За културните лабиринти на емиграцията и неизбежното завръщане към корените

Това е една откровена изповед, който ни връща някъде там при едни далечни, за други абсолютно непознати моменти на това как едно поколение в един определен етап от живота в България тръгва да имигрира. Идеята на този разказ е да помогне на онези, които все още преследват мечтата си, но в чужбина. С идеята никога да не допускат носталгията и тъгата да ги завладеят.

Това е една цепнатина, разцепване и едно поколение тръгва да прескочи тази цепнатина, а тя все повече и повече се разтваря. Когато разстоянието става все по-голямо до родината, както и завръщането към нея, отколкото до целта на емиграцията. Книгата "БГ Мечтата, Тъгата и Гайдата" е интригуваща история, която започва през 1989 г. и е част от шестгодишно пребиваване на Жан Павлов в Канада.

"В края на 1989 г. започнах да мисля за вариант, който беше немислим тогава, но все пак продължих да мисля и опитах и направих нещо. Ако сега трябва да се върна във времето, бих казал, че е много рисковано. Но така или иначе бях решил и го направих“, казва авторът.

Той принадлежи на онова поколение, което е образовано и копнее свободата да бъде водеща. С болка споделя, че "50 години ни беше забранено да мечтаем. Но това поколение, можеше тайничко да мечтае. Никакви шансове за поглед извън Желязната завеса или ако имаше такива, бяха с много условности. Единственият шанс тогава беше да хвърлим поглед върху т.нар. "социалистически лагер" с възможност да се пътува официално само до тези страни, плюс Куба, която влизаше в тази група и можеше да се пътува до там с 15 долара. Много малко хора се осмеляват да рискуват и да изберат полет до Хавана, но при презареждане в Нюфаудленд в Канада, да останат там.

Няма гурбет без плащане

"Това е някаква орисия, според мен. От нещата, които съм чувал, старите българи, от дедите на моите деди, е имало време за гурбет. Това са едни тежки времена и песента "Я кажи ми, облаче ле бяло" неслучайно е написана. В съвременните времена бях чул, че всеки гурбет се заплаща с нещо. Аз нямах представа с какво точно и после разбрах“, казва Жан Павлов.

Всяка една емиграция има срок, в който ти можеш да направиш завоя обратно. Мине ли този срок и физически като години и психически и всякак, твоето връщане е невъзможно.

"Ако до 5-ата  или 6-ата година ти не решиш да се върнеш, е изключено да стане, защото и да искаш, няма да се получи“, посочва писателят. На 6-ата година той и неговото семейство се връщат в България, само две седмици след като е получил мечтания канадски паспорт.

Един концерт, една гайда преобръща живота на Жан Павлов и неговото семейство и те се връщат в България.

"Искате или не, тя ще продължава да звучи в сърцата на много, защото са българи", допълва Жан Павлов. 

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.