Д-р Стоян Георгиев е специалист по обща хирургия, но запален любител историк още от детските си години. Роден в сърцето на Северозапада – в Монтана, той практикува лекарската си професия във Велинград и споделя, че всяко кътче от България, в което е работил до момента, го кара да се удивлява от културната и етнографска пъстрота на страната ни. В предаването "Нашият ден“ той споделя за личния си интерес към историята и убедеността, че не бива да подценяваме любознателността на младите хора.
"Аз съм учителско дете и още на 5-годишна възраст, поради стечение на обстоятелствата, вече можех да чета. Случайно в Градската библиотека попаднах на една много интересна детска книжка със страхотни рисунки, където се описваха битки на българската войска от Средновековието с различни врагове. Прочетох я и установих, че това нещо ме интересува и започнах системно да търся такива книги, които да ме запознаят с подобни моменти от миналото."
Д-р Георгиев добавя още, че за него книгите, за разлика от съвременните визуални средства, предполагат фантазия и възможността да си представиш нещата, както ти ги виждаш, а не както някой друг ти ги показва. И в същото време книгите, базирани на архивни материали и документация, остават най-сериозните и достоверни извори на информация.
За него е най-интересна античната история и по-конкретно периодът на Римската република и Римската империя. Средновековието от своя страна го вълнува най-вече заради историята на Балканите.
"Историята на Балканите през Средновековието е доста по-различна от тази на Западна Европа поради ред стечения на обстоятелствата и различни процеси. Но може би в нея се корени и това, което сега сме ние днес. Тия процеси, които са протичали тогава, много често циклично се проявяват и след това."
Според Стоян Георгиев фактът, че най-вече знанията от училище стоят в основата на възприятията ни за историята, е едновременно и плюс, но и минус.
"Начинът, по който историята се преподава в училище, представлява базата, на която всички ние в повечето от случаите оставаме. Тоест хората, които не се занимават пряко с историческа наука, си остават с това, което са научили в училище. От там нататък се оформя техният, така да се каже, исторически мироглед. И тъй като в определени периоди от нашето развитие, като общество и държава, ние сме учили нещата по определени начини, идва един момент, в който дадено поколение се сблъсква с това, че следващото поколение вижда нещата по различен начин. И тогава идват някакви драми, примерно. Това важи, между другото, за всички народи, не само за нашия."
На въпрос – кои са историческите теми, на които българите най-много се палят, той обобщава, че събитията, които са оставяли най-тежка травма в историята на народа, са и най-честата причина за избухването на исторически спорове, емоции и реакции.
"И пак опираме до това, че в повечето от случаите преценката за такива травмиращи периоди се дължи на базовото обучение в училище, където, за съжаление, в много случаи нещата се минават твърде повърхностно. Обучението в училище ни запознава с даден проблем, без да ни дава неговото решение. Когато човек попорасне и узрее достатъчно, идва момент, в който започва да търси съвсем различни източници от тези, с които е бил запознат, и започва да гледа от съвсем различен ъгъл на нещата“.
Според него едва при такава степен на зрялост човек осъзнава, че споровете, подплатени с повече емоции, отколкото с факти, както и различните прояви на "трапезен патриотизъм“, всъщност са безсмислени. Добавя още, че младите хора, колкото и странно да звучи това, не са безразлични към историята, а напротив – любознателни са, стига да успееш да запалиш интереса им към дадена тема.
"А дали ще се заинтересуват истински, тоест да почнат да търсят – зависи от нас, поколението на бащите им и дядовците им, въобще – от предишните поколения. Ние сме тези, които по интересен и цветен начин да ги накараме да се заинтересуват какво е било нашето минало", допълва той.
Още подробности от разговора със Стоян Георгиев можете да чуете в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
