Преди дни лекарската мрежа “Въздух за здраве“ изпрати писма, написани с мастило, направени от мръсен въздух на политици и обществени фигури. Писмата съдържат три капки фини прахови частици или 45 милиграма. Това е количеството мръсен въздух, който влиза в нашите дробове за пет месеца.
Кои са основните замърсители на въздуха в столицата и страната и до какви здравословни проблеми водят те? Авторите на писмото са изчислили, че върху белите дробове на човек, живеещ в София до 18-годишна възраст, могат да се татуират първите шест глави от “Война и мир“. “Ти дишаш това писмо“ е посланието, отправено към адресатите.
“Това е една идея, която се стремим да реализираме все по-добре в национален мащаб, лекарите да станат посланици на тази тема. Въздушното замърсяване си съществува, голяма част от хората не го виждат пряко, но същевременно и лекарите не осъзнават, че една четвърт от всички хронични заболявания са инфаркти, инсулти и хронично обструктивна белодробна болест. 25% от тези заболявания се дължат на въздушното замърсяване. Това е огромен обществено-здравен проблем, за който трябва да говорим и от медицинска гледна точка“, казва в ефира на “Нашият ден“ д-р Александър Симидчиев, основател на сдружение "Въздух за здраве" и допълва:
“Когато хора живеят в замърсена околна среда с високи нива на въздушно замърсяване, смъртността от тези заболявания се качва с 25%. Няма орган или система в човешкото тяло, която да не се повлиява от въздушното замърсяване.
Той посочва също, че сме на второ или трето място в Европа по тютюнопушене сред млади момичета до 14-годишна възраст. Залагаме си бомба за след 10-15 години. Всички тези фактори не са изолирани едни от други.“
“Общественото здраве не е изолиран остров. Високата смъртност се дължи на много фактори, които са предотвратими, но когато се добави и висока степен на въздушно замърсяване се получава една перфектна буря. Това се случва постоянно и сякаш не го виждаме“, посочва още той в интервю на БНР.
“Настоящата ситуация със замърсеността на въздуха донякъде е резултат и на законодателство, но и на практика на местните власти, които са основни отговорници за изпълнение на политиките за качество на въздуха. Когато в дадена община, както са повечето общини в България, се отчита замърсяване на въздуха над пределно допустимите норми, общините изготвят програми за качество на въздуха, които казват кои са основните източници и кои са основните мерки, които трябва да бъдат предприети“, казва в ефира на “Нашият ден“ Ивайло Хлебаров от екип "Въздух" на сдружение "За земята“:
“Основният проблем с тези програми е, че те се правят за пет години и след като не се постигната резултатите се правят за още пет. В София вече има четвърта програма, т.е. тези програми не водят до резултат. В тях обикновено са записани стотици мерки, въпреки че няма нужда от стотици мерки, а има нужда от конкретни мерки върху съответния източник с ясен индикатор за успех“.
Какво прави Столична община?
“Подмяната на печките започна миналата година. За една година успяхме да подменим печките на 5000 домакинства. Считам, че това е доста голям успех. На територията на Столична община, по данни от 2011 г., има 55 000 домакинства, които се отопляват на дърва и въглища. Два пъти поискахме данните от НСИ от новото преброяване, но все още се обработват и не са ни предоставени. Целта е да се подменят, съгласно нашата програма, която сме приели през 2021 г., печките на всички домакинства. Подмяната може да стане и от гражданите със собствени средства. За тези, които нямат възможност, предоставяме безвъзмездна подмяна на старите уреди за отопление – с климатици, с устройства на пелети или на газ“, казва в ефира на “Нашият ден“ Теодора Полимерова, директор на дирекция "Климат, енергия и въздух" в СО.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..
През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg