Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Нестинарка" – голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов

"Доста време преди да започна да работя върху танцовата драма "Нестинарка", се рових в нашата художествена литература, за да намеря сюжет за опера. На оперен сюжет не попаднах. Но търсенията ми не останаха напразни. Когато прочетох разказа на Константин Петканов "Нестинарка", нещо стихийно и неудържимо бликна в мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята придобиваше яснота и внушителност, а драматичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагични акценти на нестинарското хоро.“

Тези спомени на Марин Големинов отвеждат към предисторията за наричаните от някои “най-българско” музикално произведение – танцовата драма "Нестинарка". Представена за първи път на 4 януари 1942 г., танцовата драма според отзивите в пресата се превръща в триумф на българската култура и предизвиква възторг у публиката. Художници на декорите и костюмите на тази и няколкото следващи постановки са Никола и Нева Тузсузови, а хореографията на Мария Димова и до днес се смята за едно от съществените постижения на националната ни танцова форма.

Лили Големинова и кураторът Елисавета Станчева

През 1968 година "Нестинарка" става причина за творческа среща (наречена от проф. Розалия Бикс "лъвска“) между композитора Марин Големинов и художника Цанко Лавренов. С премиера на 17 ноември 1968 г., под диригентската палка на самия композитор, тя по символичен начин отбелязва 40-годишнината от първото балетно представление в България ("Копелия“от Лео Делиб). Цанко Лавренов изработва проекти за декори на постановката, голяма част от които грижливо се съхраняват в архива на едноименната фондация – именно те ще бъдат представени в рамките на изложбата "Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов“.

Публиката ще има възможност да надникне зад завесата на една по-малко позната част от творчеството на Цанко Лавренов, част от което ще бъде представено пред публика за първи път. Изложбата ще предложи на посетителите да преминат през бързи скици с моливи, да разглеждат размислите на художника върху различни композиционни решения и да ги сравнят със завършените маслени произведения, послужили за изработване декорите на постановката от 1968 година.

Обогатена с музиката на Марин Големинов и подкрепена с богата информационна част, изложбата обещава едно мултимедийно изживяване, посветено на срещата между музиката, изобразителното изкуство и танца.

Организаторите на изложбата са убедени, че 80 години след премиерата си, спектакълът "Нестинарка" не спира да предизвиква интерес, възкръсвайки като феникс из пепелището на нестинарската жарава – каквато асоциация неведнъж прави самият композитор Марин Големинов.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура“ по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.

Откриването е на 24 ноември от 18.00 ч. в столичната галерия "Контраст"

Изложбата ще продължи до 1 декември 2022 г.

В "Артефир“ гостуват Лилия Големинова, внучка на големия композитор, и кураторът на проекта Елисавета Станчева. Чуйте разговор с тях на Димитрина Кюркчиева.

Снимка – галерия "Контраст", Димитрина Кюркчиева - БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Русинов и Владимир Полеганов и Елка Виденова (от ляво надясно)

Престижът на превода

Каква е действителността на преводачите в България – усилията, творчеството и времето им за работа? Какви са условията, в които работят? Заедно със: Елка Виденова , Стефан Русинов  и Владимир Полеганов . Разговорът ни започва с цитат от статията "Преводачи извън сенките" на Стефан Русинов и Владимир Молев: "Приносът на преводите към българската..

публикувано на 17.03.25 в 15:41

Мода и природа в Simbiosis

Мост между изкуството и природата търсят създателите на изложбата Simbiosis, която може да се види на последния етаж на Националния природонаучен музей в София. Студенти от специалност "Моден дизайн" на Националната художествена академия и Биологическия факултет на Софийския университет, обединяват усилията си и отправят послание за устойчива мода с..

публикувано на 17.03.25 в 15:05

Интересна перспектива към една особена житейска история

Потопената в своите мисли икономка Алие прекарва дните си между хотелските стаи, намирайки разтуха в живота на гостите. Алие е почитателка на известния режисьор Левент, който е пристигнал в хотела като почетен гост на филмовия фестивал в Сьоке. Отначало, докато местните жители затрупват режисьора с историите на своите огорчения и разбити сърца, надявайки..

публикувано на 17.03.25 в 14:34

Филип Буков: За театъра, живота и уроците, които научаваме

В рубриката "Културен отпечатък" актьорът Филип Буков сподели своите размисли за пародията и поезията на сцената и в живота, както и за предизвикателствата на актьорската професия в периоди на трансформации. За истината и докачливостта Според Буков понякога хората стават прекалено чувствителни поради липса на познание. Те приемат..

обновено на 17.03.25 в 14:00
Марсел Пруст

Изкуството в мен: По следите на Марсел Пруст

Марсел Пруст е роден в Париж през 1871 година. Той коренно променя световния литературен климат в началото на XX век и се превръща в икона на модернизма.  Името му се свързва преди всичко с повествователния стил, наречен "поток на съзнанието", и със седемтомния му роман "По следите на изгубеното време" . Първият том издава на свои разноски..

публикувано на 17.03.25 в 13:00