Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Чувствителната струна на емоцията и на страха

Снимка: www.fsisc.org

Защо дни преди да приключи съществуването си 48-ото Народно събрание бе отхвърлен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие? Как беше опорочен публичният дебат и защо от най-високата трибуна бяха изричани неистини и бе заигравано с дезинформацията, а манипулацията и популизмът бяха окичени със златна корона?

В "Мрежата" темата коментират социологът доц. Алексей Пампоров от Института по философия и социология към БАН и Лилия Драгоева, изпълнителен директор на фондация Bilitis.

Дисфункционалното семейство

Доц. Алексей Пампоров: "Боят над хората от семейството, над интимните партньори, консервативна семейна ценност ли е?

Дебатът в НС протече в посока, че ние защитаваме християнските ценности, заради това сме против този закон. Моля, някой да излезе и да ми покаже къде в Библията пише, че трябва да бием жена си или мъжа си, или майка си и баща си. Напротив. Навсякъде в нея пише да почиташ майка си и баща си. В деня, в който беше отхвърлен този законопроект, една жена беше убита от своя партньор, един баща беше убит от своя син. 

До такива нива на домашно насилие сме стигнали, на липсата на всякаква превенция на домашното насилие, че е абсолютно безобразие под някакви хоругви и под някакви знамена да се обявява как, едва ли не, домашното насилие  е някаква християнска, семейна и консервативна ценност. Не. Консервативната ценност означава да се съхранява семейството. Семейство, в което има насилие – физическо, психическо, емоционално – е дисфункционално семейство и докато това не се разбере от хората, просто няма как да се продължи нататък. Недопустимо е, престъпно е да продължава тази хомофобия от такава висока трибуна! Да, в България социологическите изследвания показват, че хомофобията е с много високи нива. 

Всички политици злоупотребяват и се заиграват с нея и така още повече усилват проблемите на хората от ЛГБТИ общностите. Още повече се засилват предразсъдъците, така че имаме нужда от спешни мерки и в двете посоки – и по отношение на домашното насилие, всички обещаваха как ние не ратифицирахме Конвенцията за защита от домашното насилие, но няма проблем, ще си оправим закона.

Ами, не, законът ни изобщо не е наред!"

Караконджули, джендъри и таласъми

Лили Драгоева: "Започна предизборната кампания за поредните 5-и предсрочни парламентарни избори и ако позволите, то според мен, кампанията така и никога не приключи. Тези краткотрайни парламенти, с техния неясен живот и с политическата неяснота, с нарастващата политическа апатия, защото са все по-малко българите, които се явяват на изборите, поставят партиите в ситуация постоянно да се съревновават за одобрение и да живеят с усещането, че изборите ще започнат всеки момент и това ги кара да използват популистката вълна много повече, отколкото ако биха имали един 4-годишен мандат пред себе си и управление, в което могат да разгърнат политиките си. За съжаление, в една така ситуация, в която имаме неспокойно социално-политическо положение, го отнасят най-слабите: жертвите на домашно насилие, хората с увреждания, хората от ЛГБТИ общността, бежанци, мигранти, хората от ромските общности – изобщо тези групи в обществото, които и без друго са в по-непривилегирована позиция. 

Винаги когато има такива брожения, именно те стават още повече обект на нападки, защото това е най-лесният начин, по който да играеш на струнката на емоцията и на страха на средностатистическия български гласоподавател, или така поне вярват нашите политици, заради това си позволяват такива квалификации. Най-тъжното е, че вече 5-а година подред, след истериите около дебатите  за приемане на Конвенцията за защита от домашно насилие през 2018 година, ние, като общество, не успяваме да приоритизираме защитата на хората от насилие и тормоз там, където би следвало да бъде тяхната крепост и тяхното най-сигурно място, а именно в дома. Защото все ни плашат с караконджули, джендъри и чучела и какво ли още не, а в крайна сметка всеки един от нас може да бъде обект на тормоз и държавата се проваля да постави този проблем на дневен ред и да го реши."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Читалището в Црънча

На гости в село Црънча

Црънча се намира в община Пазарджик и в него  живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..

публикувано на 03.03.25 в 15:35

Поднесеният от цар Борис III златен венец на връх Св. Никола се показва за първи път

Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..

публикувано на 03.03.25 в 14:42
Тодор Чобанов

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..

публикувано на 03.03.25 в 13:30
Доц. Ивайло Найденов

Забравената трагедия на Калофер: Клането в църквата "Св. Троица"

Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..

публикувано на 03.03.25 в 10:39

Щрихи към Ботев: Разговор с Цветанка Неделчева

В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..

обновено на 03.03.25 в 10:33