го назначат за губернатор на Канада. Но бракът скоро се разпаднал, заради липсата на деца.
Продълговатото езеро е магнетично. Може да се върви около него или да се наеме лодка и да се пресече. Доста смелост се изисква да се изкъпеш в ледената вода, но и такива смелчаци се намират. Разказват тъжната легенда как са измамили местното индианско племе са го превзели. По брега индианци, в костюми позират за снимка срещу някоя пара. Маршрутът ни не минаваше през индиански селища, въпреки че в планината не липсват. Само веднъж се срещнахме с техен представител, който не бе част от туристическа атракция. Помислихме го за дъвросекач, но не бе. Част от дърветата в тази част на планината са изгорели след бушувал преди няколко години пожар. Съмнителното в него е, че е избухнал почти едновременно на 10 места. Природозащитниците не позволяват да се отсекат или изкоренят почернелите дървета. Глобите за букет горски цветя са огромни.

Замъкът, където са изобретели соса 1000 острова

Феня: Най-сериозното изкачване бе към водопадите. А те бяха поне 6-7. Най-трудно се стигна до водопада със странното название "ритащ кон". Това е каскада от падащи води и е най-високият в Роки. Въпреки парапетите, пътеката е стръмна и тясна за пъплещите в индианска нишка нагоре и надолу туристи. Но гледката, след като се провреш и през пещерата до самия връх е зашеметяваща дори за хора видели седмица преди това ниагарския водопад.
Бяхме сигнали до малинак и реших да мина навътре, за по-узрели плодове. Канадските не са толкава сладки имат малко по-различна форма от българските. Изведнъж се показа черна мечка с две малки. Пазеха си територията от неканени лакомници. Изхвърчах като тапа. Подобрих местния рекорд по бързо изкачване на близкия баир. Нямам снимки. Не ми беше до тях.

Искра: Мечки видяхме и от лифта, с който стигнехме до височина, за да наблюдаваме езерото Пейто, чиито очертания от високо напомнят вълча глава. Не препоръчвам купуване на билет за лифт и обед. С изключение на супата, всичко бе блудкаво и сякаш от изостанали продукти, сготвени за да не се изхвърлят. Масите бяха обсипани с остатъци, мръсни чинии и трохи.
Изкачихме се и до ледника. По-точно, отведе ни първо автобус, а после - всъдеход. От тежестта на превозните средства, ледникът се свива като шагренова кожа. Дори обилните снеговалежи, не могат да компенсират. По снега се стичат вадички, както по насипана със сол софийска улица през зимата. Екзотично е да газиш сняг през лятото, но е някак бездушно към природата.

К12

Феня: В средата на похода се отбиваме в градчето Джаспър, център на едноименния дял от планината. Въпреки многобройните вили, то още няма традиции в туризма. Супермаркетите са празни като едно време в България, но в хотела има джакузи, а в подземието на най-представителната гостилница – музей от препарирани животните, обитаващи планината. Сред тях най-страшни са огромен бивол и мечката гризли. С тях не се срещнехме дори от далеч.

Искра: И най-интересното пътуване свършва. Срещу нас е най-високият връх на Роки Робинсън. Изкачва се от алпинисти, но ни е ориентир към последното селище в планината – алпийския курорт. Той напомня на италианските Алпи с разноцветните къщички, часовниковата кула, магазинчетата за ръчно правен шоколад. Това е туристическата част. Местните хора живеят в много по-скромния му квартал в еднакви, невзрачни къщи. Към върха на склона води ски влек. А под пътя е огромно голф игрище.

В залата, където са се водили преговори между Чърчел и Рузвелд

Феня: На 6 часа път с автобус е Ванкувър. Минаваме през полупустинна местност, където се снимат каубойските филми на Холивуд. Виждат се цели селища от фургоните на екипите. По реката, в дъното на стръмен каньон, с подскачане, за да преминат праговете се движат пасажи от сьомга. Трябва да достигнат до запомнено от дедите им място, за да хвърлят там хайвера се и да умрат от изтощение. Малките рибки се връщат по реката към океана. Не се лъжете да ядете сьомга в скъпите капанчета на каньона. Вкусна е - уловената в океана, а тукашната е тричава.

Позира за няколко гроша
Искра: Най-накрая стигаме Ванкувър. Автобусът преминава през нови райони. Там сградите са от ...дърво. По-скоро къщите са дървени, а многоетажките – от нещо като шперплат. След това завиваме през вилни зони и накрая сме в центъра на град. Под не голям часовник закачен на обикновен стълб са се събрали хора. Това е прочутия парен часовник, чиито камбанки звънят на кръгъл час. В началото на улицата на кръчмите Гастоун. По време на сухия режим кръчмарят се разбунтувал, че и след работно време на работодателите не позволявали служителите им да се насмучат до забрава и оглавил протеста им. С това заслужил целия район да носи името му. И до сега градът има площад за протести. Той е до Художествената галерия и хотел "Джорджия", прочут с кинетичните си картини и с ...красивите компаньонки.
Много ефектна е сградата, останала от времето когато градът е бил център на Експо. От нея тръгва воден автобус до парк, в който са запазени индиански тотеми. А в края му са музея на сьомгата и прекрасният резерват с висящия мост на река Капилано. Дори след походите в Роки, това място е вълшебно и с доста висок коефициент на натоварване, ако се мине по основните пътеки.

Феня: Ванкувър е град на материка, но същото име носи и огромен остров само на час и половина с ферибот от него. Там е и столицата на провинцията – град Виктория. Този остров е мечтата на канадските пенсионери, които след края на трудовия си път, масово се преселват. Купуват земя. Садят всевъзможни плодове, зеленчуци, цветя, а къщичките са сякаш от книжките с приказки. За естетите е фантастичната ботаническа градина, чиито части са в стила на различни народи - японци, италианци, французи и др. Със създаването на това невероятно място, някогашните притежатели на каменоломни, сякаш се извиняват на природата.
Ванкувър е град на материка, но същото име носи и огромен остров само на час и половина с ферибот от него. Там е и столицата на провинцията – град Виктория. Този остров е мечтата на канадските пенсионери, които след края на трудовия си път, масово се преселват. Купуват земя. Садят всевъзможни плодове, зеленчуци, цветя, а къщичките са сякаш от книжките с приказки. За естетите е фантастичната ботаническа градина, чиито части са в стила на различни народи - японци, италианци, французи и др. Със създаването на това невероятно място, някогашните притежатели на каменоломни, сякаш се извиняват на природата.