“Да работиш в Софийска опера и балет е едно изключително предизвикателство. Ние сме един огромен организъм от близо 450-500 човека“, казва в ефира на “Нашият ден“ Жорж Димитров, един от диригентите на Софийската опера и балет, и подчертава:
“Имам възможността да дирижирам и да се докосна до заглавия като “Риголето“, “Кармен“, “Чичовци“, “Янините девет братя“ и “Норма“. Възстановихме първата българска историческа опера с академик Пламен Карталов, която се казва “Борислав“, и още доста заглавия.
Като административна функция съм на позиция отговорен диригент, която всъщност включва това да се грижа за почти целия музикален продукт на театъра. Там, където има друг водещ диригент, аз му съдействам . Където няма диригент в някои от продукциите, тогава помагам на колегите да се справят по-добре.“
Новите постановки...
“Когато подхождаме към едно ново заглавие, обикновено режисьор и диригент се събират, споделят своите мисли, започват да мислят заедно как ще го изградят, след което всеки тръгва по своя път да си върши работата. С певците работата е много интересна. В моя случай тя не е императив, като изискване от диригент към изпълнител. Винаги обсъждаме с тях в драматургичен план техните роли и така стигаме до един много комплексен краен резултат, който всъщност е плод от всички емоции, мисли, опит, професионализъм и талант, събран от всички нас“, казва още той.
С колегите...
“Не се притеснявам да споделя с вас, че когато мога да почерпя от опита и таланта на моите колеги, с радост го правя. Особено по-възрастните ми колеги, винаги са били много отзивчиви и успяват да подскажат някои тънкости на занаята, които може би все още не съм усвоил. Преклон към тях и безкрайно уважение, радост и гордост, че съм техен колега.
Към по-младите колеги от мен пък, винаги се опитвам да донеса до тях този опит, който съм натрупал, или който ми е бил подсказан. Опитвам се да бъда мост между минало и бъдеще, за да можем да постигнем общия ни творчески резултат“, споделя още Димитров.
На спектакъл...
“Когато сме на спектакъл, спонтанността на музициране е симбиоза между диригент и изпълнители. Има места, където давам възможност певците да дишат свободно, да пеят свободно. Има места, когато обаче съм казал – тук аз ще бъда водещият. С общи усилия и с много доверие помежду ни сме постигали изключителни спектакли и хубави моменти на сцената“, споделя диригентът.
Как оперното изкуство представя България?
“Академик Карталов е един изключителен визионер. Той е пример за всички нас и ние сме му се доверили изцяло. Всички сме част от една огромна машина, от едно огромно послание. Защото хващаме най-малката публика – от самите бебета. Имаме концерти за бебоци. После имаме детска програма, много широко развита, в която възпитаваме младите хора, децата ни, възпитаваме ги в ценности, в естетика, в репертоар, защото изкуството е това, което изгражда духа.
Софийска опера и балет има солисти от цял свят - много големи имена и в дирижирането, и в пеенето. Тази огромна симбиоза помежду ни влияе върху обществото със сигурност. Ние предлагаме един международен сценичен продукт на сцената, който всъщност прави мост между нас и оперните театри в чужбина. Естествено, с нашите гастроли в чужбина, ние изцяло носим и българския дух, във всяка една държава, която сме посетили. Винаги със изключителен успех сме представяли България като държавана на голямо и световно оперно изкуство“, посочва още той в интервю за БНР.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
Огромната тема, която поставихме на обсъждане в поредния брой "За здравето", включваше много проблеми и нюанси и пряко засягаше милиони пациенти по света,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg