Какво се случи през изминалите дни и как това се отразява на живота ни? Кои са темите на деня във всекидневието на двама активни граждани – Ася Антонова и Йосиф Деянов?
“Занимавам се с много неща, имаме си организации, клубове и центрове. Ако протестите са кратки, се събираме най-често в някой парк или заведение“, казва в ефира на “Нашият ден“ Йосиф Деянов и допълва:
“Забелязвам как се повишават някои цени, но когато се замисля за нещата, които потребявам за месеца, не е кой знае какво. Опитвам се да търся положителното. Инфлацията, която има в момента, ще ни помогне да си вдигнем стандарта и да достигнем по-развитите държави“.
“Групата с приятели, с които се събираме, трябва вече да са пред задния вход на парламента, тъй като ще се гласуват промени в Изборния кодекс за т.нар. "хартиени бюлетини". Ние сме силно против това. Днес протестът е срещу това, но по принцип е срещу всичко. По същия начин, по който искат да ни влияят с изборните бюлетини, искат да ни влияят с всякакви други неща“, посочва още той и подчертава:
“Винаги трябва да се хващаме за това, което е най-актуално, за да може да се промени всичко останало“.
“Може би ежедневно мислим и разговаряме за цените. Малко трудно се справяме, но имах смелостта да изисквам малко по-високо заплащане от моя работодател. Той го прие радушно. Имах известно увеличение на заплатата, за да можем да се движим по-адекватно спрямо инфлацията в България. Не бих казала, че взимам висока заплата, но в известен смисъл се справям“, казва в ефира на “Нашият ден“ Ася Антонова и допълва:
Иран
Според нея трудно можем да проумеем това, което се случва там, видимо и покрай футболното първенство, защото България остава една от най-свободните страни като право на действия и изразяване.
“Един от важните протести беше реализиран от синдикатите – КНСБ и КТ “Подкрепа“ в началото на ноември. Те се борят за увеличение на доходите. Тези искания са свързани и с директива на ЕС, която изисква увеличение на минималната работна заплата, която да е 50% от средната. Синдикатите се борят тя да се увеличи на 850 от 710 лева, казва в ефира на “Нашият ден“ социологът Леа Вайсова и допълва:
“При тези синдикални мобилизации има един проблем и това е, че в повечето случаи синдикатите разчитат на своите структури. На своите членове по структури, а не толкова да се опитват да разширяват и мобилизират населението в полза на техните искания, в което няма никакво съмнение – те са справедливи и съм убедена, че повечето от нас ги споделяме. Смятам, че трябва да се увеличават доходите, че не е справедливо ние да поемаме на гърба си тази икономическа криза и изобщо да плащаме цената на живота. Знаем, че издръжката на живот е една тема, която мобилизира из целия ЕС, особено в Париж и във Великобритания. Има много мобилизации около издръжката на живот, те са справедливи, но в повечето случаи синдикатите разчитат основно на своите структури и не адресират, не търсят широка подкрепа от страна на гражданите, които да се включват в тези мобилизации. Това ми се струва проблем“.
Какво е отношението на младите към събитията?
“Едно съвсем скорошно изследване, правено по данни на Европейското социално изследване и е национално представително за България, показва, че децата и младите хора са сравнително най-малко заинтересовани от политиката на пръв поглед. То показва, че ако огромната част, поне половината от хората, които са от 25 години нагоре, следят политически новини, интересуват се от това, което се случва, то при 15-24-годишните това са едва 16%. Много често този процент изглежда нисък и седи така сякаш младите хора не се интересуват от политически живот и от собственото си гражданско участие. Когато се загледаме по-внимателно обаче, откриваме, че причината за това е, че огромната част от тези деца и млади хора не се разпознават в посланията на нито една политическа партия“, казва в ефира на “Нашият ден“ социологът Мария Брестничка.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg