В журналистиката е важно да задаваш точните въпроси. Най-добрите, които можеш. Да изясняваш кой, къде, какво, как и защо. Да слушаш. Да не спираш да слушаш. Пък хората – читатели, слушатели, зрители – сами ще достигнат до заключенията. Ти си там единствено за да им помогнеш, да сведеш информацията, която им е нужна. Нищо повече и със сигурност нищо по-малко от това.
Има обаче едни образи, които само конкретен източник може да ти изгради. Да ти говори чрез тях, да ти въздейства и да ти припомня онова, което дори може да искаш да забравиш. Фотографията създава образите, чрез които общуваме днес, в някои случаи дори без помощта на езика. Тя запечатва присъствието, но разказва и за онова, което отсъства понякога. Фотографията улавя мига, но важното винаги е било кой миг точно, какво казва той за паметта ни и как и какво във въображението ни събужда.
Как общуваме чрез фотографията и остава ли нещо недоизказано? Как интерпретира тя видяното и какви образи ни представя? Валидни ли са те за миналото ни, или всъщност все за настоящето ни разказват? Колко голяма може да бъде провокацията и от кого зависи тя всъщност?
Антоан Божинов, фотограф, главен асистент в катедра "Пресжурналистика и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ и основател на фондация "Фодар", е на мнение, че фотографията може да бъде както монологична, така и диалогична. Може да бъде и много широк разговор, в който преди всичко човек търси резонанс с нещо, което така или иначе живее вътре в него.
В новата си книга "Фотографският образ в комуникационен контекст" Божинов изследва по какъв начин фотографията се настанява в общественото пространство. Той тръгва от нейните начала, но не толкова за да разбере каква е природата ѝ, колкото какво я е накарало да стигне до мястото, където се намира днес. Авторът се вълнува от начините, по които общуваме чрез образите във фотографията и как те се възприемат.
Като едно от основните средства за комуникация в съвременността, фотографията е език, който предполага познания по отношение на граматиката, синтаксиса и реториката. Фотографът може да говори чрез кадъра си и да изрази себе си и бунта на времето, в което живее, само когато опознае рамките на фотографския език, а след това се научи и да излиза от тях.
Книгата на Антоан Божинов преминава през историята на фотографията, за да разкрие нейните превъплъщения в съвременността, обговаря социализирането на фотографския образ в обществения контекст, за да сведе информацията, която читателят да превърне в лични въпроси. Голите снимки на социализма също намират място между страниците ѝ, а провокацията е всичко, от което имаме нужда във фотографските образи, чрез които общуваме днес.
Повече за това чуйте в звуковия файл.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg