“След началото на руската инвазия в Украйна се чу, че едно от слабите места, в които може да бъде пренесен този конфликт от постсъветството пространство, е именно на Балканите. Балканите винаги са били невралгична точка.“
Това каза в интервю за БНР журналистът международник Николай Кръстев.
Според него “Сърбия все повече засилва своето влияние в региона, опитвайки се да постигне онова, което имаше по времето на Титова Югославия“.
“Сърбия се опитва да разпределя сила, мощ и влияние в нашия регион, като влияе много успешно според нейните възможности върху процесите в региона, акумулирайки руското влияние, което разпространяват в регион на Западните Балкани“, казва още той в ефира на “Нашият ден“.
Кръстев счита, че годината е била сложна за българо-македонските отношения:
“И предишните две години не бяха по-малко сложни. Напрежението е доста сериозно, въпреки че покрито зад френското предложение, което все още не може да намери подкрепа от македонските депутати.“
“Въпросът, който се поставя от българска страна – местните българи да бъдат вписани в македонската конституция – беше грешно представен според мен. Защото, представяйки българите като отделен етнос в РСМ, означава, че се подкрепя тезата на РСМ за това, че българи и македонци са две различни неща“, казва още Кръстев и посочва:
“Когато аз учих история в България, ни учеха, че това е един народ в две държави. Сега обаче изглежда, че работим в друга посока.
Идеята да се работи в процес на създаването на доверие, през икономика и култура, е много по-важна от това да се вкарат българските представители в РСМ да бъдат карани в конституцията. Не винаги това е гарант, че ще бъдат спазвани техните права“, казва още той.
“България трябваше да се концентрира върху икономика и инвестиции. Сякаш с нашата политика отворихме пътя на завръщането на Сърбия в РСМ“, посочва още журналистът в интервю на Александър Райчев за “Нашият ден“.
Снимка: Bloomberg TV BG, стоп кадър
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
