“Загубихме отзивчивост и съчувствие един към друг. Това е много тъжно. Лакмусът за мен беше войната в Украйна и идването на украинските бежанци тук, когато тази липса много блесна. В сравнение с реакциите на европейските народи, изведнъж се оказахме доста безчувствени хора“.
Това каза в интервю за БНР проф. Правда Спасова, преподавател по философия и естетика в Националната художествена академия.
“Мислех, че има някаква родова памет, защото българското население в голяма степен е изградено от бежанци. Може би тази родова памет е замъглена от пропагандната манипулация, че чуждият е нещо лошо, че е заплаха за нрави, благосъстояние или пък традиции.
За съжаление у нас всеки се припознава като чужд, било то чужд по език, по народност, по външност или по култура. Това е нещо, което вече видяхме с отношението към сирийските и афганистанските бежанци.
Войната ме засяга чисто човешки, в най-дълбоката ми човешка моралност. Има неща, пред които не можеш да си затвориш очите. А и като българка се чувствам много застрашено от това как ще продължи този процес. Много се надявам, че тази година ще престане да съществува поредната, а може би и последната империя, но това, което става в България ме плаши като реакция“, казва още проф. Спасова в ефира на “Нашият ден“.
Къде трябва и къде не трябва да се намесва държавата?
Според нея е много е важно държавата да организира определени неща:
“Наскоро бях в Полша. И там няма толкова доброволци, помагащи на бежанците от Украйна, просто, защото държавата си е свършила работата. Виждам и много жестоко отношение към домашни животинки. Ако човек има емпатия, то тя започва от съчувствието към всяко живо същество.
Намесата в автономни културни институции обаче е нещо съвсем различно. В културните институции като театри и университети, макар и издържани от държавни фондове, е недопустима административната намеса, защото винаги се превръща в политическа цензура.“
Миналото…
“Важно да имаме някаква преценка за миналото. Когато у нас се каже традиция, винаги под това се разбират някакви гайди, шевици и цървули и се тръгва от нулата. Градската традиция и култура трябва да се надгражда, ако искаме да има някаква приемственост и натрупвания. В такъв смисъл е много важно да се връщаме към миналото, но не с политическа преценка, а по-скоро с търсене на културни ценности“, казва още тя.
Знаем ли какво е нормалност?
“Има някакви цивилизационни ценности, които са общоприети, поне на нашия континент, и трябва да се съотнасяме към тях.
Може би българинът трябва да си зададе въпроса – защо ние сме все на опашката и защо в България не върви? Отговорът не трябва да се търси по посока – всички политици са хаймани, а по посока на това кой избира тези политици и каква е интелектуалната атмосфера, в която всичко това битува“, посочва още проф. Спасова в интервю на Люба Константинова за “Нашият ден“.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
