"Джоконда" в Миланската Скала – 25 години по-късно

Тази събота в музикалната вечер на програма "Христо Ботев" (19 ноември от 20 часа) ще прозвучи запис от премиерен спектакъл на Миланската Скала, състоял се на 7 юни 2022 година. След 25-годишно отсъствие "Джоконда" на Амилкаре Понкиели се завръща в театъра, където преди 146 години се е състояла премиерата ѝ, в нова постановка, режисирана от Давиде Ливърмор. Макар и отделни номера да са постигнали трайна популярност сред любителите на оперното изкуство, лиричната драма в четири действия рядко получава нови постановки. Преди сезон 2021-2022 за последно това заглавие е играно в Миланската Скала през 1997, когато е възстановена постановката на Никола Беноа от 50-те години на миналия век, в която участват не кой да е, а Мария Калас и Джузепе ди Стефано. Диригентът на новата постановка Фредерик Шаслен нарича "порочен кръг" това, че тъй като тази опера не се изпълнява често, тя изисква певци, които са едновременно подходящи за тази задача и готови да инвестират време в изучаването на музиката.

За премиерата на "Джоконда" ръководството на Миланската Скала бе изправено пред непредвидени трудности. Българското сопрано Соня Йончева отмени участието си в главната роля две седмици преди премиерния спектакъл поради невъзможността да се възстанови навреме след прекаран грип и беше заместена от Сайоа Ернандес и Ирина Чурилова. А точно преди генералната репетиция тенорът Фабио Сартори също отпадна от състава поради заболяване и ролята на Енцо Грималдо беше поета от Стефано Ла Кола.

Либретото на "Джоконда", донякъде базирано на драмата "Анжело" на Виктор Юго, е дело на Тобиа Горио, псевдоним на Ариго Бойто като член на антибуржоазното движение на художници и интелектуалци в Милано през 60-те години на XIX век Scapigliatura. Позовавайки се на прозата на Виктор Юго, Бойто обрисува една мрачна и загадъчна Венеция, театър на страстни ексцесии и престъпления, която е перфектно отразена от богатата и завладяваща композиционна мелодична жилка на композитора.

Диригентът е на мнение, че при създаването на "Джоконда" Понкиели е почерпил немалко от композиторската дейност на Верди, като същевременно творбата е послужила за вдъхновение на последните му опери – "Отело" и "Фалстаф". Либретистът Ариго Бойто предоставя либрети и за двете, като помага също и за преработката на "Симон Боканегра". "Джоконда" става предпоставка и за последващото направление в оперното изкуство от началото на ХХ век – Веризма, чийто най-известен представител е Пучини, ученик на самия Понкиели. Както за режисьора на постановката на Ла Скала Давиде Ливърмор, така и за Фредерик Шаслен зловещият персонаж на Барнаба е своеобразен прототип на Яго от "Отело". Диригентът Фредерик Шаслен прави паралел и между героините на едноименните опери "Джоконда" и "Тоска" – и двете истории са за жена, която предпочита да умре, отколкото да отстъпи на мъж, който иска да я притежава.

Критикът Силвия Лураги пише в рецензията си за онлайн медията The Opera Critic: "Сайоа Ернандес започна с известна несигурност в първо действие, но бързо овладя ситуацията и набра достатъчно скорост и увереност, за да доминира в партитурата сякаш без усилие. Стефано Ла Кола на свой ред беше вокално много убедителен, макар и малко скован в актьорската игра. Гласът му не е типичният спинтов тенор, който бихме очаквали за тази роля, но все пак певецът успя да отговори на всички изисквания на партитурата. Много добра беше и мецосопраното Даниела Барчелона в ролята на любовницата на Енцо – Лаура Адорно, а конфронтацията между нея и Джокондата във второ действие се оказа един от акцентите на спектакъла. В ролята на нейния съпруг Алвизо Бадоеро баритонът Ервин Шрот пя с обичайния си вкус, демонстрирайки добре шлифован глас с красив тембър. Мецосопраното Анна Мария Киури беше майката на Джоконда – Чека, персонаж, който тя изпълни с мярка и грация, с деликатни нотки в гласа си и без да рискува да преиграва. Баритонът Роберто Фронтали в ролята на злодея Барнаба беше донякъде разочароващ, при положение че се очакваше героят да покаже общи черти с по-късни оперни злодеи като Яго и Скарпия".

В рецензията на Лаура Сервидеи за онлайн медията Bachtrack пише: "В премиерната вечер в Ла Скала нямаше добра атмосфера – много хора говореха силно, звънеше телефон, имаше много малко аплодисменти, хората се изнизваха преди диригентът да спусне палката си, при първото спускане на завесата половината театър вече беше напуснал. Имаше значителни освирквания по адрес на диригента Фредерик Шаслен (в дебюта му в театъра) и на оркестъра, което не разбрах, тъй като прочитът му на партитурата на Понкиели може би беше малко тежък, но за този вид музика това не е смъртен грях, а оркестърът звучеше разкошно, с мощен звук и разумни темпа".

Изпълнителски състав:
• Джоконда, улична певица – Сайоа Ернандес
• Чека (сляпата), нейна майка – Анна Мария Киури
• Алвизо, инквизитор – Ервин Шрот
• Лаура, негова жена – Даниела Барчелона
• Барнаба, шпионин – Роберто Фронтали
• Енцо Грималди, принц – Стефано Ла Кола
• Зуано, лодкар – Фабрицио Беджи
• Певец – Джорджо Валерио
• Изепо, писар – Франческо Питари
• Моряк – Гийермо Естебан Бусолини
Солистите, хора и оркестъра на Миланската Скала, както и хора "Требъл Войсес" дирижира Фредерик Шаслен.

Снимки: Teatro alla Scala / Brescia - Amisano

Споделете

"Джоконда" в Миланската Скала – 25 години по-късно

"Залезът на боговете" в Брюксел – триумфален финал на Вагнеровата тетралогия в "Ла Моне"

Маскани звучи в Уексфорд

"Маските", опера в пролог и три действия от Пиетро Маскани

Жените в музиката

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 28 февруари 2025 г.

Даниел Келман за изплъзващите се послания на историческото

Ана Андреу Бакеро: Беше трудно, но важно да намеря баланса между емоции и историческа реалност

Да караш колело върху тел над джунгла в Мавриций

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР