Преди дни лекарската мрежа “Въздух за здраве“ изпрати писма, написани с мастило, направени от мръсен въздух на политици и обществени фигури. Писмата съдържат три капки фини прахови частици или 45 милиграма. Това е количеството мръсен въздух, който влиза в нашите дробове за пет месеца.
Кои са основните замърсители на въздуха в столицата и страната и до какви здравословни проблеми водят те? Авторите на писмото са изчислили, че върху белите дробове на човек, живеещ в София до 18-годишна възраст, могат да се татуират първите шест глави от “Война и мир“. “Ти дишаш това писмо“ е посланието, отправено към адресатите.
“Това е една идея, която се стремим да реализираме все по-добре в национален мащаб, лекарите да станат посланици на тази тема. Въздушното замърсяване си съществува, голяма част от хората не го виждат пряко, но същевременно и лекарите не осъзнават, че една четвърт от всички хронични заболявания са инфаркти, инсулти и хронично обструктивна белодробна болест. 25% от тези заболявания се дължат на въздушното замърсяване. Това е огромен обществено-здравен проблем, за който трябва да говорим и от медицинска гледна точка“, казва в ефира на “Нашият ден“ д-р Александър Симидчиев, основател на сдружение "Въздух за здраве" и допълва:
“Когато хора живеят в замърсена околна среда с високи нива на въздушно замърсяване, смъртността от тези заболявания се качва с 25%. Няма орган или система в човешкото тяло, която да не се повлиява от въздушното замърсяване.
Той посочва също, че сме на второ или трето място в Европа по тютюнопушене сред млади момичета до 14-годишна възраст. Залагаме си бомба за след 10-15 години. Всички тези фактори не са изолирани едни от други.“
“Общественото здраве не е изолиран остров. Високата смъртност се дължи на много фактори, които са предотвратими, но когато се добави и висока степен на въздушно замърсяване се получава една перфектна буря. Това се случва постоянно и сякаш не го виждаме“, посочва още той в интервю на БНР.

“Настоящата ситуация със замърсеността на въздуха донякъде е резултат и на законодателство, но и на практика на местните власти, които са основни отговорници за изпълнение на политиките за качество на въздуха. Когато в дадена община, както са повечето общини в България, се отчита замърсяване на въздуха над пределно допустимите норми, общините изготвят програми за качество на въздуха, които казват кои са основните източници и кои са основните мерки, които трябва да бъдат предприети“, казва в ефира на “Нашият ден“ Ивайло Хлебаров от екип "Въздух" на сдружение "За земята“:
“Основният проблем с тези програми е, че те се правят за пет години и след като не се постигната резултатите се правят за още пет. В София вече има четвърта програма, т.е. тези програми не водят до резултат. В тях обикновено са записани стотици мерки, въпреки че няма нужда от стотици мерки, а има нужда от конкретни мерки върху съответния източник с ясен индикатор за успех“.
Какво прави Столична община?
“Подмяната на печките започна миналата година. За една година успяхме да подменим печките на 5000 домакинства. Считам, че това е доста голям успех. На територията на Столична община, по данни от 2011 г., има 55 000 домакинства, които се отопляват на дърва и въглища. Два пъти поискахме данните от НСИ от новото преброяване, но все още се обработват и не са ни предоставени. Целта е да се подменят, съгласно нашата програма, която сме приели през 2021 г., печките на всички домакинства. Подмяната може да стане и от гражданите със собствени средства. За тези, които нямат възможност, предоставяме безвъзмездна подмяна на старите уреди за отопление – с климатици, с устройства на пелети или на газ“, казва в ефира на “Нашият ден“ Теодора Полимерова, директор на дирекция "Климат, енергия и въздух" в СО.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg