Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Драматургия на пространството: българските сценографи разказват за изкуството

Изложба на секция "Сценография", СБХ, зала 1А, "Шипка" 6

Годишната изложба "Драматургия на пространството" на секция "Сценография" при Съюза на българските художници представя творби на над 30 художници. Това са сценографски реализации и произведения – части от театрални спектакли, чиито качества преминават обичайната сценична форма и имат самостоятелен живот на творби на изобразителното изкуство.

Зрителят са потапя в атмосферата на специфичната работа на сценографа, виждайки крайния резултат от една усилена творческа дейност, която съчетава талант, огромни познания и вникване в драматургичния текст в дълбочина. Труд, който много често остава скрит в своята мащабност за публиката.


Форматът на изложбата е изграден като впечатляващ театрален спектакъл, който ни разказва за различни представления и проекти и показва най-нови решения в сценографското изкуство.

Инсталации, мапинг, деструктуриране, различни пърформативни форми, видеоефекти и още много изненадващи сценографски решения отвеждат любопитния посетител в света на художника сценограф и съвременното театрално изкуство.


Куратори
Петър Митев, Ханна Шварц, Момчил Алексиев

Участници
Андрей Хамбарски, Борис Далчев, Бояна Бъчварова, Венелин Шурелов, Весела Статкова, Влади Илиев, Елица Георгиева, Ива Гикова, Ивайло Николов, Иван Карев, Илияна Кънчева, Кети Маринова, Лука Рудза / Опънлаб Къмпани, Мариета Голомехова, Марина Райчинова, Михаела Добрева, Мира Каланова, Момчил Алексиев, Николина Костова-Богданова, Невена Георгиева, Петко Танчев, Петър Митев, Петя Боюкова, Ралица Тонева, Рин Ямамура, Розина Макавеева, Тита Димова, Ханна Шварц, Цвета Богданова, Юлиан Табаков, Юлиана Войкова-Найман


Творческата работа на художниците сценографи е характерна със своя специфичен изобразително-пластичен език в сценичното пространство, а често след появата на модерния театър – и извън неговите предели. Този език е традиционно подчинен на работата върху драматургични текстове като се започне от класическата световна драматургия, която извежда изконни човешки ценности и стигнем до днешните текстове с остра насоченост към проблемите на съвременния свят.

Представените сценографии през средствата на съвременни език на драматургията от българки и чужди автори посочва проблеми и търси отговори на теми като гражданското законодателство, малцинствата, легализацията на марихуаната и проституцията, ЛГБТ общностите и т.н. Не липсват сюжети и от т. нар. политически театър.


Повдигнатите въпроси остават отворени, а посланията на авторите - основно режисьор и сценограф продължават да живеят и след театралното представление. В този контекст работата на сценографите преминава през повествованието с тяхното гражданско отношение и, разбира се, с личните им качества на художници. Ето защо реализираните сценографии често са плод на мощен творчески акт, експеримент и имат силен футуристичен заряд.

Журито на изложбата "Драматургия на пространството", организирана от секция "Сценография" към СБХ в състав - проф. Васил Рокоманов, председател на журито, проф. Станислав Памукчиев, Долорес Дилова и Боряна Вълчанова отличи сред силно представилите се автори в изложбата три равностойни награди на сценографите Мариета Голомехова, Петя Боюкова и Петър Митев.


Изложбата "Драматургия на пространството" е своеобразно продължение на поредицата, започнала през 2017 с успешната изложба "Мост през времето" в зала "Райко Алексиев" на СБХ, която срещна в едно пространство две поколения български сценографи. Последва проектът "Вдъхновителите", представян от 2022 година в български културни институти в чужбина. Основен фокус в него са автори, чиито имена присъстват ярко на сцената през 60-те – 80-те години на миналия век и бележат развитието на сценографското изкуство през следващите десетилетия. 



По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ето така изглежда сатирикът Петър Краевски, когато е сериозен

Когато сатирикът е сериозен

Сатирикът е най-сериозен, когато пише своите сатири, но не само. Пловдивският сатирик Петър Краевски , автор и водещ на шоуто "Алтер его" по Радио Пловдив, е написал през десетилетната си писателска кариера безброй смешни текстове. Понякога обаче той показва и сериозното си лице като в стихосбирката "Смирено". Не съм поет и що се отнася до..

публикувано на 20.04.24 в 13:05
Роман Кисьов

Роман Кисьов и новите посоки на епитафията

Идеята, че душата е безсмъртна, а в отвъдното я очакват различни измерения, е вековна. В новата си книга поетът, писател, преводач и художник  Роман Кисьов  избира тази гледна точка – на душата, отделена от всичко земно, която се подготвя за нетленния живот. Повод за разговора с Роман Кисьов в "Артефир" е предстоящата премиера на поетичната..

публикувано на 20.04.24 в 12:10

Летящата поезия на Росен Карамфилов

Росен Карамфилов е дух, отдаден изцяло на изкуството. Новата му стихосбирка, озаглавена "Аз ходя" , говори за вътрешната свобода – тази на автора и на неговите читатели. Редакторът на поетичната книга Недялко Славов казва, че "авторът е зачеркнал пешеходната формула на човечеството, а самият той е летящо същество."   Илюстрациите в книгата са..

публикувано на 20.04.24 в 11:10
Григор Бануши

Григор Бануши за недовършената симфония на едно поколение

Адриан Мара е албански композитор, диригент и дисидент, преследван от тайните служби на Енвер Ходжа. Макар и измислен персонаж, Мара е събирателен образ на цяло поколение репресирани музиканти в Албания – симфония от трагични съдби и несбъднатост. "Недовършена симфония" е новият роман на албанския писател и радиожурналист Григор Бануши. Той..

публикувано на 20.04.24 в 09:05
„Добрутро“, 2022 г.

"Реката на забравата" – дебютна изложба на Христина Костова

"Реката на забравата" е първата самостоятелна изложба на Христина Костова, която може да разгледаме от 16 април в Регионалния исторически музей на София. Страстта ѝ към рисуването се появява през 2019 г., когато напуска работата си в Дупница и се мести да живее в София. Всичко започва с малка скица с молив на нейния любим, на обикновена копирна..

публикувано на 20.04.24 в 08:35