Историята е начинът, чрез който поддържаме жива държавата си

Защо познаването на националното ни минало е в пряка връзка с възприятията ни за национално достойнство днес – това е една от темите, по която дискутират дванадесетокласници от профил "История“ в 138-о столично училище "Проф. Васил Златарски“, с преподавател Мария Николова.

• Балканските войни – как се преподава този период в системата на средното образование

В деня на студентския празник, рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден“ представя размишленията на бъдещите зрелостници, споделени през микрофона на Христина Симеонова:

Кирил Колев: Лично за мен, за да се нарека „човек“, трябва да се нарека „българин“. А за да се нарека българин, трябва да знам собствената си история. Историята не е само факти, години и дати, историята е да съживяваш личности, които са правели неща, непобиращи се в акъла на нормалния човек. Тя е начинът, чрез който държим душевно жива държавата си и ако спрем да я учим, тогава всички тези личности, ще са си заминали безсмислено“.

Според съученичката му Цветелина омаловажаването на историята и нейното значение за хората, понякога се ползва включително и от медиите за привличане на аудитория:

"Примерно в разни предавания се вижда, че нонстоп разни хора – независимо на каква възраст са – не знаят някакви факти за собствената си страна, като например коя година е създадена българската държава или кой е първият ни хан...“.

Слабото познаване на историческото ни минало според Никола Колев пък е „ярък пример за нашето младо общество, което не може да се обедини под една цел – да си знае историята“. Той споделя, че според неговите наблюдения, съучениците му най-често избират профилиращите си предмети в училище с цел да имат просперитет в кариерното си развитие впоследствие. Затова и интересът към предмет като историята е значително по-малък, отколкото към математиката или географията, например.

• Какъв е животът в един от факултетите на СУ?
  

Интересът към историята обаче няма как да се изгражда само в училищната среда, опонира с мнението си Алекс Младенов и се аргументира с това, че в училище историята се изучава като твърде обобщена фактология, в учебниците липсват малките детайли, които те провокират да проявиш задълбочен интерес - „Не се обясняват да кажем, операциите, които са били извършени или е трябвало да се извършат, но не са. Това прави историята малко непривлекателна за нормалното дете, което си избира профил. А всъщност познавам много хора, за които историята е хоби, но те знаят много повече от 99% от тези, които я изучават като профил“.

Според Калоян Пенов историята е това, „което са живели нашите предци, което живеем ние и ще живеят и тези след нас“, а Константин Тончев добавя, че националното достойнство е свързано не само с познаването на историята, но и с това да си променим манталитета:

„Няма как да празнуваш националния празник 3 март под ритмите на поп фолк дивата Галена, да си качил 30 сторита в социалните мрежи с лика на Христо Ботев или цитат от някое велико стихотворение в този ден, но в същото време да не знаеш, кога се отбелязва Независимостта на България, например“.

Пълните мнения на участниците в дискусията можете да чуете в звуковия файл.