Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

141 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора

Наследството на Майстора е намерило своето място във вечността със светлия пример за един достойно изживян живот, озарил и оставил светла диря, неподвластен на забравата. Неговата личност е сила и упование за всички нас, прекланяйки се пред таланта и завещаното от твореца за поколенията във времето.

На 1 февруари 2023 г. от 12.00 ч. в Художествена галерия "Владимир Димитров – Майстора" е единадесетото издание на церемонията по връчване на Националната награда за живопис на името на Майстора. Тя съществува от 1973 г. до края на 80-те години на миналия век, след което е възстановена през 2012 г. Събитието отрежда значимо място на град Кюстендил в културния живот на страната. Наградата се присъжда всяка година на един български художник за изключителните му постижения в изобразителното изкуство през изтеклата година. Учредена е от Община Кюстендил и ХГ "Владимир Димитров – Майстора", Министерството на културата и Съюза на българските художници. Тя е не просто признание и стимул за българските творци – връчването ѝ се превърна в празник и събитие от национална величина. От 2013 година насам с престижната награда са отличени Андрей Даниел, Свилен Блажев, Ивайло Мирчев, Станислав Памукчиев, Николай Майсторов, Анета Дръгушану, Захари Каменов, Елица Тодорова, Йордан Кисьов и Атанас Парушев. По традиция награденият от предходната година показва изложба в деня на обявяването на следващия носител на наградата.

В 13:30 ч. участниците в честването ще посетят къщата музей "Владимир Димитров – Майстора" в с. Шишковци. Ще бъдат поднесени цветя пред паметника на художника.

"Нашият ден отбелязва 141 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора с директно включване от къщата-музей в село Шишковци на главния уредник Кирил Иванов, както и с новини от финала на първия етап на проекта "Дигитални посланици на Майстора" с изследователката на живота и творчеството на художника Красимира Димитрова.

Кирил Иванов, главен уредник на къщата-музей "Владимир Димитров - Майстора":
"Напоследък интереса към това място се увеличи. Аз и съпругата ми отговаряме за него от 2019 г. Минахме през пандемии и други трудности, но въпреки това посещаемостта се увеличава – и то с активното съдействие на колегите от галерията и специално на нейния директор доц. Валентин Господинов. Много неща се направиха, за да стане мястото по-популярно, да привлича посетители и туристи. Поставиха се преди 2-3 години указателни пътни табели, преди година и половина от галерията издадоха книжка "Къща-музей село Шишковци", която показва връзката, съществувала между Майстора и жителите на Шишковци. Беше направен основен ремонт на къщата, пълна преподредба на експозицията – това допринесе за увеличаване на посещаемостта – и на българи, и на чужденци."

Когато Майстора идва и се установява в Шишковци, се създава традицията мести хора, които правят традиционни баници, зелници, пити, погачи... Майстора така е посрещал и своите гости – поръчвал е на жените в селото. Например моята прабаба Цвета ми е разказвала, че я е молил да прави сутляш. Тази традиция на нашите предци ние се опитваме да предадем и на бъдните поколения. Всяка година след официалната церемония в Кюстендилската галерия всички идват с автобуси и ние ги посрещаме в духа на тази традиция." 

Кирил Иванов разказа и за състоянието на малката железопътна гара Шишковци и намеренията да бъде възстановена. "Тази гара някога е построена с дарения от Андон Виячев – знакова личност не само за Шишковци, човекът, който довежда Майстора в Шишковци. Двамата се запознават на фронта по време на Първата световна война. За съжаление в момента ЖП гарата няма персонал, а е само спирка. Днес тя тъне в разруха, а тук е била първата изложба на Майстора. Преди година регистрирахме сдружение с нестопанска цел "Възход на село Шишковци".

Чуйте повече от звуковия файл.
Д-р инж. Красимира Димитрова е изследовател на творчеството на Владимир Димитров - Майстора, а също и родственица на Дафинка – Българската мадона на Майстора. През изминалата година търсенето на личността на Майстора се превърна в нейна мисия. 
"През миналата година работихме по проекта Дигитални посланици на Майстора. След два дни ще бъде представена първата част, в която събрахме посланици от 7 държави, свързани с неговото творчество. Започнахме от Берн (Швейцария) – д-р Ерик Евтимов и Веселка Лалова,  Берлин (Германия) – Петя Христова, Милано (Италия) – Петър Милев, Ню Йорк (САЩ) – Мартина Новакова, Прага (Чехия) – Йордан Дъбов, Брюксел и Форе (Белгия) – групата е от около 7 души, Париж (Франция) – Йорданка Костадинова. Те застанаха зад тази мисия, благодаря им.
Всеки един дигитален посланик трябваше да направи кратко видео – 1-2 минути – и да разкаже конкретно с какво Майстора е свързан с дадената локация. При събирането на тази информация сме се базирали върху два източника – книгата "Майстора и неговото време" на проф. Димитър Аврамов, и "Разкази, спомени, писма" от проф. Асен Василев и проф. Васил Стоилов. 

Чуйте още подробности от звуковия файл.

Бургаската художествена галерия "Петко Задгорски" също отдава почит към Владимир Димитров - Майстора. Още на 25 януари се открива изложба с картини на Майстора. Експозицията отбелязва годишнината и включва 43 произведения – 4 от тях от фонда на Бургаската галерия, а останалите са подбрани от фондовете на галериите в Стара Загора, Ямбол, Казанлък и Сливен. Картините представят различни периоди от творчеството на Майстора. Специално място в тази колекция на Бургаската галерия заема картината "Девойка с ябълки", притежание на галерията от 1949 г. и често гостува на световни и национални изложби. 

Снимки – ХГ "Владимир Димитров - Майстора", къща-музей с. Шишковци и БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Браат, няма какво да се обърка!

Това са едни от най-често използваните думи от днешните тийнейджъри. "Няма какво да се обърка" се превръща и в девиз на TRAP Fest – фестивалът за култура, музика и младежка енергия. Това лято той отново събра млади хора от цялата страна с концерти, сцени и незабравими емоции. Създателят на едно от най-новите читалища у нас и организатор на..

публикувано на 06.09.25 в 09:20
Силвия Чолева и Никола Петров

Никола Петров – за контраста между победата и разкайването

Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..

публикувано на 05.09.25 в 15:31
Георги Гоцин в

Георги Гоцин и усещането за свободен дух

Това, което  открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва   Яна Титова за пиесата на  Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...

публикувано на 05.09.25 в 14:23
“Диви ягоди”

“Диви ягоди” на “Аполония” 2025

След като получи “Специалната награда на журито” на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, “Диви ягоди” беше представен на публиката на 41-вата “Аполония”. Дебютът в игралното кино на Татяна Пандурска е по документалните разкази “Забравените от небето” на Екатерина Томова и разказва за архитект Дафни Бело от Ню Йорк. Дафни неочаквано..

публикувано на 05.09.25 в 13:05
Таня Димова и Георги Борисов

Георги Борисов разказва историите си на “Аполония“ 2025

Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”. Литературният труд обхваща дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година.  Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои..

публикувано на 05.09.25 в 12:01