"Дюрер, Мунк, Миро: великите майстори на гравюрата" е изложба във виенската "Албертина", която представя историята на полиграфията от XV до XX век и показва някои от най-известните й примери. Идеята за този вид произведения на изкуството е възникнала през XV век, с цел картините да се използват за илюстрации на книги. Възможно е това да е хрумване на тогавашните издатели, защото техниката на този вид печат наподобява на тази на книгопроизводството.
Печатните пластини са от различен материал: от дърво, мед и мека стомана, до каменни плочи и модерната литография. По този начин изкуството става достъпно за масите. Много от апликациите са били предназначени за масова употреба и са служели за украса на стени и мебели. Най-запазени до днешно време са старите илюстрации на книги, напечатани на дървени плоскости.
В следващите две зали са поместени графики на немския дърворезбар Ханс Буркмайр и скандалните за Ренесанса голи "Вещици" на Ханс Балдунг Грин.
Следват хералдиките на смятания за най-талантлив ученик на Дюрер – Даниел Хопфер, които посредством киселинна техника са украсявали щитове и оръжия в Късното Средновековие. Следващите зали показват по-модерна техника на цветен офорт в картини на Дюрер, като "Големият смърч" и "Адам и Ева", както и "Големият алпийски пейзаж" на Питер Брьогел.
За отбелязване е, че печатането на картини започва в Северна Европа, а в южната част на континента, то навлиза доста по-късно. Сред италианските майстори на печата особено впечатление прави голямоформатната карта на Венеция на Якопо де Барбари със своята топографска точност и голямата любов към детайлите. Също и морските композиции на известния художник на Куатрочентото Андреа Мантеня, печатани на медни плочи, са много впечатляващи.
В серията "Херкулес" на нидерландеца Хендрик Голциус, митичният герой е описан като цар на сенките и светлините по мускулестото му тяло. Показани са и пейзажи, исторически картини, актове и алегории на Рембранд, който се счита за най-големият майстор на черно-белия офорт.
Следва поредица от творби на Франсиско Гоя, с които той порицава недъзите на човечеството в офортите "Капризните", "Суетата", "Ужасите на войната" и "Глупостта", както и множество градски пейзажи от Каналето.
Английската школа е представена от пейзажите и портретите на карикатуриста Уилям Хогарт, но най-голямо впечатление прави играта със светлина и сенки на представителя на романтизма Джон Мартин в "Падането на Ниниве", както и серията "Брачни договори" и "Смъртта на графа и графинята" на Томас Фрай.
Френската импресионистична школа е представена от графиката "Разстрелването на Максимилиан" от Едуард Мане и в предпоследната зала от плакатите по произведения на Тулуз Лотрек, представляващи танцьорки от парижките вариетета, напечатани с модерната техника на плакатна литография.
Изложени се и графики на немската графичка и сулптурка Кете Колвиц, както и плакати по творби на Оскар Кокошка.
Могат да се видят и литографии на Едвард Мунк, от които по-известни са "Целувката" и "Страхът", а на изхода са изложени "Тигърът" и "Черният кон" на немския експресионист Франц Марк, който е представител на привържениците на абстракционизма от Мюнхенската група "Синият конник", заедно с Маке, Кандински и Явленски.
Изложбата завършва с няколко декоративни цветни литографии на Хуан Миро с наименование "Без заглавие".
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..
