В "Нашият ден" Ивайло Кицов разказва за погледа на музиката на "Плешивото куче" през отиващата си година, която ще остане тема на доста музикални произведения.
"Добре, че е музиката, за да ни изтегли от пандемията за носа и ушите, която тя продължи да прави следварително и току-що изминаващите 12 месеца. Пандемията върна много хора по студията, за да могат те да творят“, посочва Ивайло Кицов.
И допълва, че за да бъдем изтеглени, трябва да има въдица, с която да бъдем извадени, но трябва да се приготви и зареди съответната стръв.
Според журналиста събитията в Украйна малко или много обърнаха поглед нататък. Покрай тях излязоха освен нови имена и забравени стари, които не сме следили. Те се оказаха здрави, много ритащи, много читави и все така интересни, въпреки смяната на годините.
"От новите групи бих насочил вниманието към едно страхотно украинско дамско трио "Онука“,"Океан Ельзи", както и "Синоптик“, една млада страхотна група, откритие на Мерилин Мансън. Да не забравяме Стас Намин. Групата "Аквариум" направиха страхотен албум, чакаме Борис Гребеншиков през януари в България. Ветераните продължиха да ветеранстват от нашия регион – Владко Стефановски, както и колосите от "Айнщайн“, казва Ивайло Кицов.
Според него на Западния фронт няма нищо ново. Тези, които можеха, продължават да го могат, другите се опитват да им дишат прахта. Копаят едни и същи рудни жили, но само с копането и с желанието, не се постига твърде много. Едно е да имаш идея, а друго е да намериш начин да го защитиш. Положението е същото и в България.
"През изминалите 12 месеца никой не попречи на другия да покаже какво може. Но тези, които показаха неща, са два микробуса хора. До момента, в който бийтмейкърите продължават гръмко да се зоват композитори. Това е потрес и голям срам за гилдията. Не казвам, че нямаме постижения. Обратното – има, но за съжаление количеството все още не е избило в качество. От двата микробуса с хора, които сме свикнали да ги виждаме по това трасе, слизат Данчо Караджов, Стенли, Любо Киров, Ирина Флорин, Иван Шопов, Теодоси Спасов. Те за това изглеждат толкова ярки на фона на останалите опити", посочва Ивайло Кицов.
Думите се оказват важни за българските музиканти през годината. Журналистът е срещнал добрите текстове в проекта на Игор Марковски "Пеещите артисти“. Добри текстове чухме от текстописците – Сашо Петров. От хората, които пишат еднакво добре музика и текст – Любо Киров. Фразата на българския музикант е много олекотена, куха и лъскава, но смисълът се губи някъде по плажа, в който ни извеждат още в първия куплет и пеят за света и птичките, в което няма нищо лошо, но не знам къде е душата.
Ивайло Кицов твърди, че след пандемията се появиха шедьоври, които ще бъдат осмислени. В повечето класации звучи една музика, която не е лоша, но тя е изключително преходна.
Предаването "Плешивото куче" е весело и забавно, каквото се надявам да бъде, но то много души, преди да стигне до нещо важно. Идеята е освен да припомни старите и златни ветерани, да намери техните последователи в новия век, които продължават да доразвиват традициите“, казва Ивайло Кицов.
Журналистът мечтае музиката да бъде истинска, изписана с голяма буква. Да има в себе си мелодия, да има красив текст, да има послание и не на последно място – да бъде твоята музика.
Странният и парадоксален свят на Роалд Дал оживява в Литературния салон на редакция "Хумор и сатира". Този път в "Академия комика" четем един от известните "Разкази с неочакван край". Прекрасните актьори - Емил Емилов, Мария Йорданова, Иван Петрушинов и Добриела Попова се превъплътяват в ярките персонажи, за да усетим целия колорит на ситуацията...
Още за сборника с разкази "Винилови души" през 2020 година Марин Бодаков пише: " Разказите на Цветозар Цаков ни обещават много причудливости. Техните герои и антигерои дешифрират кодовете на реалността. Цветозар им подсказва как да закачат и разкачат времена, пространства. Как смисълът да се разсмее". "Цветозар Цаков е диригент на сънища, абсурди и..
"Eтюди от жълтата къща" (превод Светла Кьосева, оформление Кирил Наги) се нарича дебютният роман на Кирил Наги, в който четем истории от България и Унгария преди падането на Стената. Младият автор пише за себе си следното: "Роден съм през 92-ра, в Будапеща, където и израснах. Баща ми е унгарец, майка ми българка, и макар до голяма степен да не..
Изложбата на известния художник Велико Маринчевски съдържа творби, създадени през последните две години в ателиетата на международната графична база Гуанлан в Китай. Тя е продължение на сътрудничеството му с галерия "Ракурси", където той от години показва своите работи, завръщайки се в България. Ето как Велико Маринчевски представя творбите си този..
Организаторите на Фестивал 10.11 , който кани историци, артисти и граждани да влязат в откровен разговор за наследството на комунизма, разказаха в предаването "Какво се случва" за големия интерес на младите хора към първото издание на тази инициатива. Естествено, този фестивал препраща към датата 10 ноември 1989 г. – началото на демократичния..
На 13 ноември в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Брадатата графиня" . Постановката, по текстове на американския..
Соня Ковачева – утвърдено име в българското артпространство, сега представя самостоятелната изложба "По пътя си..." в галерия "Аросита". Експозицията..
" Литературни легенди и съвременни прочити. Спомени за писатели и отзиви за книги " от Роза Боянова има своята софийска премиера. В рецензията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg