Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Актрисата Елеонора Иванова и киното, което те пуска по пързалката на чувствата

| обновено на 30.01.23 в 16:45
Снимка: стоп кадър YouTube

Тя е само на 24 години, но вече има запомнящи се роли на театралната и киносцената. Отдава се на персонажите си, но не и на всяка цена. Ако не намира смисъл и урок за себе си в тях, не тръгва по този път. За своето време в света на актьорското майсторство е разбрала, че не бива да се впуска в неща, които просто не са нейните. Пък и нали някъде там може да има актриса, която да чака именно тази роля, защо да пречи на нещата да се случват по най-точния начин?!

Открила свободата да прави това, което обича, и то "с търпение и чувство за хумор", Елеонора Иванова е от младите лица, които впечатляват на екрана. Първите си стъпки в киното тя започва с филма, който от 3 февруари ще превземе зрителите – "Шекспир като улично куче".

Филмът на Валери Йорданов събира изкуството и улицата в една сурова, динамична история. В нея Аз-ът не се дава на действителността, а отвръща на удара с полета на душата. А душата намира своето спасение в изкуството, което, разбира се, може да се роди и в най-тъмната улица.

Елеонора Иванова във филма „Шекспир като улично куче“
Елеонора харесва такива филми, които просто те пускат по пързалката на чувствата и нямаш идея къде и как точно ще те отведат. Важното е да си носят своя ритъм. Самата тя създава такъв, когато се превъплъщава в даден персонаж. Доказват го ролите ѝ във филми като "Страх" на проф. Ивайло Христов, в чийто клас завършва НАТФИЗ, "Един асансьор разстояние" на Крис Захариев, "Пакет по пътя" на Елена Хрант и тези в сериалите "Братя" и "Отдел "Издирване".

Другият филм, в който зрителите скоро ще я видят, е "Чалга" на Мариан Вълев. В него всъщност се разказва за чистотата, която човек има в себе си. Въпреки всичко.

Като зрител, Елеонора не иска да знае какво, защо и как. Иска само да потъва в историята. Особено ако в нея играят нейните хора – колегите ѝ, връстниците ѝ. Като актриса обаче, тя иска да разбере всичко, за да може да накара хората да усетят магията, която киното притежава.

В звуковия файл Елеонора Иванова разказва за своето кино и всички послания, които можем да открием чрез ролите ѝ. Едно от тях е свързано със стигмата, която обществото ни налага спрямо наркотиците и хората, които по един или друг начин стават зависими от тях. Чуйте.

Елеонора Иванова е носител на стипендията "Стефан Данаилов". На театралната сцена можете да я видите в ролята на Сулвай в постановката на театър "Сълза и смях" "Пер Гюнт" и  отново там, но като Лулу в едноименния спектакъл с режисьор Крис Шарков.

Снимки: YouTube, Светослав Стоянов

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Резервно око: един различен поглед към реалността

Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..

публикувано на 25.04.24 в 07:53
Радостин Радев

Като на филм: пътят от България до Англия на актьора и продуцент Радостин Радев

Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От школата в Симеоново до самолета, който каца в Лондон, Радостин Радев извървява пътя на самоосъзнаването и вечното усъвършенстване в преследване на влечението – актьорското майсторство. Британската..

публикувано на 24.04.24 в 16:46
Кадър от снимачния процес

Музикален клип говори за любовта на човек към родината

Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек и родина. Идеята се ражда от режисьора Борислав Костов, който от години работи по сценарий за филм за българската история – "Коси в прахта".  Самият късометражен музикален филм е продуциран от..

публикувано на 24.04.24 в 16:04

Привидният парадокс на непреходната култура

От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет. Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на..

публикувано на 24.04.24 в 11:36
Анди Готс (вдясно) и Георги Тошев

Фотографията като среща

Анди Готс неслучайно носи прякора "фотографът на звездите". Сам се хвали, че от първите си стъпки в изкуството не е снимал нищо друго, освен знаменитости. И докато в началото му се е налагало да ги ухажва за да застанат пред камерата му, днес известните сами го търсят. Фотографът печели популярност с вниманието, което отделя на личностите зад..

публикувано на 24.04.24 в 11:30