300 преводачи на художествена литература у нас излязоха с отворено писмо, с което призовават да бъде вдигната най-ниската ставка за превод. С писмото те настояват – в съгласие с добрите практики на европейските си колеги – да работят при минимална тарифа от 10 лв. на страница за превод на художествена проза от чужд на български език и само с осигурени договори за отстъпване на авторското право на преводача за определен срок съгласно Закона за авторското право и сродните му права.
Щастливи да работят "по любов", преводачите вече считат за повече от необходимо да се заговори и за пари, защото от лошите условия на работа боледува съвременният ни език и се влошава качеството на преводната литература в цялост. "Любовта и отдадеността на професията губят смисъл, когато нямаш възможност да водиш достойно съществуване", пишат преводачите в писмото.
"Това е разговор, който е отлаган поне 10 години, ако не и повече. Защото на поне 10 години са и настоящите тарифи, при които работят преводачите – 6/7/8 лв., максимум 10 при чуждестранни субсидии. И то не всички издателства спазват този регламент, не всички преводачи получават субсидиите си. Винаги е било така", заяви в "Какво се случва" Надежда Радулова. Заедно със Зорница Христова тя инициира разпространеното отворено писмо.
Според него средният доход на преводача на художествена литература при пълна месечна натовареност е по-нисък от минималната работна заплата за 2023 година.
"С това писмо не водим война срещу издателите, не водим никаква агитация и не призоваваме към стачка. Не е призив към бунт, а просто искаме да инициираме един разговор, в който да стане ясно, че качеството на превода досега сме го давали без пари. Това вече не може да продължи така, защото само за последната една година инфлацията в България скочи официално с 50 и кусур процента, а нашите тарифи не са актуализирани от 10 години. Направете сметка", допълни Алеко Дянков, който е сред подписалите отвореното писмо.
Преводачите заявяват още, че няма да работят с издателства, които налагат т. нар. договори за поръчка, или възложителски договори по чл. 42 от Закона за авторското право и сродните му права.
"Всъщност законът не лош сам по себе си. Проблемът, от една страна, е колко се спазва, а от друга – това, че този прочут чл. 42, който сме заложили в писмото, не е предвиден за работа с преводачи. Той е мислен за работа с програмисти и създаването на компютърни програми", обясни Теодора Цанкова, член на Съюза на преводачите в България. "При превода на художествена литература – казва още тя – все пак става въпрос за книги, които по самата си същност, тъй като са писмено слово, трябва да имат по-дълъг живот. Той не е само за едни 5 години и тогава книгата да изчезва от книжарниците. Напротив, книгата продължава да живее с превода си и един автор би трябвало да получава възнаграждение от всяко използване на своя труд. Това е заложено в една директива, за която става въпрос и в писмото, която трябва да бъде приета, транспонирана в нашето национално законодателство скоро."
Съюзът на преводачите в България подкрепя писмото, една голяма част от членовете му са се подписали под него, и се очаква в близките дни той да излезе със становище по въпроса.
От отвореното писмо обаче става ясно и че все по-малко млади хора се обръщат към тази професия, която се е превърнала в луксозно хоби и се депрофесионализира. А именно те са свежата кръв в сектора.
Що се отнася до свежата кръв в съвременния ни език, тя според преводачите се влива точно чрез превода:
"Съвременният език е като някакъв водоем, в който се вливат различни реки. Една е ползата от оригиналната литература, от написаната на български език литература, но друга и смятам по-голяма полза е тази от преводната литература. Защото именно през нея, през чуждото, през навлизането на чуждия език в българския, през превода нашият език се обновява", твърди Надежда Радулова.
Преводачите са на мнение, че в момента пазарът е изкривен и е нужно да бъде наместен. Необходим е един справедлив регламент, който да е от полза както за преводачите, така и за издателите и читателите. Държавата от своя страна трябва да прояви повече грижа и ангажираност към този сектор в литературата.
Повече за това какво се случва с преводната ни литература, когато хората, отговорни за това тя да бъде на ниво, са принудени да изискват достойното си съществуване, което по право, а и по професия им се полага, чуйте в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" сме се събрали все хора, дето обичат да пътуват. Миналия уикенд гостувахме в Кубрат, за да участваме в XVII конкурс за хумор и сатира, организиран от местния клуб на хумористите "Жарава". За да не сме с празни ръце, подготвихме спектакъл, който записахме, за да могат всички наши слушатели да го чуят в неделя. След..
Гост в рубриката "Темите на деня" на предаването "Нашият ден" беше Поло Оконе - човекът, който си е поставил за цел да възроди културния живот в пернишкото село Мурено. Той е мултижанров артист, реализирал множество инсталации, хепънинги и пърформанси. Освен че рисува и изнася лекции по философия, Поло е и физик по образование. Поло Оконе сподели в..
"Области на особен интерес" е името на изложбата на Силвия Попова. Пътят към природата в живописта на художничката минава през събирането и използването на разнообразни дигитални ресурси, запечатващи с пикселизиращите си зеници земната повърхност. Нейните картини са природни, но апроприиращи алгоритмични изображения. Това са кадри от Google..
Дните на хумора и сатирата започват днес (16 май) в Габрово и ще са изпълнени с творчески преживявания, изложби, церемонии за таланти, конкурси, карикатури, куклен театър, концерти, детски събития и разбира се – карнавално шествие с мото "Make Карнавал not war" . Няколко дена, които ще превърнат Габрово в столица на мира, изкуството и хумора,..
От джаз, поп и рок музиката, през театъра и изложбите, SoFest Spring предлага на публиката 4 дни истинско изкуство. От 16 до 19 май на фестивалната сцена в Sofia Live Club пролетното издание ще представи 6 концерта и спектакъла, както и 5 специални премиери. Фестивалът, който вече 7 години предлага разнообразие от изкуство във всякакви форми, е подготвил..
Изложбата "Медицината в Османската империя" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" беше открита в Университетската спешна болница "Пирогов"...
Интригуваща и стилно подбрана програма предлага Симфоничният оркестър на Националното радио на 17 май, петък, от 19.00 часа , който ще бъде излъчен в..
"Общуването с младите хора не само ме зарежда, но и ме обогатява – казва Станислав Почекански. Вече девет години той е Председател на Съюза на българските..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg