„Красотата е морал. Грозното, което ни обгражда, е знак за една неморална липса на красота, на изкуство. Изкуството ни въздига и ни помага да надживяваме грозотата на материалното. Съществуват артисти, изцяло отдадени на собственото си творчество, които на всяка цена търсят пълна реализация, жертвайки чувства и лични емоции за изкуството. Те заслужават уважение, но аз предпочитам красотата на равновесието, любопитството към всички прояви на живота, смелостта към различните експерименти.
Изкуството трябва да разказва нашите надежди, нашия начин да гледаме на света. То трябва да бъде щедро и всеотдайно. Да не крие нито съмненията, нито несигурността ни. … Артистът трябва да има самотната смелост на красотата, смелостта да се бори за идеали. Ние не можем да живеем без играта на фантазията, без свободата на въображението, не можем да бъдем затворници на реалността. Изкуството е винаги срещу конвенционалното и баналното. То ни учи на нетърпимост, разкрива ни живота и в същото време ни прави негови съдници. Изкуството е критичната съвест на света…“ Това е част от словото, което Райна Кабаиванска произнася на 11 март 1998 г. по време на церемонията за присвояването ѝ на званието „доктор хонорис кауза“ на НБУ.
Три години след това се провежда първият майсторски клас на певицата.
В звуковия файл чуйте какво сподели Райна Кабаиванска за началото на тази всеотдайна среща с младите оперни певци от цял свят.
„Основна ценност на университетското образование е създаването и развитието на школи на големите имена в науката и изкуството. Днес музикалният и академичният свят говорят за Школата на Райна Кабаиванска, която повече от двадесет години преподава на по-младото поколение свои колеги огромното наследство на класическия оперен театър“ – пише д-р Георги Текев в специалното луксозно издание на албума, посветен на майсторските класове.
Д-р Текев е изпълнителен директор на НБУ, член на настоятелството на университета, мениджър и създател на майсторския клас. Спомня си, че организирането и началото на тези класове е отнело няколко години. Освен с организацията и самото провеждане на курсовете тук в София и в Италия, той следи развитието на всеки един от младите певци, а когато е възможно, присъства на техни участия тук и по света.
За тази година отново е планирано през месец септември в София да пристигнат певци, които да работят с Райна Кабаиванска. След това всеки един от тях получава различни стипендии – за цялостен курс в академията в Модена, където да работи с певицата; за различен период от време, през който да бъде неин студен тук или в Италия и др. Майсторският клас отново ще бъде в Софийската опера. Вече са проведени разговори с акад. Пламен Карталов. Софийската опера също е отколешен партньор на майсторските класове. Освен че те се провеждат в сградата на операта, освен че Гала концертът е с участието на Оркестъра на операта, студентите на Райна Кабаиванска редовно участват в спектакли на театъра. Публиката ги е аплодирала в „Бохеми“ и „Турандот“ на Пучини, „Вертер“ на Масне, „Дон Паскуале“ на Доницети, „Трубадур“ на Верди и др.
Самата Райна Кабаиванска е много горда със своите ученици, които вече пеят по цял свят. „Някои имат по-големи партии, други пеят в по-малки, но за мен е важно, че те вече са взели хляба в ръцете си“.
Чуйте какво още казва Райна Кабаиванска.
Първият майсторски клас се провежда от 15 до 24 септември 2001 г. в Националната художествена галерия. Участват оперни певци само от България. Сред тях са Ина Кънчева, Цветана Бандаловска, Камелия Кадер, Илиана Селимска и др. Гала концертът е в Софийската опера, на пулта е Найден Тодоров, който с малки изключения и до днес е редовен диригент на тези събития. Пианист-акомпанятор от самото начало е проф. Боряна Ламбрева. Много от участниците в първите класове вече са утвърдени певци. Ето и няколко имена – Прити Йенде, която днес е световна звезда, Вероника Симеони, Мария Агреста, Андреа Каре, Марили Санторо, а българските участници са сред водещите солисти в театрите в страната. Към изброените малко по-горе имена добавяме още няколко – Добрина Икономова, Мария Радоева, Пламен Кумпиков, Яница Нешева, Делян Славов, Марк Фаулър, Александър Носиков, Константин Мечков, Диана Василева, Иво Йорданов, Марияна Панова, Вера Гиргинова, Нона Кръстникова, Веселин Михайлов, Йоана Кадийска и др.
На 25 ноември 2022 г. в Римската опера предстои честване на Райна Кабаиванска.
Записът е от паметен спектакъл, с който на 7 декември 1982 година откриват сезона в Миланската скала – събитие със силен отзвук и сред специалисти, и сред меломани. Излъчваме го ( на 22 февруари от 20 часа ) заради участието на Мирела Френи, великолепна в ролята на Елвира. Както разбира се и заради удивителното преобразяване на Николай Гяуров като..
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..
Излезе от печат сборникът "Избрани хорови творби" на композитора, диригент и преподавател в Нов български университет – проф. д-р Георги Петков. Изданието съдържа 22 песни от различни фолклорни области, които проф. Петков е писал за различните състави, с които е работил през годините. "Реших, че е дошло време да предоставя на колегите хорови..
Българският хор "Булгапея" от Брюксел ще започне годината с първия си самостоятелен концерт през 2025 година днес от 18 ч. местно време, информира хорът на Фейсбук страницата си. Концертът ще бъде в брюкселския квартал Лаакен и е организиран от Maison de la création. Концертът на "Булгапея" ще представи българската музика и нейните богатства. Те..
Срещата ни с композиторката Албена Петрович-Врачанска започна с премиера в рамките на фестивала Rainy days в Люксембург на "24 криптографски учения за 6 пиана, 12 изпълнители и 24 ръце", премина през дисертационен труд в НМА "Проф. Панчо Владигеров" и достигна до лична среща на премиерата на Втория ѝ концерт за пиано и оркестър в Първо студио на БНР...
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg