По някаква странна логика любовта към родното, която наричаме със заемката "патриотизъм", в последните десетилетия не просто се пренебрегва, но и открито се обвинява в подстрекателство към ксенофобия, агресивни демонстрации и кичозни прояви. Основания, разбира се, ще се намерят в европейската история, когато зад маската на патриотизма са прикривани завоевателни и човеконенавистни намерения.
В днешната ни реалност претенциите за синовна любов към родината и защита на интересите ѝ също често са параван за политически кариеризъм, стремеж към материално облагодетелстване и лесна слава. Значи ли това, че родолюбието е по природа "заразено" с пороци и най-малкото винаги трябва да се подозира в нездрави подтици. В личен план едва ли някой би твърдил, че да обичаш собствените си роднини автоматично те кара да мразиш всички чужди роднини или да си татуираш образите на любимите същества на гърдите.
Защо се радваме и поздравяваме сънародниците си в чужбина, че пазят традициите, езика и любовта си съм България, а на собствените си деца обясняваме в каква мизерна държава са имали нещастието да се родят, пращаме ги на уроци по английски още преди да са проговорили майчиния си език и ги подготвяме за емигранти. В какво се изразява здравото чувство за принадлежност и любов към отечеството и как можем да го предадем на децата си. Факт е, че тъкмо хора, които са откъснати от родната земя и са почувствали липсата ѝ, най-добре усещат и осмислят връзката си с нея и основанията да я ценят и обичат.
Извън сезона на ваканциите в рубриката "Всичко за образованието" разговаряхме с организаторките на две интересни летни "училища" за деца от страната и родени или живеещи в чужбина: Елена Павлова – на детската ваканция "Моето българско лято" и Пепа Чавдарова – на Възрожденско училище "Аз съм българче". Чуйте ги.
"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..
Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече. Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..
Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой "За здравето" по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз не страдам от това?" Наричана още математическа или числова дислексия, дискалкулията представлява специфично разстройство на аритметичните умения – способността на човек да разбира, обработва и..
Във "Време за наука" ас. Богомил Пешев от Института по невробиология към БАН разказва за ефекта на новостта върху запаметяването на емоционално неутрална или нискоемоционалната информация. Когнитивната схема у хората е свързана със стимулите, нивата на стрес и новост, които преживяваме в дадени ситуации, по думите на Пешев. Когато мозъкът се..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg