АКФ връчи, за трета поредна година, наградите "Червена линия: журналистика срещу корупцията". Бойко Станкушев, директор на фондация "Антикорупционен фонд", подчерта: "Без смелостта на журналистите, които неотстъпно разкриват пред обществото добре прикрити злоупотреби и несправедливости, борбата с корупцията е невъзможна. Това е посланието на наградите и надеждата ни е, че с тях отдаваме дължимото на ключовия принос на журналистическата общност за разкриването и противодействието на корупционните практики“.
Тази година за наградата бяха номинирани 36 журналисти. "Червена линия" за регионална журналистика бе присъдена на Лалка Димитрова от "Дарик" - Бургас за разкриване на регионалните измерения на проблем с европейско значение – липсата на надеждна система за идентификация на влизащите в България лица, търсещи закрила.
Заедно с адв. Стоян Мадин, изпълнителен директор на фондация "Български адвокати за правата на човека" и член на журито, тя беше гост на "Мрежата".
Хубава журналистика
Лалка Димитрова: "Повечето от нас, които правим истинска журналистика, трябваше да се сбогуваме с част от илюзиите си и с онова, което пишеше в учебниците ни, че е важна единствено истината, само истината и нищо друго освен истината, и че това е нещо възможно. Оказа се обаче, че ситуацията към днешна дата е много, много по-различна. И аз доскоро си мислех, че истината е най-силното оръжие, само че се оказа, че в момента ние използваме истината като танк, с който водим хибридна война. Разбира се, че ние сме губещите във всяка една ситуация, но хубавото е, че регионалните журналисти имат и гръбнак, имат и кураж, имат и смелост, и добро образование, защото е много важно това, за да работиш тази професия.“
Битката на корупцията срещу обективната журналистика
Лалка Димитрова: "За корупция се говори много, но никой не казва как тя може да бъде измерена, за да можем да ѝ се противопоставим ефективно. За съжаление на този етап тази битка е чрез посочване на конкретни примери от страна на журналистите, за които държавните институции трябва да си свършат работата. И пак за съжаление, често тези институции генерират тази корупция и днес си мисля, че журналистиката е изгубила основната си функция да бъде коректив на властта. Така изглежда.
Има един индекс "Усещане за корупция" – това усещане за корупция се е пропило във всяка фибра на телата ни, това се носи като смрад във въздуха. И тук идва работата на журналистите, макар механизмите за реакция са доста по-ограничени за нас.“
Стоян Мадин: "Корупцията е обществено явление и като обществено явление, докато имаме обществена търпимост към него, тя няма да изчезне. А за да може да изградим една обществена нетърпимост, трябва да разобличаваме корупцията. Промяната започва от създаването у хората необходимост да се борят за моралните ценности. Когато имаме едно такова общество, то то много трудно може да бъде корумпирано. Това е дълъг процес и той не може да се случи за 2-3 години, за 10 години дори не може да се случи, но ако имаме ясната визия какво искаме да постигнем, то ние можем да започваме отсега. Обикновеният човек има визия за съвсем други неща. Корупцията е причината, а обикновено хората виждат следствието и не си задават въпроса за това каква трябва да е причината, за да се случва това или онова. Трябва да има повече смели хора, които да искат да се спазват законите. Смелите хора са адвокати, журналисти, съдии, прокурори, политици. Просто време е да кажем: "Не! Нещата няма да се случат по този начин. Искаме да променим правилата на играта. Не искаме да живеем в държава, където най- хубавото нещо е нощното шкафче пълно с кюлчета. Ние не я искаме тази ценност. Ние искаме нещо друго. Ние в това шкафче не искаме кюлчета, ние искаме – книги, искаме идеи. Искаме бъдеще!“
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Pixabay
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg