Преди дни лекарската мрежа “Въздух за здраве“ изпрати писма, написани с мастило, направени от мръсен въздух на политици и обществени фигури. Писмата съдържат три капки фини прахови частици или 45 милиграма. Това е количеството мръсен въздух, който влиза в нашите дробове за пет месеца.
Кои са основните замърсители на въздуха в столицата и страната и до какви здравословни проблеми водят те? Авторите на писмото са изчислили, че върху белите дробове на човек, живеещ в София до 18-годишна възраст, могат да се татуират първите шест глави от “Война и мир“. “Ти дишаш това писмо“ е посланието, отправено към адресатите.
“Това е една идея, която се стремим да реализираме все по-добре в национален мащаб, лекарите да станат посланици на тази тема. Въздушното замърсяване си съществува, голяма част от хората не го виждат пряко, но същевременно и лекарите не осъзнават, че една четвърт от всички хронични заболявания са инфаркти, инсулти и хронично обструктивна белодробна болест. 25% от тези заболявания се дължат на въздушното замърсяване. Това е огромен обществено-здравен проблем, за който трябва да говорим и от медицинска гледна точка“, казва в ефира на “Нашият ден“ д-р Александър Симидчиев, основател на сдружение "Въздух за здраве" и допълва:
“Когато хора живеят в замърсена околна среда с високи нива на въздушно замърсяване, смъртността от тези заболявания се качва с 25%. Няма орган или система в човешкото тяло, която да не се повлиява от въздушното замърсяване.
Той посочва също, че сме на второ или трето място в Европа по тютюнопушене сред млади момичета до 14-годишна възраст. Залагаме си бомба за след 10-15 години. Всички тези фактори не са изолирани едни от други.“
“Общественото здраве не е изолиран остров. Високата смъртност се дължи на много фактори, които са предотвратими, но когато се добави и висока степен на въздушно замърсяване се получава една перфектна буря. Това се случва постоянно и сякаш не го виждаме“, посочва още той в интервю на БНР.
“Настоящата ситуация със замърсеността на въздуха донякъде е резултат и на законодателство, но и на практика на местните власти, които са основни отговорници за изпълнение на политиките за качество на въздуха. Когато в дадена община, както са повечето общини в България, се отчита замърсяване на въздуха над пределно допустимите норми, общините изготвят програми за качество на въздуха, които казват кои са основните източници и кои са основните мерки, които трябва да бъдат предприети“, казва в ефира на “Нашият ден“ Ивайло Хлебаров от екип "Въздух" на сдружение "За земята“:
“Основният проблем с тези програми е, че те се правят за пет години и след като не се постигната резултатите се правят за още пет. В София вече има четвърта програма, т.е. тези програми не водят до резултат. В тях обикновено са записани стотици мерки, въпреки че няма нужда от стотици мерки, а има нужда от конкретни мерки върху съответния източник с ясен индикатор за успех“.
Какво прави Столична община?
“Подмяната на печките започна миналата година. За една година успяхме да подменим печките на 5000 домакинства. Считам, че това е доста голям успех. На територията на Столична община, по данни от 2011 г., има 55 000 домакинства, които се отопляват на дърва и въглища. Два пъти поискахме данните от НСИ от новото преброяване, но все още се обработват и не са ни предоставени. Целта е да се подменят, съгласно нашата програма, която сме приели през 2021 г., печките на всички домакинства. Подмяната може да стане и от гражданите със собствени средства. За тези, които нямат възможност, предоставяме безвъзмездна подмяна на старите уреди за отопление – с климатици, с устройства на пелети или на газ“, казва в ефира на “Нашият ден“ Теодора Полимерова, директор на дирекция "Климат, енергия и въздух" в СО.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Как институции, неправителствени организации и бизнесът могат да работят заедно за съхраняването на културното наследство в България? Каква е ролята на гражданите и как можем да изградим устойчив интерес към темата "наследство"? Отговори на тези въпроси търсихме в разговора с арх. Дора Иванова – основател и управител на фондация "Проект..
Тържественото откриване на Седмицата на гората ще се състои на 7 април от 11 ч. пред храм-паметника "Свети Александър Невски" в София. Мотото тази година е: "Век от вечността в опазване и грижа". Седмица на гората се отбелязва традиционно от 1925 година в началото на април. Инициативата е свързана с празника на залесяването, въведен покрай..
Днес много са лекарите, които са религиозни хора и намират сили и смисъл във вярата си. Тя – вярата им помага да се справят със стреса и предизвикателствата на медицинската професия, както и ги мотивира в работата им с пациенти. От друга страна лекарите следва да уважават религиозните убеждения на своите пациенти, които може да са различни...
Как да консумираме новини, без това да навреди на здравето ни? Кой е правилният баланс, за да не изпадаме в стрес? Как новините и дезинформацията завладяват живота ни? Какво значи "информираност"? В рубриката "Въпреки мрежата" на тези въпроси отговаря Иглика Иванова , медиен изследовател, лектор по информационна и медийна политика на Европейския съюз..
Семейството Тони и Надежда Йорданови от Мездра са собственици на млада винарна тип "шато" в близост до града. Любовта към виното е първият импулс на Тони Йорданов да прави вино и дълги години това занимание е само хоби, финансирано от другите дейности на семейството – зеленчукова ферма, хотел в гр. Мездра, създаване и управление на ВЕЦ. Днес..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg