Защо дни преди да приключи съществуването си 48-ото Народно събрание бе отхвърлен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие? Как беше опорочен публичният дебат и защо от най-високата трибуна бяха изричани неистини и бе заигравано с дезинформацията, а манипулацията и популизмът бяха окичени със златна корона?
В "Мрежата" темата коментират социологът доц. Алексей Пампоров от Института по философия и социология към БАН и Лилия Драгоева, изпълнителен директор на фондация Bilitis.
Дисфункционалното семейство
Доц. Алексей Пампоров: "Боят над хората от семейството, над интимните партньори, консервативна семейна ценност ли е?
Дебатът в НС протече в посока, че ние защитаваме християнските ценности, заради това сме против този закон. Моля, някой да излезе и да ми покаже къде в Библията пише, че трябва да бием жена си или мъжа си, или майка си и баща си. Напротив. Навсякъде в нея пише да почиташ майка си и баща си. В деня, в който беше отхвърлен този законопроект, една жена беше убита от своя партньор, един баща беше убит от своя син.
До такива нива на домашно насилие сме стигнали, на липсата на всякаква превенция на домашното насилие, че е абсолютно безобразие под някакви хоругви и под някакви знамена да се обявява как, едва ли не, домашното насилие е някаква християнска, семейна и консервативна ценност. Не. Консервативната ценност означава да се съхранява семейството. Семейство, в което има насилие – физическо, психическо, емоционално – е дисфункционално семейство и докато това не се разбере от хората, просто няма как да се продължи нататък. Недопустимо е, престъпно е да продължава тази хомофобия от такава висока трибуна! Да, в България социологическите изследвания показват, че хомофобията е с много високи нива.
Всички политици злоупотребяват и се заиграват с нея и така още повече усилват проблемите на хората от ЛГБТИ общностите. Още повече се засилват предразсъдъците, така че имаме нужда от спешни мерки и в двете посоки – и по отношение на домашното насилие, всички обещаваха как ние не ратифицирахме Конвенцията за защита от домашното насилие, но няма проблем, ще си оправим закона.
Ами, не, законът ни изобщо не е наред!"
Караконджули, джендъри и таласъми
Лили Драгоева: "Започна предизборната кампания за поредните 5-и предсрочни парламентарни избори и ако позволите, то според мен, кампанията така и никога не приключи. Тези краткотрайни парламенти, с техния неясен живот и с политическата неяснота, с нарастващата политическа апатия, защото са все по-малко българите, които се явяват на изборите, поставят партиите в ситуация постоянно да се съревновават за одобрение и да живеят с усещането, че изборите ще започнат всеки момент и това ги кара да използват популистката вълна много повече, отколкото ако биха имали един 4-годишен мандат пред себе си и управление, в което могат да разгърнат политиките си. За съжаление, в една така ситуация, в която имаме неспокойно социално-политическо положение, го отнасят най-слабите: жертвите на домашно насилие, хората с увреждания, хората от ЛГБТИ общността, бежанци, мигранти, хората от ромските общности – изобщо тези групи в обществото, които и без друго са в по-непривилегирована позиция.
Винаги когато има такива брожения, именно те стават още повече обект на нападки, защото това е най-лесният начин, по който да играеш на струнката на емоцията и на страха на средностатистическия български гласоподавател, или така поне вярват нашите политици, заради това си позволяват такива квалификации. Най-тъжното е, че вече 5-а година подред, след истериите около дебатите за приемане на Конвенцията за защита от домашно насилие през 2018 година, ние, като общество, не успяваме да приоритизираме защитата на хората от насилие и тормоз там, където би следвало да бъде тяхната крепост и тяхното най-сигурно място, а именно в дома. Защото все ни плашат с караконджули, джендъри и чучела и какво ли още не, а в крайна сметка всеки един от нас може да бъде обект на тормоз и държавата се проваля да постави този проблем на дневен ред и да го реши."
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
В рубриката "Зелените новатори на България" на предаването "Нашият ден", Данита Зарачинова от сдружение "За Земята" сподели своята гледна точка за управлението на отпадъците в България и предизвикателствата пред постигането на устойчиво развитие. "В България произвеждаме все повече отпадъци", заяви тя. "В по-добре развитите икономически..
"Как да възпитаваме момичета" е известната книга в помощ на родителите от Стив Бидълф , която скоро беше преиздадена в допълнен вариант, съобразен с особеностите на нашето съвремие. Новото издание в "Нашият ден" представя Екатерина Виткова . Психологът и терапевт Бидълф се занимава с тази дейност в продължение на 40 години, като периодично..
"КМаркетингFactbook" издаде своя годишен бизнес доклад за най-големите комуникационни агенции. Какво е лицето на комуникационната индустрия през 2024 година, се пита редакторката и автор на изданието журналистката Сирма Пенкова от "Капитал", и търси отговор в бизнес класацията на най-големите групи и агенции по дейности в България, в анализа на ролята..
На Стефановден в "Аларма"ви срещаме с именниците: Стефан Велев – геолог с шест полярни експедиции в Антарктика и Стефан Ганов – актьор и режисьор. Главният ни гост е Стефани Дънева – магистър по класическа филология, която се занимава с епиграфика (науката, изучаваща надписите върху камък), в момента тя завършва дипломната си работа и подготвя..
Стефановден, празнуван на 27 декември, е денят на свети Стефан – първият мъченик за християнската вяра. Денят не е само за имениците, но и за всички християни, които почитат делото на светеца. В ефира на предаването "Нашият ден" доц. Русалена Пенджекова от Пловдивския университет "Пайсий Хилендарски" ни припомня още един важен Стефан в историята на..
"Следва изпълнението на Жана Янева!…", но, докато звучи в главата на зрителите красивият глас на Мария Илиева, която дава живот на думите на Дамян Дамянов..
"КМаркетингFactbook" издаде своя годишен бизнес доклад за най-големите комуникационни агенции. Какво е лицето на комуникационната индустрия през 2024..
Какви политики бяха следвани в сферата на културата през изминалата година, в каква посока бяха насочени бюджетните програми и с каква мисъл трябва да се..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg