Често чувам, че живеем във време на контрасти и противоречия. Делим се на „-фили“ и „-фоби“, на българи и македонци, на млади и възрастни, на знаещи и незнаещи. Но като сякаш забравяме, че и едните, и другите са наши близки, приятели, роднини. И за всичките деления виновници сме ние самите. Ние създаваме положителното отношение у всеки. Ние сме и тези, които рушим изграденото. И това важи на всички нива.
Докато македонците не допускат български граждани на територията си, ние – българите не оставаме по-назад. Атакуваме така или иначе неизползваемия културен център в Благоевград. Пишем се за цивилизовани европейци, докато спираме тяхното бъдеще в Европа, а в същото време типично по балкански отвръщаме с вандалщина. И вместо да показваме и търсим нашата европейска идентичност, ние все още се стремим към „Българията на три морета“, която едва ли някога ще съществува отново.
Но България отдавна не е на три морета, a на много повече. Тя владее част от науката на цял един континент. И докато българският научноизследователски кораб е посрещнат с военни почести, оркестър и мажоретки в Аржентина от латиноамериканците, радващи се на бъдещите български научни успехи, които предстои да станат факт на Ледения континент. Ние тук се оплакваме се от „тежките“ зимни условия - през зимата. Зима, която ние – цялото човечество, допуснахме да ни изненада с топлите си температури и липсата на смях от пързалящи се с шейни деца по улиците. А и изпадаме в недоумение откъде са се взели опустошителните земетресения и наводнения.
И всичко заради нашата всеобща безотговорност. Липса на ангажираност към бъдещите поколения – онези, които гледаме по улиците и цъкаме с уста, чудейки се на ниското им ниво на обща култура.
Но не са виновни младите хора – не са виновни, че родителите им са заминали в чужбина и са ги оставили на бабите и дядовците да ги отглеждат, не са виновни младите за липсата си на добро възпитание или знания, не са виновни, че образователната ни система куца. Виновен си ти. Виновен съм аз. Виновно е цялото ни общество, затова че си мълчи и не отстоява позицията си. Затова, че гледаме как да живеем ден за ден, но не помисляме за живота ни след 20, 30 или 50 години. За живота на нашите деца и внуци.
Но на нас ни харесва да живеем в тишина. Ядосваме се пред телевизорите и радиоапаратите си на поредната глупост, изтърсена от някого, но в същото време избираме кмет на населеното си място, който да е от управляващата партия, само защото се надяваме, че така мястото, където живеем ще получи повече пари и ще изглежда по-добре, а после отново плюем този, който ние сме си избрали.
И докато една частна медия се хвали с огромните си свръхмодерни студия от ново измерение, друга една медия заради слабата си защита е върната в Средновековието и както изглежда май там ще си остане. Качественото съдържание, което всички очакват от нея, трудно може да се постигне, когато липсва и добро финансово стимулиране на служителите ѝ.
А както знаем, днешните модерни млади хора трудно остават на работно място, където няма нормални условия на труд. Затова млади хора в тази медия почти няма, а тези с опит няма на кого да предадат знанията и уменията си. И този сценарий се повтаря в множество сфери и множество ситуации.
И какво предстои? Пак да гледаме с надежда към бъдещето. Но надеждата, въпреки че умира последна, и тя умира. В утрешният ден България все още няма да се е върнала на три морета, зимата и снега може въобще да ги няма, младите хора вече няма да са млади, а мечтите им може да са пропилени.
Ето защо е нужно да положим малко повече усилия днес. Да спрем да се оплакваме, да погледнем смело към Европата, да преодолеем различията си, да се обединяваме, за да търсим онова по-добро бъдеще за младите, в което да могат да мечтаят смело и да покоряват нови планети.
Чуйте коментара в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
