Казусът "Гъбата" и какви са възможностите и пречките пред запазването на обекта като част от градския архитектурен облик – в "Нашият ден“ коментира арх. Ирина Ефтимова, експерт по недвижимо културно наследство. Проблемът е труден за решаване, особено при стартирала инвестиционна инициатива. Проект предвижда да бъде построен нов хотел на мястото на емблематичната баня. Във Варна бяха организираха няколко протеста около вече заградената от инвеститора сграда в знак на протест срещу строежа.
"Тази сграда има висока културна стойност. Тя е един уникален обект, който има не само архитектурна, а и градоустройствена стойност. Има изключителна научна, историческа и социална ценност и има потенциал да получи статут на недвижимо културно наследство. Тя е свидетелство за развитие на балнеологията във Варна от началото до средата на XX век. За съжаление от това днес почти нищо не е останало“, посочва арх. Ирина Ефтимова.
Този обект се намира в определени градоустройствени, административни и икономически обстоятелства, които са факт и ние няма как да ги избегнем, твърди архитект Ефтимова.
Тя споделя, че сградата никога не е била недвижима културна ценност. Никога не е била предлагана за деклариране, която означава, че не е правена научна оценка до момента. Тя се намира в непосредствена близост до археологическия резерват "Одесос“, който в централната част на Варна и е част от неговата охранителна зона.
"Има много сериозна липса на адекватни административни мерки от страна на опазващите институции – Министерство на културата и Института за недвижимо културно наследство“, посочва арх. Ирина Ефтимова.
80% от сградите в страната, които имат юридически статут на недвижима културна ценност, все още са с предварителен статут.
"Липсват единни правила, по които ние да се намесваме в историческата среда“, допълва архитект Ефтимова.
Според нея казусът "Гъбата“ би могъл да има положително развитие и да бъде запазена сградата единствено и само ако Общината вложи всички сили и усилия и изяви сериозно желание да откупи имота, защото инвестиционната инициатива е в ход.
150 сгради и 7 чешми във Варна трябва да бъдат декларирани като недвижими културни ценности.

Руският разследващ журналист Андрей Захаров, разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" за книгата си "Руски киберпънк" , в която се говори за подслушването от ФСБ, системата за наблюдение на Москва, "Окото на Бога" и "Химера", Дуров и Христо Г розев , телефонните измамници и "дигиталния ГУЛАГ". "Тази книга, според мен, ще бъде..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Ивелин Николов , главен редактор на интернет изданието. Какво се случи "Може би седмица преди да ѝ бъде отнета акредитацията, всъщност имаше интерес от страна на пиарката на ДПС, която я..
Какво съдържат намерените в Газа документи, уличаващи журналисти на "Ал Джазира" в тясно сътрудничество с "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Капка Тодорова , кореспондент на "Клуб Z" в Берлин. "Тук даже не говорим само за медийната война, която Израел е загубил. Напоследък срещам термина, който идва от Газа и от "Хамас"..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Велчо Василев, Велико Търново : От много години мой роднина води граждански дела за наследство на недвижими имоти и още е на първа инстанция. Има усещане за целенасочено протакане във времето, с цел покриване по давност...
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Децата и изкуственият интелект – какво е новото лице на опасностите в интернет? Нужна ли е забрана на социалните мрежи за деца? Гост на предаването..
Седмицата минава под знака на 100-годишнината от рождението на художника Борис Димовски – майстор на карикатурата и илюстрацията с огромен принос за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg