Граждански и творчески организации в областта на филмовата индустрия у нас се събраха, за да обсъдят състоянието на българското кино. Те създадоха моментна снимка на киноиндустрията ни и повдигнаха въпроса за шанса да бъде постигането устойчивото ѝ развитие. През призмата на европейските политики и практики те дадоха примери и идеи как може да бъде намерен възможно най-добрият път за ефективно и ефикасно управление и финансиране на киното в България. Поводът беше Шестият форум за устойчиво развитие на българската филмова индустрия, който се проведе в НАТФИЗ. Той беше организиран от Центъра за аудиовизуална политика и медийни изследвания към Университета за национално и световно стопанство и катедра "Медии и обществени комуникации" на УНСС, както и от самата Национална академия за театрално и филмово изкуство.
В ефира на "Какво се случва" за възможностите да бъдат запазени публичните финанси за българската филмова индустрия говориха директорът на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева и председателят на Асоциацията на филмовите продуценти у нас Галя Тонева.
По техни думи тези 18 млн. лева, които Министерството на културата обяви, че ще отпусне допълнително за сценичните изкуства, всъщност идват от субсидията на българската филмова индустрия, а транзитната сметка на българското кино, която неотдавна беше отворена в БНБ, вече е закрита. Според тях с подобна счетоводна операция Министерството си прави политическа реклама, но не решава казуса с финансирането на филмовата ни индустрия.
Устройственият правилник, който трябва да структурира процесите в Националния филмов център, все още не е въведен в действие и това създава проблеми, а Правилникът за приложение на Закона за филмовата индустрия се оказва противоречив и неприложим. Министерството на културата обаче обяснява проблемите в киноиндустрията – спирането на усвояването на парите и процесите в българското кино – с наличието на разединение в нея.
"Много често политиците, чиято гузна съвест е българското кино – не само през тази година, но и в последните години, обичат да управляват, без значение коя публична политика, на основата на "разделяй и владей". И опитите да се натрапи в публичното пространство тезата, че киното е разделено и едва ли не затова не може да усвои средствата, затова не може да се проведе една мъдра културна политика – политика на устойчиво развитие във филмовата индустрия – са напълно несъстоятелни. След като организациите могат да се обединят, и то в контекста на устойчиво развитие на филмовата индустрия, значи някъде по веригата се губи посланието. И в това число на министъра на културата в Комисията по култура и медии на 10 ноември, когато имаше блиц контрол", заяви Диана Андреева.
Покана за участие в Шестия форум за устойчиво развитие на българското кино са получили и представители на Министерство на културата, Министерство на финансите и Комисията по култура и медии в 48-ото Народно събрание на Република България. Все пак присъствие от тях страна не е имало, както и официален отказ.
Перспективите за българското кино в държавния бюджет за 2023 година не са добри, поне на този етап. Все повече се усеща и необходимостта от създаването на фонд "Българско кино", както и от експертна работна група, която да анализира процесите във филмовата индустрия. Нужно е да бъде увеличен и капацитетът на административната структура на НФЦ.
"Голямата победа и радост на 44-тото Народно събрание наистина е приемането на Закона за филмовата индустрия с политически консенсус, както и вкарването на нова схема. Тази нова схема все още не проработила. Не само това – тя така е разписана, че тя няма и да проработи скоро, защото липсва административен капацитет в Националния филмов център, който да обслужва големи международни продукции, които биха дошли на територията на България", обясни Галя Тонева.
Представителите на филмовата индустрия у нас за пореден път изразяват своето желание за кръгла маса, на която диалогът да бъде поставен, а въпросите най-накрая да получат своите отговори. Дали това обаче е възможно на практика?
Още по темата чуйте в звуковия файл, където ще разберете и каква според Диана Андреева и Галя Тонева би трябвало да бъде ролята на медиите в казус като този.
Made in Leshten vol.4 e обща изложба с участието на петима художници от новото поколение в изкуството: Никола Цветанов, Боря Шапшалова - BoryaXYZ, Елеонора Едрева, Илджан Исметов - pilci ilci, и Тодор Рабаджийски. Експозицията идва след двуседмична резиденция в планинското село Лещен. Участниците са на възраст между 23 и 37 години. Куратори са Теодора..
Днес гр. Банкя отбелязва своя празник, който е и храмов празник на църквата "Св. Кирик и Юлита" в града. По този повод са организирани поредица от събития. За тях разказва д-р Александра Александрова, заместник-кмет на отдел "Образование, социални дейности, култура, спорт и връзки с обществеността":
В София днес от 20 ч. на езерото Ариана предстои една романтичната музикална разходка из парижките потайности. "Музика под небето на Париж" е възможност да се насладите на най-емблематичните френски песни от миналия век до днес, част от песните на Едит Пиаф, Ив Монтан, Шарл Трене, Pink Martini и ZAZ, които ще чуете в изпълнение на франкофоните на..
Постановката "Само не това име!" съчетава смях и дълбоки социални размисли. Тя е по текстовете на френската пиеса "Името" на Матийо Делапорт и Александър де Ла Патиер, носителка на престижната награда "Молиер" за най-добра френска комедия през 2011 година. Сюжетът на пиесата се върти около на пръв поглед обикновеното събитие – вечеря между приятели и..
Актьорът Пламен Петков е член на сдружение "Творци", преподавател, асистент-режисьор, технически мениджър и отговорник "Логистика“ в Академия Драмеди, както и част от театралната плейбек трупа "Тук и сега". Завършва "Актьорство за драматичен театър" в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" през 2018 година в класа на проф. Маргарита Младенова. Казва, че актьорското..
"Нощта на Allegra" на 16 юли ще събере на една сцена изявени европейски музиканти и млади български таланти, които уверено вървят по своя път към големите..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg