Защо в България има най-много жени във винения сектор и защо истината е във виното, в "Нашият ден" разказва Еми Маринова, винопроизводител от дунавския бряг и експерт по виното четвърта степен. Тя гради кариера в енергийния сектор в Белгия, но решава да се върне в България, за да превърне виното и винопроизводството в начин на живот.
В края на миналата година българското Пино Ноар, произведено от избата на Еми Маринова, влезе в Топ 100 на престижната класация Wine Enthusiast. Това е едно от най-престижните винени списания в света и служи като референция за винени рейтинги. Класацията обобщава положителните оценки през последните 12 месеца за най-добрите вина, които са и с най-високо съотношение качество – цена.
"В Америка има две големи такива класации – Wine Spectator и Wine Enthusiast. Те реално получават десетки хиляди мостри всяка година, които дегустират на сляпо и преценяват дали едно вино има дадените характеристики за сорта, дали е добре балансирано", казва тя.
И допълва, че екипът на Wine Enthusiast дегустира на сляпо около 25 000 вина всяка година, подбирайки качествени и достъпни вина от цял свят.
Българското вино по света
България заема 10-о място по производство на вино в ЕС и 22-ро на световно ниво. Проблемът е, че в много страни дори не са чували, че страната ни е винопроизводител.
"На север в България вината са бели и малко по-леки. На юг те са с по-тежко тяло и това е свързано с климата. Това, което ни различава в чужбина, са местните сортове, които все повече се опитваме да налагаме. Тук става въпрос за Тамянка, Гъмза, Мавруд, Мелник“, посочва Еми Маринова.
Винената индустрия
Виненият експерт Еми Маринова споделя, че нейните родители поставят началото на винената изба, а тя се присъединява по-късно към семейния бизнес. В момента компанията изнася вина в 24 държави на 4 континента.
"Зад всяко вино има история и регион. Едно вино е едно пътуване до дадено място. Гордеем се, че в толкова много страни представяме успешно България“, казва още тя.
Обикновено светът приема винопроизводителите като артистични и творчески личности, които успяват да съчетаят по неуловим начин любов към лозята и земята в бутилка ароматно вино и споделят с останалите хора. 50% от винопроизводителите в България са жени.
"Това е една комбинация от четири неща. Това е почвата, където е се отглеждат гроздето, наклонът на терена, дали е на юг или на запад. Това е видът климат и колко са валежите. Както и традицията за правене на вино, технологията, местните сортовете“, посочва Еми Маринова.
Според нея над 80% от едно качествено вино идва от добре гледано грозде. След което се добавя технологията на производство.
Тенденцията е да се пият по-леки и по-свежи вина – бели и розе. Статистиките сочат, че употребата на розе вече е целогодишна. В Азия червеното остава водещо. Това се дължи на "френския парадокс", че всекидневната употреба на чаша червено вино, намалява риска от сърдечно-съдови заболявания. Особено това важи в Китай и в Япония.
Храната и виното
"Храната е най-важна, а виното е там, за да я подчертае. Когато ядем солени и мазни неща, трябва да вземем свежи, танинови вина. А при горчиви храни, като патладжани, броколи и пикантни неща, трябва да се избират вина, които да са по-плодови и по-леки. Всеки има различен вкус, така че няма невъзможни комбинации. Важно е храната да е балансирана с виното“, допълва още Еми Маринова.
ПосланиетоЧуйте разговора с Еми Маринова в звуковия файл.
Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше свързването..
Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..
Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата, може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..
Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..
Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg