Един призрак броди из социални мрежи и сериозни икономически издания. Става въпрос за феномена на тихото напускане. Quiet Quitting е термин, който описва нагласата за работа на все повече хора. Тихо напускащите – това са работещите, които не намират особено поле за изява на работното си място и дават само абсолютно необходимото, без много-много да се раздават.
67% от работната сила в щатите и 85% от глобалната са в такова състояние на тихо напускане според изследване на "Галъп" от тази година.
На какво се дължи този феномен, който засяга немалко от младите хора – част от най-образованото и най-зле платеното поколение в последните стотина години. Хората, които пораснаха след рухването на комунизма, преживяха глобалната финансова криза от 2008-а, ще живеят с последиците от климатичната криза, енергийната криза, пораженията на войната и – не на последно място – кризата на ценностите.
Доколко феноменът е поколенчески, доколко пандемията играе роля в него и как промени тя структурата на работната заетост?
Какво е тихото напускане – търсим отговорите днес с икономиста Димитър Събев и с психоложката Силвия Куманова.
Димитър Събев – икономист и журналист, който въведе едно ценно понятие економика – т.е. пресечната точка между природа, пазар и култура. Автор е на книгите "Унизената Земя" (2010), "Саламандър" (2016) и "Маркетинг, потребление и икономически растеж" (2021). Носител е на награди за разследваща журналистика и журналистическа етика. Доктор по икономика от УНСС с дисертация на тема Икономически (де)растеж. В момента работи в Института за икономически изследвания при Българската академия на науките.
Силвия Куманова е професионалист ориентиран към поведенческа терапия и управление на последствията от стреса. Трансформационен консултант със задълбочени познания по поведенческа психология и връзката мозък - тяло. Изследовател на стреса. В момента прави докторската си степен по психофизиология.
Силвия смята, че поставянето на човека в центъра на бизнеса е от ключово значение за успеха – принцип, в който тя живее при личностните и бизнес трансформации които прави и чрез своите интереси към индустрия 4.0, въздействието на технологията върху живота на човека и изследването на непознатото.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
