В "Нашият ден" Ивайло Кицов разказва за погледа на музиката на "Плешивото куче" през отиващата си година, която ще остане тема на доста музикални произведения.
"Добре, че е музиката, за да ни изтегли от пандемията за носа и ушите, която тя продължи да прави следварително и току-що изминаващите 12 месеца. Пандемията върна много хора по студията, за да могат те да творят“, посочва Ивайло Кицов.
И допълва, че за да бъдем изтеглени, трябва да има въдица, с която да бъдем извадени, но трябва да се приготви и зареди съответната стръв.
Според журналиста събитията в Украйна малко или много обърнаха поглед нататък. Покрай тях излязоха освен нови имена и забравени стари, които не сме следили. Те се оказаха здрави, много ритащи, много читави и все така интересни, въпреки смяната на годините.
"От новите групи бих насочил вниманието към едно страхотно украинско дамско трио "Онука“,"Океан Ельзи", както и "Синоптик“, една млада страхотна група, откритие на Мерилин Мансън. Да не забравяме Стас Намин. Групата "Аквариум" направиха страхотен албум, чакаме Борис Гребеншиков през януари в България. Ветераните продължиха да ветеранстват от нашия регион – Владко Стефановски, както и колосите от "Айнщайн“, казва Ивайло Кицов.
Според него на Западния фронт няма нищо ново. Тези, които можеха, продължават да го могат, другите се опитват да им дишат прахта. Копаят едни и същи рудни жили, но само с копането и с желанието, не се постига твърде много. Едно е да имаш идея, а друго е да намериш начин да го защитиш. Положението е същото и в България.
"През изминалите 12 месеца никой не попречи на другия да покаже какво може. Но тези, които показаха неща, са два микробуса хора. До момента, в който бийтмейкърите продължават гръмко да се зоват композитори. Това е потрес и голям срам за гилдията. Не казвам, че нямаме постижения. Обратното – има, но за съжаление количеството все още не е избило в качество. От двата микробуса с хора, които сме свикнали да ги виждаме по това трасе, слизат Данчо Караджов, Стенли, Любо Киров, Ирина Флорин, Иван Шопов, Теодоси Спасов. Те за това изглеждат толкова ярки на фона на останалите опити", посочва Ивайло Кицов.
Думите се оказват важни за българските музиканти през годината. Журналистът е срещнал добрите текстове в проекта на Игор Марковски "Пеещите артисти“. Добри текстове чухме от текстописците – Сашо Петров. От хората, които пишат еднакво добре музика и текст – Любо Киров. Фразата на българския музикант е много олекотена, куха и лъскава, но смисълът се губи някъде по плажа, в който ни извеждат още в първия куплет и пеят за света и птичките, в което няма нищо лошо, но не знам къде е душата.
Ивайло Кицов твърди, че след пандемията се появиха шедьоври, които ще бъдат осмислени. В повечето класации звучи една музика, която не е лоша, но тя е изключително преходна.
Предаването "Плешивото куче" е весело и забавно, каквото се надявам да бъде, но то много души, преди да стигне до нещо важно. Идеята е освен да припомни старите и златни ветерани, да намери техните последователи в новия век, които продължават да доразвиват традициите“, казва Ивайло Кицов.
Журналистът мечтае музиката да бъде истинска, изписана с голяма буква. Да има в себе си мелодия, да има красив текст, да има послание и не на последно място – да бъде твоята музика.Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg