Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Хакерските атаки зачестяват – знаем ли защо?!

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Колко и как нововъзникващите технологии променят нашата действителност и къде е границата между полезността и зависимостта от тях? Защо специалистите, работещи в различни сфери на интернет технологиите, се обединиха в общност, наречена “КиберКЛУБ“?

“Фундаментално ясно е, че когато се дигитализираме и използваме устройства, които имат слабости, тези слабости се разучават или са публично видими, а хората, които имат интерес, ги използват и по този начин извършват киберпрестъпления“, казва в ефира на “Нашият ден“ Ясен Танев от “КиберКЛУБ“ и допълва:

“Хакерската атака не е героичен акт, това е престъпление, така че безотговорността на потребителите, любовта им към непроверените нови технологии и мотивацията на извършителите, създават идеална среда. Бързият интернет пък разнася слуховете и информацията моментално. Това е причината, за да имаме повече атаки или да знаем, че повече се случват."

В 70% от случите на атака, човекът е този, който стартира копчето и активира сам вирус в собствена среда. Хората са най-лесно атакуемите и без да осъзнават, са риск за себе си, колегите и семействата си“, посочва още той.

“Нашата страна е много странно място, защото асиметрията, в която България излъчва повече атаки, отколкото получава, продължава да бъде активна. Това е защото има страшно много зомбирани компютри, пиратски мрежи и незащитени системи, така че, когато някой ги удари, той започва да ги използва. На трето място по атака към България са български адреси, което означава, че дори да ни изключат от света, ще продължаваме да се съсипваме вътрешно. Като използваш пиратски софтуеър и необновена версия на операционната система, като те мързи да си я обновиш и не спазваш правилата на цифровата хигиена, шансът да станеш част от зомби мрежа е голям“, посочва още той.

“Факт е, че винаги в основата е човекът. Много важно е да говорим за една киберкултура. Сякаш страдаме най-много от нейната липса. За никого не е тайна, че в България сме сред последните места по дигитална култура. Когато говорим за киберсигурност, не се ограничаваме само в хакерски атаки, но и със запознатостта с рисковете в интернет за потребителите. 

Проведе се една анкета, в която 100 български компании бяха запитани дали са били обект на хакерска атака в последната една година, около 40% отговарят “не знам“, което е много тревожен факт“, казва в  “Нашият ден“ Кристина Ескенази от клъстер "Изкуствен интелект".

“Отговорността не е само на хората, които пазят компютърните системи, но и на тези, които ги използват. Често започнахме да чуваме след дадени атаки, че дадена компетенция на конкретен експерт не е била достатъчна. Когато говорим за тези експерти, те са хората, които 7 дни в седмицата, 24 часа и 365 дни в годината, се опитват да обезпечат всички системи, за да нямат нито един пробив. Това не е възможно, ако само този човек от дадената компания реши да го прави. На атакуващия му трябва само едно-единствено нещо да бъде компрометирано, за да проникне в системата, на другия му трябват около 20 хил. различни точки, които трябва да бъдат обезпечени. Чест от тях са обезпечени още по време на интеграцията, когато има замесени хора, които ги използват. Има изключително много елементи, които са неясни обаче. 

Много пъти може да видите в интернет как даден предмет, определен да се използва по един начин, се използва по още седем-осем различни начина, които производителят не е предполагал“, казва в “Нашият ден“ Антон Пулийски, един от основателите на “КиберКЛУБ“ и пояснява:

В момента хората разполагат с телефони, които надвишават около стотици пъти компютърната мощ, която е имал първият компютър, с който е изстреляна първата совалка в космоса. Те ги използват по начин, който компрометира своята сигурност, като започват да използват същите устройства, които използват в личния живот, и да извършват работни процеси, което в дадени компании е напълно забранено, но е доста по-лесно, вместо да отидат до компютъра, да вкарват всички пароли и всичко, което им е казал IT специалистът. Това са много лоши практики."

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Таня Йосифова (вдясно) и Анелия Торошанова

Дигитален портфейл за цифрова самоличност в ЕС

Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..

публикувано на 29.11.24 в 14:45

Майка, мигрант и предприемач: Анна и сладкият ѝ успех

Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..

обновено на 29.11.24 в 14:34
съдия Марияна Кънчева

Личните данни в правото на Европейския съюз

Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..

публикувано на 29.11.24 в 12:45

От мечта към реалност: Пътят на Сдружението на българите на Крит

През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..

публикувано на 29.11.24 в 11:25

Българският език и култура обединяват млади учени на международна конференция

В Мелитополския държавен педагогически университет "Богдан Хмелницки" в Украйна се проведе деветата поредна Международна научна конференция за млади българисти. Събитието бе организирано от Центъра по българистика и лектората по български език, литература и култура в университета, като акцентът тази година бе поставен върху темата " Младите в..

обновено на 29.11.24 в 11:19