Защо в България има най-много жени във винения сектор и защо истината е във виното, в "Нашият ден" разказва Еми Маринова, винопроизводител от дунавския бряг и експерт по виното четвърта степен. Тя гради кариера в енергийния сектор в Белгия, но решава да се върне в България, за да превърне виното и винопроизводството в начин на живот.
В края на миналата година българското Пино Ноар, произведено от избата на Еми Маринова, влезе в Топ 100 на престижната класация Wine Enthusiast. Това е едно от най-престижните винени списания в света и служи като референция за винени рейтинги. Класацията обобщава положителните оценки през последните 12 месеца за най-добрите вина, които са и с най-високо съотношение качество – цена.
"В Америка има две големи такива класации – Wine Spectator и Wine Enthusiast. Те реално получават десетки хиляди мостри всяка година, които дегустират на сляпо и преценяват дали едно вино има дадените характеристики за сорта, дали е добре балансирано", казва тя.
И допълва, че екипът на Wine Enthusiast дегустира на сляпо около 25 000 вина всяка година, подбирайки качествени и достъпни вина от цял свят.
Българското вино по света
България заема 10-о място по производство на вино в ЕС и 22-ро на световно ниво. Проблемът е, че в много страни дори не са чували, че страната ни е винопроизводител.
"На север в България вината са бели и малко по-леки. На юг те са с по-тежко тяло и това е свързано с климата. Това, което ни различава в чужбина, са местните сортове, които все повече се опитваме да налагаме. Тук става въпрос за Тамянка, Гъмза, Мавруд, Мелник“, посочва Еми Маринова.
Винената индустрия
Виненият експерт Еми Маринова споделя, че нейните родители поставят началото на винената изба, а тя се присъединява по-късно към семейния бизнес. В момента компанията изнася вина в 24 държави на 4 континента.
"Зад всяко вино има история и регион. Едно вино е едно пътуване до дадено място. Гордеем се, че в толкова много страни представяме успешно България“, казва още тя.
Обикновено светът приема винопроизводителите като артистични и творчески личности, които успяват да съчетаят по неуловим начин любов към лозята и земята в бутилка ароматно вино и споделят с останалите хора. 50% от винопроизводителите в България са жени.
"Това е една комбинация от четири неща. Това е почвата, където е се отглеждат гроздето, наклонът на терена, дали е на юг или на запад. Това е видът климат и колко са валежите. Както и традицията за правене на вино, технологията, местните сортовете“, посочва Еми Маринова.
Според нея над 80% от едно качествено вино идва от добре гледано грозде. След което се добавя технологията на производство.
Тенденцията е да се пият по-леки и по-свежи вина – бели и розе. Статистиките сочат, че употребата на розе вече е целогодишна. В Азия червеното остава водещо. Това се дължи на "френския парадокс", че всекидневната употреба на чаша червено вино, намалява риска от сърдечно-съдови заболявания. Особено това важи в Китай и в Япония.
Храната и виното
"Храната е най-важна, а виното е там, за да я подчертае. Когато ядем солени и мазни неща, трябва да вземем свежи, танинови вина. А при горчиви храни, като патладжани, броколи и пикантни неща, трябва да се избират вина, които да са по-плодови и по-леки. Всеки има различен вкус, така че няма невъзможни комбинации. Важно е храната да е балансирана с виното“, допълва още Еми Маринова.
ПосланиетоЧуйте разговора с Еми Маринова в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
