Изпитанията върху човешката съвест и травматичната памет

Какво е въздействието на различни травматични дати от миналото върху мисленето ни днес? За изпитанията върху човешката съвест и въздействието на травматичното минало днес. 

Заедно с преподавателя по история Цветомира Антонова "Нашият ден" обръща поглед към две наскоро отминали дати, свързани с "травматична памет" и тъмните страни на историята – Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста и Деня за възпоменание на жертвите на Народния съд, за да поговори за начините, по които те биват осмисляни в обществото и в частност от младите хора в училищна възраст.

Цветомира Антонова, преподавател по история в Частно средно училище "Увекинд", коментира в "Нашият ден":

"Помненето на травматичните моменти от нашата история е един от най-трудните уроци. Обикновено учителите обичаме да говорим за славни победи, възходи, героични подвизи. В миг на мълчание трябва да си дадем сметка, че историята се пише не само от героични победи, а и трагични страници. И говоренето за тези тъмни, страшни периоди от историята е наш дълг. 

Като учител, за мен е изключително важно, развивайки координатната система на мисленето на учениците, да развиваме освен критичното и етичното мислене. Етичното мислене означава да различаваме лъжата от истината, доброто от злото. А в тъмните моменти на историята трагичното е в това, че злото сякаш става господстващо, мрак обхваща целия свят, няма никаква надежда за доброто, истината е изчезнала и насилието заема господстваща роля. Пример за това са събитията отпреди 100 години. Ако върнем лентата назад до 1923 г., виждаме, че в българското общество има събития, които все още ни карат да бъдем разделени – Септемврийското въстание – този опит за гражданска война, който все още не е намерил своето осмисляне. 1923 г. е и първият опит на Хитлер да вземе властта, след който той решава, че няма вече да използва насилствени методи да вземе властта, а ще използва самата демокрация. По пътя на слабостите на демокрацията Хитлер успява да вземе канцлерското кресло на 30 януари 1933 година – това е началото на Холокоста. Той продължава до 1945 г. Холокоста не е еднократен акт на унищожаване на евреите. 

Трябва да си даваме сметка, че геноцидът е процес, който обхваща няколко степени. И в часовете по история ние трябва да говорим за това как е възможно, как човечеството допуска геноциди, как се появява самото понятие геноцид? Доброто и злото – тази борба е това, което ни дава имунитета и духовното здраве, за да можем в 21-ви век да имаме тези очи и да застанем на правилната страна – в политически и чисто човешки аспект.

Мълчанието не помага на жертвата. Мълчанието е винаги в полза на насилника. А мълчанието/бездействието позволява геноцида. Това е урокът на историята. Липсата на активна позиция, на говорене, на възмущение от случващото се... Защото пред очите на милиони германци са се случвали постепенните отнемания на правата и декриминирането на евреите, за да се стигне до последната стъпка на геноцида – тяхното унищожение."

Цветомира Антонова е категорична, че осмислянето на трагичните моменти от историята е нашето лекарство срещу пропагандата.

Анелия Станиславова, възпитаник на училището, разказа за преподаването на по-малките ученици и за своята подготовка по темата.

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Снимка – alef-bg.org и БНР