Защо познаването на националното ни минало е в пряка връзка с възприятията ни за национално достойнство днес – това е една от темите, по която дискутират дванадесетокласници от профил "История“ в 138-о столично училище "Проф. Васил Златарски“, с преподавател Мария Николова.
В деня на студентския празник, рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден“ представя размишленията на бъдещите зрелостници, споделени през микрофона на Христина Симеонова:
Кирил Колев: Лично за мен, за да се нарека „човек“, трябва да се нарека „българин“. А за да се нарека българин, трябва да знам собствената си история. Историята не е само факти, години и дати, историята е да съживяваш личности, които са правели неща, непобиращи се в акъла на нормалния човек. Тя е начинът, чрез който държим душевно жива държавата си и ако спрем да я учим, тогава всички тези личности, ще са си заминали безсмислено“.
Според съученичката му Цветелина омаловажаването на историята и нейното значение за хората, понякога се ползва включително и от медиите за привличане на аудитория:
"Примерно в разни предавания се вижда, че нонстоп разни хора – независимо на каква възраст са – не знаят някакви факти за собствената си страна, като например коя година е създадена българската държава или кой е първият ни хан...“.
Слабото познаване на историческото ни минало според Никола Колев пък е „ярък пример за нашето младо общество, което не може да се обедини под една цел – да си знае историята“. Той споделя, че според неговите наблюдения, съучениците му най-често избират профилиращите си предмети в училище с цел да имат просперитет в кариерното си развитие впоследствие. Затова и интересът към предмет като историята е значително по-малък, отколкото към математиката или географията, например.
Интересът към историята обаче няма как да се изгражда само в училищната среда, опонира с мнението си Алекс Младенов и се аргументира с това, че в училище историята се изучава като твърде обобщена фактология, в учебниците липсват малките детайли, които те провокират да проявиш задълбочен интерес - „Не се обясняват да кажем, операциите, които са били извършени или е трябвало да се извършат, но не са. Това прави историята малко непривлекателна за нормалното дете, което си избира профил. А всъщност познавам много хора, за които историята е хоби, но те знаят много повече от 99% от тези, които я изучават като профил“.
Според Калоян Пенов историята е това, „което са живели нашите предци, което живеем ние и ще живеят и тези след нас“, а Константин Тончев добавя, че националното достойнство е свързано не само с познаването на историята, но и с това да си променим манталитета:
„Няма как да празнуваш националния празник 3 март под ритмите на поп фолк дивата Галена, да си качил 30 сторита в социалните мрежи с лика на Христо Ботев или цитат от някое велико стихотворение в този ден, но в същото време да не знаеш, кога се отбелязва Независимостта на България, например“.
Пълните мнения на участниците в дискусията можете да чуете в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
