Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

10/42 от гледна точка на издателите

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Преводачите на художествена литература у нас живеят под абсолютния минимум, смятат част от издателите в България, които подкрепят фиксирането на ниските ставки в този сектор.

Неотдавна повече от 300 преводачи излязоха с отворено писмо, с което настояват минималната тарифа за превод да бъде актуализирана, тъй като от 10 години това не се е случвало. 10/42 е призивът им тарифата да бъде вдигната на 10 лв. на страница за превод на художествена проза от чужд на български език, а също така и да работят само с осигурени договори за отстъпване на авторското право на преводача за определен срок, съгласно Закона за авторското право и сродните му права. Т.е. те вече не желаят да работят с издателства, които налагат т. нар. "договори за поръчка", или възложителски договори по чл. 42 от същия закон.

Според разпространеното писмо средният доход на преводача на художествена литература при пълна месечна натовареност е по-нисък от минималната работна заплата за 2023 година. В ефира на предаването "Какво се случва" преводачите обясниха, че с писмото си не призовават към бунт, а просто канят всички заинтересовани и отговорни за качеството на съвременния език и преводната литература в цялост страни – издатели, държавни институции и ангажирани организации, в това число и самите преводачи – на разговор, в който да бъде обсъдена съвместната им работа от тук нататък. Целта е ясна – да се вдъхне живот в културната връзка на България със света и свежа кръв в езика.

Ето защо предаването на програма "Христо Ботев" се обърна и към издателите, за да разбере какво се случва с преводната ни литература, когато хората, отговорни за това тя да бъде на ниво, са принудени да изискват достойното си съществуване, което по право, а и по професия им се полага.

"Това е проблем от национално значение и тук трябва да се разсъждава малко и възрожденски. Аз разбирам бизнес гледната точка на някои от големите издатели и разбирам, че ако ти можеш да си позволиш приличен превод за 6 или 7 лв., защо да даваш 10?! От друга страна, ако ние ще развиваме националната култура, на нас ни трябват хора, които да могат да превеждат Джойс, Дейвид Фостър Уолъс, да могат да превеждат големите. В тях трябва да инвестираме", смята издателят Манол Пейков. Според него всичко е въпрос на ценности, но от една страна. От другата стои пазарът, който все повече абсолютизираме, защото от 30 години насам България се развива по американски модел.

"Удивителното е, че малките издателства, които имат по-малко ресурс, са по-склонни да вървят в посока по-високи ставки, докато големите издателства разсъждават като бизнеси. Те разсъждават малко безмилостно, но реалността е такава, в края на краищата работим в пазарна икономика. Тъжно, но е факт", допълни още Пейков.

Опасенията на големите издателства са, че вдигането на цената за превод, т.е. преводаческите хонорари, ще покачи производствената цена на книгата, а оттам и цената на крайния продукт. Това увеличение няма да се резорбира от падането на ДДС-то на книгите, защото то вече е туширано от повишената цена на хартията и печата.

"На нас ни е трудно да плащаме на преводачите повече, а знаем, че трябва и правим всичко възможно това да се случи. Например като взимаме финансиране за книгите. Тук се появява още един проблем: вероятно сме едни от съвсем малкото издатели, които – когато вземат субсидия за финансиране на превод – даваме цялата сума на преводача. Има прекалено много издателства, които не правят така, те дават минималната ставка, за която са се разбрали по договор, и останалото го прибират за други разходи. Това е абсолютно безобразие", твърди Гергана Димитрова. Тя е на мнение, че т.нар. "договори за поръчка" дори не бива да са опция, а издателите едностранно трябва да приемат ставката и да започнат да работят с желания минимум.

"Притеснява ме обаче, че ефектът може да бъде спрямо качеството, защото ще започнат да се търсят преводачи, които не подкрепят исканията, а това означава, че ще са съгласни на много по-ниски тарифи. В същото време ще се спестява за пореден път ролята на редактора, на коректора и т.н. Това се случва години наред и не вярвам, че ще спре да се случва занапред", добавя още Димитрова.

Въпреки това издателите смятат, че диалогът между всички замесени страни в производството на преводна литература е възможен. Редно е обаче той да бъде иницииран от страна на Министерството на културата. А е нужен, защото именно преводачите са част от ценностната верига, която отговаря за авторския продукт и поддържа българския език жив.

"Несъмнено ние, издателите – казвам го и през позицията на голямото, но и на малкото издателство, борещо се за своите читатели, смятаме, че преводачите заслужават повишаване на своето заплащане. Но когато говорим за повишаване на едно заплащане, трябва винаги да имаме предвид и всички останали звена по пътя на излизането на една книга и достигането ѝ до нейните читатели", каза в предаването и Анна Лазарова. Според нея решението на ситуацията е въпрос на партньорство.

Повече чуйте в звуковия файл.

Снимка – ЕПА/БГНЕС
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътеводител из римския свят от Марк Сидоний Фалкс и Джери Тонър

"Обиколете Римската империя в нейния разцвет с Марк Сидоний Фалкс и неговия придружител, не особено изтънчения брит, д-р Джери Тонър", приканват издателите на книгата "Голямата обиколка на Римската империя".  Изглежда, че авторите са двама, но всъщност е един в две роли. Д-р Джери Тонър, който е ръководител на Катедрата по класическа филология и..

публикувано на 29.03.24 в 13:29

24 часа театър – събитие за истински ценители!

Наближаването на Международния ден на театъра е идеален повод за начало на театралният маратон на "Алма Алтер". От сутринта на 30-и март до сутринта на 31-ви март  театърът ще бъде дом на любители на театъра, готови да се потопят в света на театралното изкуство и да преживеят неповторими емоции. Разговорът в "Нашият ден" с Мариела Димитрова ,..

обновено на 29.03.24 в 10:44

Поетичен спектакъл в чест на Иван Радоев

ДКТ "Иван Радоев" - Плевен представя на 30 март поетичния пърформанс "Един бял лист" по стихотворения на големия български поет и драматург Иван Радоев. Така ще отбележи 97 години от рождението му.  Спектакълът е по идея на Калоян Радоев, внук на поета, а режисурата е на Йордан Славейков. Участват: Иван Радоев-син, Антъни Пенев, Димитър Николов,..

публикувано на 29.03.24 в 10:40

Пианистът Виктор Костов: Вълнението е това, което остава скрито за публиката

В Световния ден на пианото в рубриката "Темите на деня" гостува талантливия млад пианист  Виктор Костов . Преди дни в зала "България" се случи един незабравим музикален спектакъл, който остави всички присъстващи изцяло пленени от виртуозното изпълнение на вълнуващи мелодии. Концертът, озаглавен "Магията на вариациите", представи изключителни..

обновено на 29.03.24 в 10:31
проф. Милена Братоева, д-р Мона Каушик, Лора Хаджийска, Георги Стаменов и Стефани Николова

Може ли изучаването на хинди да бъде и преживяване?

На Световния ден на езика хинди в предаването за култура, коментари и анализ "Какво се случва" гостуваха преподаватели и студенти от специалност Индология в Центъра за източни езици и култури към СУ "Свети Климент Охридски", катедра Класически изток. Хинди е един от най-разпространените езици в света и основният език в северните и централните..

публикувано на 29.03.24 в 09:55