Кога в България сме били най-богати и най-бедни, какво е присъствало в потребителската кошница на нашите предци, коя е най-сериозната икономическа криза през годините? Отговорите на тези въпроси присъстват в първото по рода си изследване на цената на живота у нас през различните епохи. Негов инициатор е историкът доц. Мартин Иванов от Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", който в екип с негови колеги от Стопанския факултет, създава дългосрочен индекс на цените, свързващ различните исторически периоди.
"Нашето изследване започва през 1750 година и приключва през 2020 година. Надеждата ни е, че ще създадем калкулатор, който може да бъде качен на страницата на НСИ и там всеки един от нас да пресмята и да превежда в разбираеми метрики стойностите от всеки друг отминал период" – казва доц. Иванов – "Всъщност има една устойчивост в начина ни на живот, поне около 270 години назад, стандартът ни е сходен, макар и нисък. Това е едно от големите заключения на изследването. Ние сме селско общество, произвеждаме голяма част от нещата, които консумираме. Големи кризи могат да дойдат само от някакви климатични или здравословни пандемии."
Според данните от изследването най-сериозната икономическа криза в България е тази от 90-те години на 20 век, когато почти достигаме до хиперинфлация. Тя е несъпоставима с нищо друго от нашата история , дори с периодите на войните. По ирония на съдбата поколението, което преживя тази криза е същото, което днес на практика живее най-добре и харчи едва 32-33 % от доходите си за храна. За сравнение данните от времето на социализма показват, че тогава домакинствата са отделяли над 47% за това.
Още данни от изследването чуйте в "Какво се случва" от доц. Мартин Иванов.
В изданието на предаването "Часът на етиката", излъчено по "Време за наука", проф. Стоян Ставру насочи вниманието към една от най-сериозните съвременни заплахи за обществото – манипулацията на вниманието, фалшивите новини и размиването на границите между журналистика и пропаганда. Според проф. Ставру, днес повече от всякога е необходимо да водим..
Университетът по библиотекознание и информационни технологии – УниБИТ чества своята 75-годишнина с поредица от научни форуми, дискусии и празнични събития. За съхраняването на историята, поддържането на академичния дух и бъдещето в "Нашият ден" говори проф. д. ик. н. Стоян Денчев – основател и дългогодишен ректор на УниБИТ, настоящ..
Новото издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" открива със замах летния сезон с отбелязването на един чудесен празник – Летния Никулден! Пренасянето на мощите на Св. Николай Чудотворец от гр. Мира в Бари. Специален гост на предаването е Николай Николов, който говори много увлекателно не само за празника и за риболова, но и за отношенията на..
Милен Марчев е организатор на предстоящото на 18 май десето юбилейно издание на The Distinguished Gentleman's Ride (DGR) ("Поход на забележителните джентълмени") в София. Походът е благотворително мото събитие, което съчетава стил, обществен ангажимент и страст към класическите и ретро мотоциклети. Милен Марчев го определя като "масово събитие на хора с..
Какво прави една хижа достойна за признание; на базата на какво са обусловени категориите в конкурса "Хижа на годината"; какви са критериите за номинациите и могат ли те да бъдат отправна точка за изготвяне на актуална наредба и правилник за хижите? На тези въпроси в "Нашият ден" отговарят Венцислав Венев – председател на БТС, и Иван Панчев..
"Terra Култура" пренася своите слушатели в света на наивизма с цвят, аромат и вкус от детството. За опита да върнем изгубеното чудо обратно в живота..
Шумен е домакин на едно от най-значимите културни събития в България – Международния фестивал "Друмеви театрални празници". Неговото 34-то издание включва..
Ние хомо сапиенс ли сме или хомо Цапиенс? Кога и как потребителската култура излезе от рамките на "културното" и се превърнахме в едни машини за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg