Защо колкото по-грамотни и информирани изглеждат учениците на теория, на практика имат по-малко знания, умения и компетенции? Повърхностни ли са познанията на децата днес и от кого зависи създаването на качествен потенциал у подрастващите? В "Нашият ден“ тези теми коментират доц. д-р Божидара Кривирадева, преподавател във Факултета по педагогика на СУ "Св. Климент Охридски“ и Иван Господинов, учител по гражданско образование и немски език, председател на сдружение "Образование без раници“.
"Хубаво е човек да има основни, базови знания. Мисля обаче, че придобиването на тези знания е добре да се получава по друг начин – чрез разговори, чрез дискусии, а не просто чрез предоставяне на информация и след обработване на информация. Наистина е важно, за да учат по-цялостно и по-задълбочено, децата да имат и такъв тип разговори“, казва Иван Господинов.
Според доц. д-р Божидара Кривирадева съществуват две крайности. От една страна, това са деца, които са много силно развити в емоционална, социалната и образователна сфера. Но от друга страна, това са деца, които са под критичния минимум.
Пандемията показа, че българските учители умело могат да използват комуникационните технологии, както и интерактивните методи на преподаване.
"Транслирането на знания не води до натрупване на ефективни знания у децата“, допълва доц. д-р Божидара Кривирадева.
Дигитални и информационни технологии и поощряване на уменията са част от начините децата да наваксат пропуските в знанията си. От друга страна, онлайн връзките са част от нормалното юношеско развитие. Социалните медии помагат на тийнейджърите да откриват себе си и своето място в света.
Кръгла маса за антибиотичната резистентност провежда Националният център по заразни и паразитни болести съвместно с Министерството на здравеопазването, Българска асоциация "Единно здраве" и Българска агенция по безопасност на храните. "Форумът има за цел да представи интердисциплинарен и холистичен подход по отношение на антибиотичната..
През октомври предстои седемдневен форум, посветен на тревожно-депресивните състояния. Паралелно с това Американската агенция по храните и лекарствата ще разгледа ролята на изкуствения интелект в психичното здраве. По темата в ефира на предаването Lege Artis г овори д-р Фани Цуракова , психиатър в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ". Тревожните..
Ваксината срещу варицела става задължителна от 2026 г.: експертите я определят като ключова стъпка От 2026 г. ваксината срещу варицела ще бъде включена като задължителна в имунизационния календар на България. Това обяви министърът на здравеопазването д-р Силви Кирилов в ефира на NOVA. По думите му първата доза ще се поставя между 12- и 15-месечна..
Д-р Константин Сотиров , председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари – Пловдив, обяснява в Lege Artis как работи Националната здравна информационна система, която улеснява достъпа на образователните институции до данните за здравословното състояние на децата. Здравна профилактична карта вече няма – нито в хартиен вид, нито в..
За отношението към възрастните хора – възможно ли е да получат институционална защита срещу грубостта, с която се сблъскват в ежедневието си? В "Нашият ден" гостува Виолета Керемидчиева , която умее да разказва истории, а неотдавна се е наложило да се намеси в неприятна ситуация като подател на жалба. Виолета разказва конкретната случка, в..
Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и..
"Букварко" е образователен проект, който превръща българската азбука в музикално приключение. Той представлява колекция от 30 оригинални песни, които..
Петър Георгиев Рей е завършил НАТФИЗ. От 1991 г. живее и твори в Канада. В последната година се е установил в Берлин. Той е мултижанров творец актьор,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
