"Дюрер, Мунк, Миро: великите майстори на гравюрата" е изложба във виенската "Албертина", която представя историята на полиграфията от XV до XX век и показва някои от най-известните й примери. Идеята за този вид произведения на изкуството е възникнала през XV век, с цел картините да се използват за илюстрации на книги. Възможно е това да е хрумване на тогавашните издатели, защото техниката на този вид печат наподобява на тази на книгопроизводството.
Печатните пластини са от различен материал: от дърво, мед и мека стомана, до каменни плочи и модерната литография. По този начин изкуството става достъпно за масите. Много от апликациите са били предназначени за масова употреба и са служели за украса на стени и мебели. Най-запазени до днешно време са старите илюстрации на книги, напечатани на дървени плоскости.
В следващите две зали са поместени графики на немския дърворезбар Ханс Буркмайр и скандалните за Ренесанса голи "Вещици" на Ханс Балдунг Грин.
Следват хералдиките на смятания за най-талантлив ученик на Дюрер – Даниел Хопфер, които посредством киселинна техника са украсявали щитове и оръжия в Късното Средновековие. Следващите зали показват по-модерна техника на цветен офорт в картини на Дюрер, като "Големият смърч" и "Адам и Ева", както и "Големият алпийски пейзаж" на Питер Брьогел.
За отбелязване е, че печатането на картини започва в Северна Европа, а в южната част на континента, то навлиза доста по-късно. Сред италианските майстори на печата особено впечатление прави голямоформатната карта на Венеция на Якопо де Барбари със своята топографска точност и голямата любов към детайлите. Също и морските композиции на известния художник на Куатрочентото Андреа Мантеня, печатани на медни плочи, са много впечатляващи.
В серията "Херкулес" на нидерландеца Хендрик Голциус, митичният герой е описан като цар на сенките и светлините по мускулестото му тяло. Показани са и пейзажи, исторически картини, актове и алегории на Рембранд, който се счита за най-големият майстор на черно-белия офорт.
Следва поредица от творби на Франсиско Гоя, с които той порицава недъзите на човечеството в офортите "Капризните", "Суетата", "Ужасите на войната" и "Глупостта", както и множество градски пейзажи от Каналето.
Английската школа е представена от пейзажите и портретите на карикатуриста Уилям Хогарт, но най-голямо впечатление прави играта със светлина и сенки на представителя на романтизма Джон Мартин в "Падането на Ниниве", както и серията "Брачни договори" и "Смъртта на графа и графинята" на Томас Фрай.
Френската импресионистична школа е представена от графиката "Разстрелването на Максимилиан" от Едуард Мане и в предпоследната зала от плакатите по произведения на Тулуз Лотрек, представляващи танцьорки от парижките вариетета, напечатани с модерната техника на плакатна литография.
Изложени се и графики на немската графичка и сулптурка Кете Колвиц, както и плакати по творби на Оскар Кокошка.
Могат да се видят и литографии на Едвард Мунк, от които по-известни са "Целувката" и "Страхът", а на изхода са изложени "Тигърът" и "Черният кон" на немския експресионист Франц Марк, който е представител на привържениците на абстракционизма от Мюнхенската група "Синият конник", заедно с Маке, Кандински и Явленски.
Изложбата завършва с няколко декоративни цветни литографии на Хуан Миро с наименование "Без заглавие".
"С много неща може да надари Бог някого, но няма по-голям дар от хубостта" – този цитат от Йовковия шедьовър "Песента на колелетата" е избран за мото на Националния ученически конкурс за есе и разказ, в който могат да се включат ученици от V до XII клас в срок до 1 юли 2025 г. Организатори са Регионалният исторически музей – Добрич (Дом-паметник..
Идеята за канала "Писателското кафене" се заражда в главата на писателката Виолета Кирилова като физическо място, в което всякак в тип артисти обменят идеи и ценности. Впоследствие тя си дава сметка, че в съвременния свят, то може да бъде в домът на всеки чрез онлайн пространството. Целта на платформата е да помага на всички млади творци да пишат..
Проф. Александър Кьосев е филолог и културолог, научен ръководител на изследователския екип, създал сборника "Читателски практики в България 2006-2022". Изследователските интереси на проф. Кьосев обхващат културната история на тоталитаризма и прехода, теория и история на четенето, както и визуалната култура на града. Издал е четири книги на..
В Музея-галерия "Анел" в София днес от 17:30 часа се открива изложбата "КОРЕНИТЕ НА ЕДНО ПЛОДОТВОРИЕ". Тя е ретроспективна и представя творби на художника Иван Белчев. Експозицията включва и 31 рисунки и литографии на Димитър Казаков-Нерон . За предстоящото събитие редакторът Ани Маринова разговаря с Анжела Димчева, пиар на Музея-галерия "Анел"...
Писателката Теодора Димова говори в "Нашият ден" преди старта на минисериала "Майките" , екранизация на едноименния роман, в ефира на Нова телевизия. Социалната драма "Майките" имаше премиера в рамките на кинофестивала "Берлинале", а от 20 март може да бъде гледана от българските телевизионни зрители в продължение на шест седмици в 22 ч...
Ден преди влизането на новите 10 депутати от партия "Величие" в парламента в "Нашият ден" говорят Габриела Кирова и Ивелин Михайлов – какви ще бъдат..
Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да..
Днес е Денят на Свети Патрик – патрона на ирландците, национален празник на Република Ирландия и официален празник в Северна Ирландия. На 17 март..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg