Ономастиката е раздел от лингвистиката, който се занимава със значението, произхода и разпространението на имена, преди всичко имена на хора, но също и имена на географски обекти и други.
Доц. д-р Мая Влахова от Института по български език към БАН разказва в ефира на “Нашият ден“ за невидимите страни от изследователската работа в областта на езикознанието и приноса ѝ в живота на всеки от нас
След спечелването на конкурс за докторанти започва нейният съвместен път с ономастиката. По нейните думи това е дисциплина, която не се преподава в задължителните курсове на университетите, но може да бъде избираема, макар че може би днешно време в нито един български университет не съществува дори като такава. Първоначално започва да се занимава с имената на улиците в София, а оттам се насочва и към други типове топоними.
Ономастиката се занимава още с…
“В днешно време ономастиката се занимава и с изследване на всички онези имена на фирми, учреждения, търговски марки - всички собствени имена. Изследват се и имената в художествената литература, това също е важен дял в ономастичната наука. Тя може да изследва имената както в синхронен план, това, което става с тях днес и сега, така и в историческа перспектива“, посочва доц. Влахова.
Динамиката в българските имена през ХХI век…
“Предстои завършването на такъв проект в края на настоящата година. Проследяваме модата на имената при новородените деца в България от 2008 г. и сравняваме с 2018 г. Този период е доста важен, защото това са първите десет години непосредствено след приемането ни в Европейския съюз“, посочва още тя.
По нейните думи личните имена са много зависими от всякакви обществени и културни процеси те са лакмус, който моментално показва промените – и в ценностната система, и големи обществено-политически събития веднага могат да бъдат проследени дори през личните имена на децата.
Важното беше да проследим в детайл какви тенденции протичат – какво става с традиционните имена и изчезват ли те. Има имена, които отмират, но това не е нов процес, той е много естествен. Винаги е имало отмиращи имена, които се заменят от нови“, разказва още тя.
Изчезват ли традиционните имена?
“След приемането на християнството например навлизат огромен брой имена, свързани с християнската религия. Точно тези имена ние считаме за традиционни български, те с вековете са се побългарили но тези, които нахлуват днес, все още не са се адаптирали. Няма и регулация, която да задължава хората да ги адаптират, те ги заемат директно от чуждите езици и култури, така както съществуват там и затова се получава това усещане, че те са твърде много и изчезват нашите стари хубави имена. Това е едно леко преувеличено възприятие.
Това, което категорично можем да кажем е, че мъжките имена са значително по-консервативни от женските. Сред най-често срещаните са имена като Йоан, който вече измества Иван, но също и такива като Петър, Никола, Николай, Божидар и Светослав. Много характерна традиция при мъжките имена е предпочитанието към имената, свързани с българската история и то с царските имена – Асен, Петър, Калоян даже и прабългарската традиция –Тервел и Кубрат“, разказва още доц. Влахова.
При женските имена…
“Там разнообразието е много по-голямо. Там има и традиционни имена. В последните години името Рая има голям подем и се изкачва нагоре в класацията, върви уверено в десетката. Има и много чужди имена в последните десет години в първата тройка са – Никол, Мария и Виктория, които постоянно си разменят местата. В последните години Виктория е номер едно“, обяснява в интервю в БНР доц. Влахова.
Повече за един друг проект, свързан със създаването на топонимен речник – чуйте в звуковия файл.
Поглеждаме към новата 2025-а година с календара "Слънчеви лица. Едно послание за добрина" и Тони Маринова, председател на сдружение "Синдром на Даун – България”. "Щом четете тези редове, значи календарът ни с душа вече ви е повикал. Сърцето ви е чуло неговия зов и посланието ни за добрина е готово да разпръсква светлина", пише Маринова на сайта..
Тази година се отбелязва 90-годишният юбилей от обявяването на Витоша за първия природен парк в България и на Балканите. По този повод Регионалният исторически музей – София откри специална изложба, посветена на Витоша, която може да бъде разгледана до края на януари 2025 г. в зала "Инфо център". Изложбата включва архивни фотографии, документиращи..
Балканите в края на 2024 година продължават да стоят на кръстопът. Въпросът за бъдещето на региона остава неясен, като мнозина се питат дали ще успеят да преодолеят тези вътрешни и външни напрежения. В Сърбия продължава серията от студентски протести, които са насочени както срещу властите, така и срещу управлението на президента..
В разговора с издателя Пламен Тотев от издателство "Изида" научаваме за романа "Трима мъже за Вилма" на норвежката писателка Гюдрюн Скретинг. Тази книга е идеалното допълнение към коледно-новогодишните празници – история, която комбинира хумор, дълбоки чувства и изненадващи обрати. Гюдрюн Скретинг открива таланта си за забавно и увлекателно..
"Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение". Това ангелско славословие огласило Рождественската нощ, като че ли най-добре разкрива същността на Христовото явяване в света. Няма нищо по-светло на небето от това да се слави Бог за всичките му благодеяния към човешкия род. Нима има нещо по-желано от мира на земята, който..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна..
Д-р Златина Каравълчева, византолог по образование и богослов по призвание, е вдъхновяващ комуникатор на християнството. Тя разкрива същността на вярата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg