Точно като пеперудата се освобождава от облеклото си на какавида, разцепва кожата ѝ, свлича я и разперва красиво обагрените си криле, така и мисълта се трансформира. Често от идея тя се облича в думи, които се излягат удобно между страниците на някоя чудновата книга. Авторът кани в нея да заживеят пълнокръвни герои със завладяващи истории в един атрактивен сюжет.
Ей така, в измененията, се ражда фантастиката, която е повече от жанр. Тя е "типологическа разновидност на изкуство, пронизваща цялата структура на културата", твърди изследователската работа на Атанас Славов. Замислете се колко фино, с помощта на илюзиите ни за времето, фантастиката си играе с границите на реалното и въображаемото. Как непрестанно ни разказва за личностното израстване, за борбата на индивидуалностите, за стремежа ни към бъдеще, което независимо от датата е повече повод за справяне, отколкото за надежда. Силни герои в измислени светове ни провокират да живеем днес, да не спираме да си отговаряме кои сме в действителност и да не съжаляваме за това.
Азимов твърди, че фантастиката е литература на измененията. Когато живеем в свят, който се променя с бясна скорост, имаме ли правото да не се съгласим? Когато сме загубили вяра в светлината на бъдещето, възможно ли ни е да оспорим силата на фантастичното като духовен лидер в сянка, който обговаря философията, етиката, политиката, човешката психика и духовност? Когато въпросният атрактивен сюжет (тук е важно да се отбележи атрактивен, а не лек) ни говори през призмата на магически теми, както при фентъзито, истории, будещи страх, какъвто е случаят на хоръра, или такива, изпълнени с научни открития, каквито са способностите на научната фантастика, и ни предлага друга реалност, не по-малко истинска от общоприетата, защо да не заживеем в нея, макар и само за една книга време?
Върху тези питания в "Какво се случва" дискутираха издателите Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов и авторите, чиито фантастични книги можем да четем – Вели Константинова, Александър Хикс, Андрей Филипов и Тео Буковски.
Според тях фантастиката предсказва бъдещето и ни помага да разберем реалността. Тя отваря съзнанието на автори и читатели и изисква само едно от тях – да оставят въображението да царува.
Не е лъжа, че някои смятат фантастиката за несериозна, но всъщност тя е просто литература (а и не само), за която трябва кураж. Ако се страхуваш от непознатото, не пипаш фантастичната книга. Не потъваш в необятното и не даваш власт на сетивата. Така обаче губиш чудото.
За чудесата, които откриваме навсякъде около нас и най-вече в самите нас, за болката, която спасява животи и дава началото на такива, за самотата и страха, без които не можем, за живота въобще също стана дума в това "Какво се случва", в което гореспоменатите събеседници обсъдиха ролята на фантастиката в съвременната българска литературата, новите тенденции, на които се уповава, и вечните ѝ привички.
Поводът за разговора беше фантастичната "Колекция Орбита", вдъхновена от обичаната "Библиотека Галактика", и цяло едно "Измерение Х" – сборник с фантастични разкази, който ще има своята премиера на 25 януари. Илюстратор на корицата му е Текла Алексиева.
В звуковия файл ще чуете подробности за идеята на сборника, както и за книгите "А те прелитат нощем" на Тео Буковски, "Играта" на Александър Хикс, "Мистериите на Алис: Вълшебната гора" на Вели Константинова и "Селена" на Андрей Филипов.
Среща ги работата. Телевизия, документалистика, кино... Тя е културолог, изследовател към БАН, както и сценарист на най-новия български игрален филм "Преди да забравя", който тръгва по кината в началото на януари. Той е режисьор и продуцент познат на публиката от множество телевизионни сериали и филми като "Писма от Антарктида", 'Дъвка за балончета"..
Новината, че галерия "Структура" приключва своята дейност, развълнува артистичната общност не само в София. Седемте години активна работа, с качествени и концептуално издържани изложби, с международни проекти и програми задаваха високо ниво и перспектива за съвременното българско изкуство. Може да се каже, че през тези години галерия "Структура"..
В епизод 571 "Трамвай по желание" връща своята публика към вечния спомен за ненадминатия оперен бас Борис Христов, във връзка с навършването на 110 г. от неговото рождение. Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив, в семейството на македонския българин Кирил Совичанов, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на..
До всяко добро същество да застане поне още едно, с душа и сърце – това си пожелаваме заедно с именика Стефан Димитров в днешния празничен "Артефир". Композиторът вярва, че без любов в живота – към жена или изкуство – не може. Димитров споделя с горчивина, че се сблъсква с все по-бездушни хора, подобни на изкуствен интелект. "Разликата..
Стефан Вълдобрев, композитор, актьор, музикант, певец и режисьор се включва в "Артефир" часове преди концерта, с който отбелязва имения си ден. На сцената, разбира се, ще бъдат "Обичайните заподозрени" (Иван Лечев, Стоян Янкулов, Мирослав Иванов, Веселин Веселинов-Еко). Мястото на концерта този път е клубът City Stage в подлеза на НДК – от..
Журналистката и пътешественичка Веселина Филипова е събрала в книгата си "Ваканция за двама по Средиземноморието" 60 пътеписа и повече от 200 снимки,..
Наталия Стефанова от години се занимава с ръчното плетене на играчки. Тя самата от малка се научила, защото и майка и баба и са плели шапки, ленти за коса..
Стефановден, празнуван на 27 декември, е денят на свети Стефан – първият мъченик за християнската вяра. Денят не е само за имениците, но и за всички..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
