Граждански и творчески организации в областта на филмовата индустрия у нас се събраха, за да обсъдят състоянието на българското кино. Те създадоха моментна снимка на киноиндустрията ни и повдигнаха въпроса за шанса да бъде постигането устойчивото ѝ развитие. През призмата на европейските политики и практики те дадоха примери и идеи как може да бъде намерен възможно най-добрият път за ефективно и ефикасно управление и финансиране на киното в България. Поводът беше Шестият форум за устойчиво развитие на българската филмова индустрия, който се проведе в НАТФИЗ. Той беше организиран от Центъра за аудиовизуална политика и медийни изследвания към Университета за национално и световно стопанство и катедра "Медии и обществени комуникации" на УНСС, както и от самата Национална академия за театрално и филмово изкуство.
В ефира на "Какво се случва" за възможностите да бъдат запазени публичните финанси за българската филмова индустрия говориха директорът на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева и председателят на Асоциацията на филмовите продуценти у нас Галя Тонева.
По техни думи тези 18 млн. лева, които Министерството на културата обяви, че ще отпусне допълнително за сценичните изкуства, всъщност идват от субсидията на българската филмова индустрия, а транзитната сметка на българското кино, която неотдавна беше отворена в БНБ, вече е закрита. Според тях с подобна счетоводна операция Министерството си прави политическа реклама, но не решава казуса с финансирането на филмовата ни индустрия.
Устройственият правилник, който трябва да структурира процесите в Националния филмов център, все още не е въведен в действие и това създава проблеми, а Правилникът за приложение на Закона за филмовата индустрия се оказва противоречив и неприложим. Министерството на културата обаче обяснява проблемите в киноиндустрията – спирането на усвояването на парите и процесите в българското кино – с наличието на разединение в нея.
"Много често политиците, чиято гузна съвест е българското кино – не само през тази година, но и в последните години, обичат да управляват, без значение коя публична политика, на основата на "разделяй и владей". И опитите да се натрапи в публичното пространство тезата, че киното е разделено и едва ли не затова не може да усвои средствата, затова не може да се проведе една мъдра културна политика – политика на устойчиво развитие във филмовата индустрия – са напълно несъстоятелни. След като организациите могат да се обединят, и то в контекста на устойчиво развитие на филмовата индустрия, значи някъде по веригата се губи посланието. И в това число на министъра на културата в Комисията по култура и медии на 10 ноември, когато имаше блиц контрол", заяви Диана Андреева.
Покана за участие в Шестия форум за устойчиво развитие на българското кино са получили и представители на Министерство на културата, Министерство на финансите и Комисията по култура и медии в 48-ото Народно събрание на Република България. Все пак присъствие от тях страна не е имало, както и официален отказ.
Перспективите за българското кино в държавния бюджет за 2023 година не са добри, поне на този етап. Все повече се усеща и необходимостта от създаването на фонд "Българско кино", както и от експертна работна група, която да анализира процесите във филмовата индустрия. Нужно е да бъде увеличен и капацитетът на административната структура на НФЦ.
"Голямата победа и радост на 44-тото Народно събрание наистина е приемането на Закона за филмовата индустрия с политически консенсус, както и вкарването на нова схема. Тази нова схема все още не проработила. Не само това – тя така е разписана, че тя няма и да проработи скоро, защото липсва административен капацитет в Националния филмов център, който да обслужва големи международни продукции, които биха дошли на територията на България", обясни Галя Тонева.
Представителите на филмовата индустрия у нас за пореден път изразяват своето желание за кръгла маса, на която диалогът да бъде поставен, а въпросите най-накрая да получат своите отговори. Дали това обаче е възможно на практика?
Още по темата чуйте в звуковия файл, където ще разберете и каква според Диана Андреева и Галя Тонева би трябвало да бъде ролята на медиите в казус като този.
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на независимата сцена. Сценичният вариант и режисурата са на младата и талантлива Патрисия Господинова, а публиката ще види актьорите Боряна Маноилова в ролята на Йерма, както и Ахмет Исмаил – като Хуан, и..
Новият документален филм "Пеперуди на Еверест" на мексиканския режисьор Октавио Майя Роча представя последното артистично пътешествие на международно признатия хиперреалистичен художник Рос Росин. Филмът е посветен на творческата еволюция на Рос през годините, а музикалният му съпровод носи личния почерк на българския артист Андрей Янев, който вече..
В рубриката "Архивите са живи" отправяме поглед към развитието на българския политически живот през вековете, представен чрез едно уникално свидетелство. През февруари 1899 г. чешкият историк и белеатрист – Константин Иречек – публикува статия, в която отразява особености на българската политическа сцена. Ето един цитат от нея: "Българин с българин..
Василена Винценцо - Коломоец не е обикновена актриса. Тя е млад и изключително талантлив човек с дълго портфолио, който се е заел и да бъде собственик на пространството за независим театър Yalta Art Room. Част от личностите, които имат принос към обществото чрез изкуство. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2012 г. в класа на проф...
С проф. Джън Дзин от Китайската художествена академия разговаряме в "Terra Култура" за артпроекта "Пастир на светлината" и България като първа локация на Expeditionary Light Project. В ефир превежда Преслава Павлова. Проф. Джън съчетава технологии и изкуство, за да създава мултисензорни преживявани. Творчеството му е социално ориентирано,..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg