Гравюри на Дюрер, Мунк, Миро в "Албертина"

В следващите две зали са поместени графики на немския дърворезбар Ханс Буркмайр и скандалните за Ренесанса голи "Вещици" на Ханс Балдунг Грин. 

Следват хералдиките на смятания за най-талантлив ученик на Дюрер – Даниел Хопфер, които посредством киселинна техника са украсявали щитове и оръжия в Късното Средновековие. Следващите зали показват по-модерна техника на цветен офорт в картини на Дюрер, като "Големият смърч" и "Адам и Ева", както и "Големият алпийски пейзаж" на Питер Брьогел. 

За отбелязване е, че печатането на картини започва в Северна Европа, а в южната част на континента, то навлиза доста по-късно. Сред италианските майстори на печата особено впечатление прави голямоформатната карта на Венеция на Якопо де Барбари със своята топографска точност и голямата любов към детайлите. Също и морските композиции на известния художник на Куатрочентото Андреа Мантеня, печатани на медни плочи, са много впечатляващи.

В серията "Херкулес" на нидерландеца Хендрик Голциус, митичният герой е описан като цар на сенките и светлините по мускулестото му тяло. Показани са и пейзажи, исторически картини, актове и алегории на Рембранд, който се счита за най-големият майстор на черно-белия офорт.

Следва поредица от творби на Франсиско Гоя, с които той порицава недъзите на човечеството в офортите "Капризните", "Суетата", "Ужасите на войната" и "Глупостта", както и множество градски пейзажи от Каналето. 

Английската школа е представена от пейзажите и портретите на карикатуриста Уилям Хогарт, но най-голямо впечатление прави играта със светлина и сенки на представителя на романтизма Джон Мартин в "Падането на Ниниве", както и серията "Брачни договори" и "Смъртта на графа и графинята" на Томас Фрай. 

Френската импресионистична школа е представена от графиката "Разстрелването на Максимилиан" от Едуард Мане и в предпоследната зала от плакатите по произведения на Тулуз Лотрек, представляващи танцьорки от парижките вариетета, напечатани с модерната техника на плакатна литография. 

Изложени се и графики на немската графичка и сулптурка Кете Колвиц, както и плакати по творби на Оскар Кокошка. 

Могат да се видят и литографии на Едвард Мунк, от които по-известни са "Целувката" и "Страхът", а на изхода са изложени "Тигърът" и "Черният кон" на немския експресионист Франц Марк, който е представител на привържениците на абстракционизма от Мюнхенската група "Синият конник", заедно с Маке, Кандински и Явленски. 

Изложбата завършва с няколко декоративни цветни литографии на Хуан Миро с наименование "Без заглавие".