Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Коментар на журналиста Райна Асенова пред БНР

Хърватия след въвеждането на еврото: Търговци спекулативно закръгляват цените в своя полза

Райна Асенова
Снимка: стопкадър bloombergtv.bg

Хърватският премиер Андрей Пленкович осъди вчера вдигането на цените след въвеждането на еврото като официална валута в Хърватия, като каза, че правителството ще се противопостави на това с мерки, които ще се прилагат в предстоящия период, съобщи хърватската национална телевизия ХРТ.

Пленкович заяви, че някои хора "са се възползвали от смяната (на хърватската куна с евро) и необосновано са вдигнали цените, за което не съществува никаква причина, нито оправдание".

Хърватският министър на икономиката Давор Филипович представи пред правителството предложение за забрана на неоправданото повишение на цените и каза, че всички обекти, които са повишили цените на стоките и услугите в разрез със закона за въвеждането на еврото, са задължени да ревизират цените на дребно, така че да не бъдат по-високи от цените, които са били посочени в последния ден от миналата година.

“В Хърватия очаквано се повишиха цените на хранителните продукти, както и на редица други  стоки. Основният проблем е в реда на услугите, където повишението на цените достигна до 70%, както каза министърът на икономиката Давор Филипович, но тези цени са неоснователно високи.

Става въпрос за това, че търговци спекулативно се опитват да закръгляват цените в своя полза. На места това е доста драстично. Например кафето, към което хърватите са пристрастени и пият поне по три-четири на ден, което би трябвало да струва 80 евроцента, това е неговата равностойност в куни до края на миналата година, сега е 93 на места.

Имаше случаи на кафенета в Загреб, в които за улеснение на клиентите цената му е едно евро“.

Това коментира в интервю за БНР журналистът балканист Райна Асенова.


“Хлябът също доста е поскъпнал. Обикновеният хляб е по-скъп с 20 евроцента, сиренето е по-скъпо с 23 евроцента. Цените на безалкохолните напитки и хранителните продукти са се повишили най-много, както и посещенията в ресторанти, кафенета и заведения за хранене. Там скокът е най-силен, както и във фризьорските салони. Има доста драстични случаи, което накара правителството да се събере още на третия ден“, посочва още тя.

Първите реакции на управляващите…

“И премиерът, и министър Филипович заявиха, че ще вземат най-строги мерки, за да се сложи край на тази спекула и гражданите да не бъдат мамени. Пак казвам, че за увеличението на цените няма никакво основание. Още от самото начало те се изписват и в куни, и в евро. Няма как да се лъже и подобни закръгляния ще бъдат санкционирани, като ще бъдат проверявани от данъчното управление, управлението на митниците и държавния инспекторат“, посочва още Асенова и допълва:

Правителството предвижда дори да отмени тези помощи, които бяха дадени по време на пандемията за намаляване на цените на енергийните източници за редица производители и търговски обекти.

Другото, което може да се каже, е, че освен, че ще бъдат санкционирани, може да бъдат замразени цените на редица стоки. Сега са замразени цените на девет основни хранителни продукти, но може да се стигне и до замразяването на 100 стоки.

Имаше много сериозен разговор на министър Филипович с представители на търговските вериги и ясно беше заявено, че няма да се позволи гражданите да бъдат мамени.

Инфлацията в момента в Хърватия е 13% и половина, което допълнително повишава цените и средната заплата в Хърватия е около 1000 евро“.

“Не е лесно в първите дни след въвеждане на еврото, но съм уверена, че правителството ще се справи с този проблем. Не е изключено да се тръгне по пътя на Словения и да се въведат черни списъци на търговците, които са нелоялни и подхождат спекулативно“, казва още Райна Асенова в интервю на Александър Райчев за “Нашият ден“.

По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Капиталът на доверието" – новата книга на Пламен Русев за ерата на ИИ

В рубриката "Разговорът" ви срещаме с предприемача и визионер д-р Пламен Русев , изпълнителен председател на фондация "Уебит" , който представя новата си книга "Капиталът на доверието" . Изданието разглежда промените в обществото и начина ни на живот в епохата на изкуствения интелект – какво губим, какво печелим и защо именно доверието се..

обновено на 11.11.25 в 11:01

Бъдете умерени в лова и милостиви към дивите животини

"И рибар съм, и ловец съм "  насочва поглед към спомените и миналото. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев напомнят за маестро Йосиф Цанков, един от основателите на Радио София през далечната 1936 година.  Можете да научите и кой се крие зад псевдонима "Ален мак" и кои шлагери са написано от него. Разбира се, става дума за лова на диви свине,..

публикувано на 10.11.25 в 16:30
Васил Велев

Съветите на Антон Митов за предстоящите зимни празници и едно убийство преди 62 години

След първите признаци на зимата и на днешните Международен ден на девиза "Сгответе нещо смело и пикантно", Световен ден без Wi-Fi и Международен ден за солидарност с интерсексуалните хора, Национален ден на капучиното и Национален ден на глупака в САЩ, водещият Антон Митов дава практични и икономични съвети за предстоящите зимни празници. Какво..

публикувано на 10.11.25 в 15:56
Доц. Христина Дейкова (и.д. заместник-директор на Института за български език) и водещата Венета Гаврилова

Венета Гаврилова: Образователните институции не си вършат работата

Наградата от Института за български език при БАН по повод предаването си "За думите", образователната система и езика на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Венета Гаврилова: "Първо, да кажа, че съм благодарна и щастлива от тази награда, защото тя е много важно признание за мен – от една авторитетна институция...

публикувано на 10.11.25 в 13:55
Мария Черешева

36 години след 10 ноември: Свободата на словото все още е изпитание за българската демокрация

Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на изразяване в България. През 2003 г. 10 ноември е обявен за Ден на свободата на словото у нас по време на церемонията за връчване на наградите за журналистика "Черноризец Храбър", организирани..

обновено на 10.11.25 в 13:40