Кинопродукции, които да поддържат високо ниво – към това се e стремял винаги Димитър Гочев. За него всичко е работа, работа и пак работа. Навярно заради това и постига революция в българското кино, защото "Под прикритие" беше и все още си остава най-популярният, гледан и различен български сериал. А точно той e сред продуцентите и режисьорите му. Постига революция и в привличането на младата публика със сериала, който носи именно това заглавие – "Революция Z".
Има и други български продукции, зад които стои името му, ако не като продуцент, то като режисьор или оператор. Един от филмите, заснети и продуцирани от него, е "Пазачът на мъртвите" на Илиян Симеонов, спечелил наградата за режисура на 27-ия фестивал на българския игрален филм "Златната роза" във Варна. Сериалът "Стъклен дом" и филмите "Мисия Лондон" и "Аве" също могат да бъдат дадени като пример.
Всъщност Димитър Гочев участва в създаването на немалко документални и игрални филми, телевизионни предавания и големи рекламни кампании. Продуцент е на няколко европейски копродукции, продуцира и проект по сценарий на световноизвестния сценарист Жан-Клод Кариер. На 10 март тази година ще излезе и новият филм на Мариан Вълев "Чалга", който именно Гочев заснема с телефон. Той определя работата си по филма като едно завръщане към това, което е завършил, а именно – операторско майсторство в НАТФИЗ.
"Този експеримент, който заедно с Мариан успяхме да направим, ми да даде изключително много емоции и много нови познания", каза в "Кино с думи" Димитър Гочев.
В момента киното е достъпно за всеки, който има какво да разкаже на зрителите, смята Гочев. Вече никой не гледа с какво е заснет един филм, ако той реално грабва с историята си и начина, по който е режисиран. Публиката е разглезена и задачата на хората, които правят кино, е да я впечатлят.
Димитър Гочев си мечтае отново да създаде продукция от типа на "Под прикритие", която да завърти за поред път колелото и да размести пластовете в родното ни кино. Другото, към което се стреми, са късометражните тийнсериали, които да привлекат младата публика в нейния естествен вече хабитат – платформите за видеосподеляне.
"Това, което аз искам да направя, е някак си на по-световно равнище, защото вярвам в проекти, които са т.нар. копродукции. Т.е. да се обединят различни страни, да ги убедиш да ти повярват, че ще направиш нещо – дали ще е филм, дали ще е продукция за YouTube, или ще е сериал, това вече е друга тема – казва Гочев, но – "всеки проект, който може да обхване по-големи територии, ще е много добър. От една страна – от продуцентска гледна точка, от друга – и за самите актьори, защото така ги виждат, канят ги и разбират, че са играли в успешни проекти. Това е част от продуцентството – да намериш онези актьори, които ще ти донесат и зрители."
Димитър Гочев е на мнение, че трябва да се работи с нови лица в киното, а не едни и същи актьори да играят във всичко, защото това пречи и на самите тях.
Повече за страстта на Гочев към технологиите и възможностите, които те дават в киното днес, за копродукциите, които биха могли да гарантират успех, за мястото на Турция в света на седмото изкуство, за идеята да сме здраво стъпили на земята, но и да не спираме полета си нагоре и за интерпретацията на детския бродуейски мюзикъл "Ани", който режисьорът, продуцент и оператор иска да направи, чуйте в звуковия файл.
Сатирикът е най-сериозен, когато пише своите сатири, но не само. Пловдивският сатирик Петър Краевски , автор и водещ на шоуто "Алтер его" по Радио Пловдив, е написал през десетилетната си писателска кариера безброй смешни текстове. Понякога обаче той показва и сериозното си лице като в стихосбирката "Смирено". Не съм поет и що се отнася до..
Идеята, че душата е безсмъртна, а в отвъдното я очакват различни измерения, е вековна. В новата си книга поетът, писател, преводач и художник Роман Кисьов избира тази гледна точка – на душата, отделена от всичко земно, която се подготвя за нетленния живот. Повод за разговора с Роман Кисьов в "Артефир" е предстоящата премиера на поетичната..
Росен Карамфилов е дух, отдаден изцяло на изкуството. Новата му стихосбирка, озаглавена "Аз ходя" , говори за вътрешната свобода – тази на автора и на неговите читатели. Редакторът на поетичната книга Недялко Славов казва, че "авторът е зачеркнал пешеходната формула на човечеството, а самият той е летящо същество." Илюстрациите в книгата са..
Адриан Мара е албански композитор, диригент и дисидент, преследван от тайните служби на Енвер Ходжа. Макар и измислен персонаж, Мара е събирателен образ на цяло поколение репресирани музиканти в Албания – симфония от трагични съдби и несбъднатост. "Недовършена симфония" е новият роман на албанския писател и радиожурналист Григор Бануши. Той..
"Реката на забравата" е първата самостоятелна изложба на Христина Костова, която може да разгледаме от 16 април в Регионалния исторически музей на София. Страстта ѝ към рисуването се появява през 2019 г., когато напуска работата си в Дупница и се мести да живее в София. Всичко започва с малка скица с молив на нейния любим, на обикновена копирна..
За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е..
Откриването на изложбата с живопис на Милко Божков в три зали на галерията на СБХ на "Шипка" 6 изненада посетителите и зарадва приятелите на художника...
Проектът "Очевидците на 24 февруари" навършва две години през тази седмица. Негов автор е руската журналистка Маргарита Шурупова , която избяга..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg