“След началото на руската инвазия в Украйна се чу, че едно от слабите места, в които може да бъде пренесен този конфликт от постсъветството пространство, е именно на Балканите. Балканите винаги са били невралгична точка.“
Това каза в интервю за БНР журналистът международник Николай Кръстев.
Според него “Сърбия все повече засилва своето влияние в региона, опитвайки се да постигне онова, което имаше по времето на Титова Югославия“.
“Сърбия се опитва да разпределя сила, мощ и влияние в нашия регион, като влияе много успешно според нейните възможности върху процесите в региона, акумулирайки руското влияние, което разпространяват в регион на Западните Балкани“, казва още той в ефира на “Нашият ден“.
Кръстев счита, че годината е била сложна за българо-македонските отношения:
“И предишните две години не бяха по-малко сложни. Напрежението е доста сериозно, въпреки че покрито зад френското предложение, което все още не може да намери подкрепа от македонските депутати.“
“Въпросът, който се поставя от българска страна – местните българи да бъдат вписани в македонската конституция – беше грешно представен според мен. Защото, представяйки българите като отделен етнос в РСМ, означава, че се подкрепя тезата на РСМ за това, че българи и македонци са две различни неща“, казва още Кръстев и посочва:
“Когато аз учих история в България, ни учеха, че това е един народ в две държави. Сега обаче изглежда, че работим в друга посока.
Идеята да се работи в процес на създаването на доверие, през икономика и култура, е много по-важна от това да се вкарат българските представители в РСМ да бъдат карани в конституцията. Не винаги това е гарант, че ще бъдат спазвани техните права“, казва още той.
“България трябваше да се концентрира върху икономика и инвестиции. Сякаш с нашата политика отворихме пътя на завръщането на Сърбия в РСМ“, посочва още журналистът в интервю на Александър Райчев за “Нашият ден“.
Снимка: Bloomberg TV BG, стоп кадър
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Ли ана Спирова, Варна: Преди години сключих договор за строителство на жилищна кооперация, съгласно клаузите на който трябваше да получа два апартамента и един мезонет. Условието беше те да ми бъдат предадени напълно завършени до..
Националното издателство за образование и наука "Аз-буки" и Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН ще представят на 24 май новата си съвместна книга "Написаното остава. Пиши правилно! 101 езикови бележки". Събитието ще се проведе от 12:00 ч. в парк "Княжевска градина" в София и е част от тържествата по случай Деня на..
Окончателно е решението на съда – 20 години затвор за Георги Семерджиев, който през лятото на 2022 година прегази с автомобила си две млади жени на столичния булевард "Черни връх". С над 160 км в час, на червено, дрогиран, с фалшива книжка и с фалшиви регистрационни номера – на 5 юли 2022 година, в тъмната част на денонощието, Семерджиев удря..
В навечерието на 24 май – денят на българската просвета и култура, и на славянската писменост – в студиото на радиопредаване гостуваха представители на едно от най-старите и уважавани училища в София – 129 ОУ "Антим I". Поводът е изключително тържествен – 130 години от създаването на училището. Гости бяха директорът Ангел Милков, учителите Павлина..
В специално участие в рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден", генералният консул на България в Мюнхен, Стефан Йонков , разказа за инициативите на българското консулство по случай 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност. Силна и сплотена българска общност..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Преди празничния 24 май в "Нашият ден" разговаряме с Диана Андреева , директор на Обсерваторията за изследване на културата. Повод за срещата е докладът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg