"Дюрер, Мунк, Миро: великите майстори на гравюрата" е изложба във виенската "Албертина", която представя историята на полиграфията от XV до XX век и показва някои от най-известните й примери. Идеята за този вид произведения на изкуството е възникнала през XV век, с цел картините да се използват за илюстрации на книги. Възможно е това да е хрумване на тогавашните издатели, защото техниката на този вид печат наподобява на тази на книгопроизводството.
Печатните пластини са от различен материал: от дърво, мед и мека стомана, до каменни плочи и модерната литография. По този начин изкуството става достъпно за масите. Много от апликациите са били предназначени за масова употреба и са служели за украса на стени и мебели. Най-запазени до днешно време са старите илюстрации на книги, напечатани на дървени плоскости.
В следващите две зали са поместени графики на немския дърворезбар Ханс Буркмайр и скандалните за Ренесанса голи "Вещици" на Ханс Балдунг Грин.
Следват хералдиките на смятания за най-талантлив ученик на Дюрер – Даниел Хопфер, които посредством киселинна техника са украсявали щитове и оръжия в Късното Средновековие. Следващите зали показват по-модерна техника на цветен офорт в картини на Дюрер, като "Големият смърч" и "Адам и Ева", както и "Големият алпийски пейзаж" на Питер Брьогел.
За отбелязване е, че печатането на картини започва в Северна Европа, а в южната част на континента, то навлиза доста по-късно. Сред италианските майстори на печата особено впечатление прави голямоформатната карта на Венеция на Якопо де Барбари със своята топографска точност и голямата любов към детайлите. Също и морските композиции на известния художник на Куатрочентото Андреа Мантеня, печатани на медни плочи, са много впечатляващи.
В серията "Херкулес" на нидерландеца Хендрик Голциус, митичният герой е описан като цар на сенките и светлините по мускулестото му тяло. Показани са и пейзажи, исторически картини, актове и алегории на Рембранд, който се счита за най-големият майстор на черно-белия офорт.
Следва поредица от творби на Франсиско Гоя, с които той порицава недъзите на човечеството в офортите "Капризните", "Суетата", "Ужасите на войната" и "Глупостта", както и множество градски пейзажи от Каналето.
Английската школа е представена от пейзажите и портретите на карикатуриста Уилям Хогарт, но най-голямо впечатление прави играта със светлина и сенки на представителя на романтизма Джон Мартин в "Падането на Ниниве", както и серията "Брачни договори" и "Смъртта на графа и графинята" на Томас Фрай.
Френската импресионистична школа е представена от графиката "Разстрелването на Максимилиан" от Едуард Мане и в предпоследната зала от плакатите по произведения на Тулуз Лотрек, представляващи танцьорки от парижките вариетета, напечатани с модерната техника на плакатна литография.
Изложени се и графики на немската графичка и сулптурка Кете Колвиц, както и плакати по творби на Оскар Кокошка.
Могат да се видят и литографии на Едвард Мунк, от които по-известни са "Целувката" и "Страхът", а на изхода са изложени "Тигърът" и "Черният кон" на немския експресионист Франц Марк, който е представител на привържениците на абстракционизма от Мюнхенската група "Синият конник", заедно с Маке, Кандински и Явленски.
Изложбата завършва с няколко декоративни цветни литографии на Хуан Миро с наименование "Без заглавие".
Среща-дискусия, посветена на поезията на Захари Захариев, ще се проеведе в клуб "Петното на Роршах" в Пловдив. Събитието е организирано от литературния фестивал "Пловдив чете", литературния салон Spirt & Spirit и издателството "Кота 0". Захари Захариев напусна този свят миналата година едва на 35 и сега неговите приятели и почитатели на стиховете му..
В малкото пристанищно градче Сокчо, в Южна Корея се срещат младо момиче със смесен корейско-френски произход, което не познава баща си, французин, и никога не е напускало родината си, и художник на комикси, дошъл да търси вдъхновение, далеч от родната Нормандия. Зима е, тялото откликва болезнено на сковаващия всичко студ, недоизказаните думи ги..
"И никой не пита защо" е колкото част от текста към песента "Месо" на Милена Славова, толкова е и филмова история, която проследява търсенията на рок певицата. Документалният филм на Марио Кръстев ще има своята премиера в рамките на 29-ия София филм фест – на 23 март в кино "Люмиер" и на 25 март в Дома на киното. "И никой не пита защо"..
Две години и половина след бедствието припомняме за наводненията в селата Каравелово и Богдан, Карловска област. Как продължава животът на местните проследяват младите автори, студенти в НАТФИЗ, Евтим Шушолов (изпълнителен продуцент) и Катя Симеонова (режисьор) в документалния си филм "Тиня". През септември 2022 г. след цяла нощ проливни дъждове..
"С много неща може да надари Бог някого, но няма по-голям дар от хубостта" – този цитат от Йовковия шедьовър "Песента на колелетата" е избран за мото на Националния ученически конкурс за есе и разказ, в който могат да се включат ученици от V до XII клас в срок до 1 юли 2025 г. Организатори са Регионалният исторически музей – Добрич (Дом-паметник..
Ден преди влизането на новите 10 депутати от партия "Величие" в парламента в "Нашият ден" говорят Габриела Кирова и Ивелин Михайлов – какви ще бъдат..
Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да..
"И никой не пита защо" е колкото част от текста към песента "Месо" на Милена Славова, толкова е и филмова история, която проследява търсенията на рок..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
